Културата като морков: българските предизвикателства в конкурса Европейска столица на културата 2019
Аделина Марини, Ралица Ковачева, May 29, 2011
През 2019-а година един български и един италиански град ще бъдат европейските столици на културата. Кои са те ще стане ясно през 2014-а. Година по-рано двете страни трябва да излъчат националните си кандидатури. За да се случи това, всички градове, които искат да участват в надпреварата, трябва да кандидатстват пред съответния национален орган, в нашия случай - Министерството на културата. До момента 6 български града са изявили подобно желание - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Велико Търново. Все още, обаче, никой от тях няма ясна визия, а още по-малко концепция как да представи кандидатурата си.
Както обикновено, най-полезен е практическият опит на предишни европейски столици на културата и на експертите. Събра ги Софийската конференция за европейските столици на културата. Както организаторите* неколкократно подчертаха, целта не е да се промотира софийската кандидатура, а да се обменят идеи, които биха били полезни за всички български градове-кандидати, както и мнения за бъдещето на инициативата след 2019 година, когато се очаква да има промяна в правилата. В този смисъл дискусията в София участва в европейския дебат по темата не просто как да се промени тази инициатива, а как да постигне голямата си цел - да сближи европейските граждани.
Това е причината Софийската конференция да е подкрепена от 
влиятелната европейска мрежа „Душа за Европа” (A Soul for Europe). Защото проектът дава възможност, от една страна културата да бъде включена във всички нива на европейската политика, а от друга - за пряко ангажиране на отделните градове и техните граждани. По думите на Неле Хертлинг, артистичен директор на „Берлин – Културна столица на Европа, 1988 г.”, „Ние не организираме фестивали, целта е да имаме общо европейско бъдеще на основата на споделени ценности и културно многообразие”. Защото само когато граждните се ангажират с Европа не само институционално, а емоционално, Европа ще постигне своята „душа”.
В резултат на еднодневната дискусия ясно изкристализираха няколко основни препоръки към българските градове-кандидати за Европейска столица на културата (ЕСК), от страна на европейските експерти и на практиците, организирали ЕСК през годините:
Препоръка 1: Инфраструктурата е важна, но трябва да се изпълни със съдържание. Всички, обаче, признават, че има голяма разлика в подготовката на една европейска културна столица „на Изток” и „на Запад”. Икономическото изоставане няма как да не се отрази на културата, ако не най-вече на културата. И това пролича най-вече в изказванията на българските участници:
Асен Асенов продуцент на Sofia Dance Week, Sofia Design Week, Sofia Architecture Week: „Стартът на българските и френските или германските градове е много различен. В София имаме голям проблем с културната инфраструктура, а в другите градове е още по-зле.”
Ида Даниел, председател на Асоциацията за свободен театър: „София трябва да изгради инфрасктруктура и пространства, и да инвестира в проекти насочени към кулртурата и гражданите.”
При всички положения, обаче, ЕСК не е просто средство един град да си оправи центъра на града, да си построи нов път или театър. Инфраструктурата трябва да се мисли през съдържанието, с което ще бъде изпълнена. Оттам и
Препоръка 2: Мислете за процеси, не за събития. Подтоговката на един град за Европейска столица на културата продължава с години, затова трябва да се мисли като дълъг, устойчив процес. Още повече, че постигнатото трябва да се развива и след годината, в която градът е културна столица, най-вече след това.
Калина Вагенщайн, директор на Арт офис: „Културната столица не може да се изрази в механичен сбор от културни събития, това не е фестивал.”
Тревор Дейвис, проектен мениджър на Орхус 2017 г. и генерален мениджър на Копенхаген 1996 г. обяснява, че няма нужда да се открива топлата вода. Има модели на управление на процесите, на включването на гражданскто общество и на конфликтите. В цялото му изказване прозира поуката, че трябва да излезем от фазата на културната самодейност и да се акцентира на културния мениджмънт. За целта, обаче, българското общество трябва да извърви дълъг път. Политиците трябва да спрат да възприемат културата като сгради, изложби и концерти, а като неразделна част от целия политически процес на взимане на решения. Особено важна и трудна част от процеса на подтоговка е
Привличането на обществото (препоръка 3). Най-важното е хората да бъдат привлечени, да се почувстват отговорни и ангажирани, казва проф. Ханс-Дитрих Шмидт, началник на отдел за международни отношения, Рур 2010. Но обществото не е просто сбор от хора, това са отделни, различни групи, които трябва да се ангажират по определен начин и на определени места, съветва Тревър Дейвис.
Отгоре на всичко, това са цели 8 години, т.е. трябва да имаме предвид, че 
работим от името на хора, които днес все още са деца, напомня Пиер Луиджи Сако, професор по икономика на културата в Университета IULM Милано. А това значи да работим не просто за тях, а заедно с тях, да си представим как ще изглежда светът след 8 години. „Трябва да разберете, че в лаптопа на всеки тинейджър има проект, който в миналото е бил притежание само на малцина професионалисти.”
Препоръка 4: Всичко започва от 2020. В края на краищата, целта на инициативата Европейска културна столица е да подпомогне развитието на един град или регион, така че той да продължи да се развива след това. Не е успех, ако се инвестират много средства, една година градът ври и кипи, а след това замре и останат пустеещи сцени и театри.
Светлана Ломева, изпълнителен директор на Асоциацията за развитие на София, онагледи това послание с девиза на Ливърпул като Европейска културна столица 2007: „Всичко започва от 2008-а”. По ирония на съдбата, именно Ливърпул се смята за провал на инициативата, защото не успява да запази инерцията и да продължи започнатото, така че всичко, вместо да започне - свършва през 2008-а.
Журналистът от Дарик радио Кирил Вълчев провокира участниците в дискусията с мнението, че логичният български кандидат е София. „В България би било сложно друг град, освен София да постигне промотирането си на локално и национално ниво - само София може да си осигури нормално медийно представяне. Столици на културата стават медийни столици, а у нас извън София регионалните медии нямат национално значение.”
Но според Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Фондацията за градски проекти и изследвания и член на Стратегическата група на „Душа за Европа”, това е нож с две остриета. "Титлата ЕСК не се дава за това, което си, а за това в което искаш да се превърнеш и именно това, че всичко е концентрирано в София, може да се окаже минус".
Че дебатът за инициативата Европейска столица на културата е 
неразделна част от политиката ясно демонстрира изказването на Данко Рунич, член на Организационния комитет на Белград 2020. Той постави въпроса за възможността страни-кандидатки за членство в ЕС също да могат да кандидатстват за ЕСК. И не пропусна да се похвали с ареста на Ратко Младич ден по-рано, подчертавайки силния ангажимент на Сърбия да получи статут на страна-кандидат.
В разпалените думи на този млад човек се усещаше желанието на Сърбия и конкретно на Белград да се докаже пред (и във) Европа. Искат ли наистина българските градове толкова решително да спечелят това състезание или по-скоро са подвластни на идеализма, мисля си след края на дискусията. И ще се справят ли с огромните предизвикателства, свързани с промяната на мисленето, която трябва да се постигне на всички нива - политици, граждани, артисти, експерти.
Да се научим да мислим и планираме за години напред, да създаваме и управляваме процеси, а не просто събития, да има реална децентрализация с широко гражданско участие - все уроци, които България не успя да научи през своите вече 22 години демократичен живот и 5 години европейско членство. Ако културата е начинът това все пак да се случи, тогава си струва държавата, местните власти и цялото общество да мобилизират усилията си за тази кауза. По думите на Юрий Вълковски, у нас често нещата се случват под натиск. „В сферата на курлтурата няма европейска регулация и стриктен контрол, но има „моркови”, които дават възможност за развитие.” А е крайно време да започнем да се мотивираме от морковите, вместо от тоягата.
*Организатори на конференцията са Столичната община, Асоциация за развитие на София, партньорската инициатива “Душа за Европа” и Фондация за градски проекти и изследвания.