euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Новият/стар руски президент Владимир Путин, който за пореден път влезе в Кремъл в началото на май е човек, който не прави нищо случайно. Не е случайно, че той изпрати на срещите на върха на Г8 и НАТО предшественика си (а сега премиер) Дмитрий Медведев и избра за своя първа визита в чужбина Беларус. Подредбата на приоритетите му е част от посланията на г-н Путин. След Беларус, където прекара една нощ, Владимир Путин успя да посети Германия и Франция в един ден. След това се върна в родината си за срещата на върха ЕС-Русия, която се състоя на 3 и 4 юни в Санкт Петербург. А от 5 юни той вече е на посещение в Пекин като преди това се отби за малко в Узбекистан. Какво казва Путин с тази подредба на чуждестранни визити?

Въпреки че преди президентските избори в Русия Путин беше втвърдил много сериозно тона спрямо западните съюзници, проблемите му с масовите протести от декември досега му показаха ясно, че не всичко е същото, както беше по време на предишните му два мандата като президент. Светът вече е настроен бунтарски, икономическата криза в ключови глобални зони допълнително подхранва бунтарския дух и Русия вече не може да остане самотен и изолиран остров на авторитарно спокойствие с демократичен привкус. Вече е време Путинова Русия да се адаптира към новия свят.

Защо Беларус?

Беларус беше първата спирка от президентската обиколка на Владимир Путин за представянето му като новия домакин на Кремъл. Една от малкото силно авторитарни държави в света е основен елемент от Евразийския съюз, който Владимир Путин обяви, че ще гради още миналата година и чийто очертания вече започват да се виждат все по-ясно. Предстои изграждането на този нов съюз да стане на етапи и постепенно да включва и други страни от пространството на Общността на независимите държави (ОНД) - това са бившите съветски републики, но за сериозността на намеренията говори фактът, че Путин използва задграничните си посещения, за да разясни идеите си за Евразийския съюз. Тази тема присъства в повечето му срещи до момента.

Беларус е изключително зависима от руска помощ и дори по време на визитата на Путин в Минск беше договорено отпускането на трети заем за закъсалата беларуска икономика и са започнали преговорите по четвърти заем. Беларус е и силно енергийно зависима от големия си източен съсед. Наличието на авторитарно управление пък прави договореностите с Минск изключително дългосрочни за Москва, която не изпитва скрупули към наличието на нарушения на човешките права или липсата на демокрация, когато може да си осигури икономически изгоди.

Франция или Германия?

Не така стои въпросът с взаимоотношенията с Европейския съюз и водещите страни-членки в него. Липсата на структурни реформи в Русия, която през последното десетилетие градеше своя просперитет изцяло въз основа на приходите от търговия с природен газ и петрол, вече дава своите горчиви плодове. Страната изпитва сериозни трудности, още повече че приходите от външна търговия намаляват заради кризата в Европа и незадоволителния глобален растеж. Путин сам призна по време на визитата си в Берлин на 1 юни, че газовите доставки към Германия и Европа като цяло не се увеличават. Това се дължи както на спадналата консумация заради кризата в еврозоната, но и на усилените опити на Европейския съюз да разнообрази доставчиците си, както коментира в Twitter преди време бившият руски премиер Михаил Касянов.

Затова не е случаен и фактът, че той избра да посети Франция и Германия наведнъж като основния двигател на Европейския съюз (което тепърва трябва да се доказва наново след избирането на Франсоа Оланд за президент на Франция). Тук също ситуацията е променена и е допълнително усложнена от това, че от старите му европейски приятели засега остава единствено Ангела Меркел (Берлускони беше любезно помолен да се оттегли и заменен от технократа Марио Монти) и Жозе Мануел Барозу. Именно тези нови реалности провокираха медиите в Берлин и Париж да зададат един не особено удобен въпрос. В Берлин Путин беше попитан на чия страна е - на Германия, която изглежда единствената последователна спрямо пакта за стабилност и е против еврооблигациите, докато другите и в частност Франция поддържат обратната позиция.

"Поставяте ме в много сложно положение точно преди посещението ми в Париж", започна Путин. "Ако става дума за моите симпатии, то те са на страната на руския интерес и интересите на руската държава. Ако съдя по това, което говори и прави госпожа канцлерът, нейните симпатии са на страната на интересите на германския народ и германската държава". Путин се опита да се измъкне и по въпроса за еврооблигациите, който отново зае челно място в дневния ред на Европейския съюз след избора на социалиста Франсоа Оланд, като се направи, че дори не е достатъчно запознат за какво става дума: "Във връзка с тези възможни еврооблигации или както там ги наричат - ние все още не знаем какво представляват те. Не знаем какво се предлага по този повод, как ще бъдат емитирани, при какви условия. Аз мога да си представя използването на такива инструменти, но си ги представям след пълни гаранции за стабилността и устройството на икономиката".

В Париж Путин беше изправен пред подобен въпрос, поставен дори още по-директно - коя страна е номер едно? "Въпросът ви не просто е провокативен, а дори груб", каза Путин и добави: "С Франция и Германия сме обвързани от дългосрочно партньорство в историята на нашата страна. Имало е и добри и трудни времена, но е твърде очевидно, че Франция и Германия са стратегическите партньори и ние ценим нашите отношения с Франция и Германия. Неслучайно дойдох в Берлин и Париж в един ден". След това обаче Путин очерта и доста различната икономическа ситуация - приходите от икономическото сътрудничество с Франция са на стойност 28 млрд. долара, а с Германия 72 млрд. Русия е инвестирала миналата година в Германия 5.6 млрд. долара, докато във Франция само 140 милиона.

Посланието от срещите на руския президент в Берлин и Париж е пълната увереност, че се прави всичко необходимо кризата в еврозоната да бъде решена.

Ново споразумение ЕС-Русия

Темата за ново базово споразумение на Русия с ЕС е била основната в разговорите в Санкт Петербург на Владимир Путин с Херман Ван Ромпой, президентът на Европейския съвет и Жозе Мануел Барозу, който оглавява Европейската комисия, но по време на разговорите е била обсъдена и кризата в еврозоната. Един журналистически въпрос обаче предизвика обикновено изключително уравновесения хайку-поет Херман Ван Ромпой да избухне. Все още не съм сигурна дали въпросът или намесата на Владимир Путин с отговор ядосаха европейския президент. Веднага след задаването на въпроса, г-н Путин каза: "Нека започна аз, за да може колегите да успеят да се подготвят за отговора". Тази вметка подлежи на задълбочени интерпретации, като моят прочит е, че Владимир Путин е дълбоко наясно, че господата Барозу и Ван Ромпой не са тези, които взимат решенията и са с изключително представителни функции. Имено затова на тях често им се налага да четат от предварително подготвени речи.

След обясненията на Путин, че Русия страда от кризата в еврозоната, но се надява, че Европейският съюз ще се справи с трудностите, Херман Ван Ромпой поиска думата.

"Трябва да отговоря на това обвинение срещу еврозоната, че създава проблеми на световната икономика. Първо ние си имаме наши проблеми, които са добре известни на всички, но глобалният икономически растеж страда също от проблеми в няколко развиващи се и нововъзникващи икономики, не руската разбира се, но в няколко други възникващи икономики, които се сблъскаха с огромни проблеми и това е елемент от обяснението за известния спад на икономическия растеж. Еврозоната не е единствено отговорна за забавянето на растежа на глобално ниво".

Г-н Ромпой продължи като посочи, че в края на годината се очаква положителен икономически растеж в еврозоната като цяло. Нещо повече, в западноевропейските страни предстои силно възстановяване, а през 2013 година икономическият растеж ще бъде от 1 до 2 процента. Със същия тон президентът припомни, че това, през което Европа минава в момента, по никакъв начин не може да се сравнява с огромната финансова криза от 2008-2009 година, която "дойде от другата страна на океана". "Сега в Европа като цяло, в Европейския съюз рецесията беше минус 4 процента и това бяха много лоши числа, а за тази година най-лошите прогнози са за 0.4%, сравнете сами. Можем ли да преодолеем кризата? Разбира се, че можем. Нужни са ни нови споразумения в ЕС", натърти Ван Ромпой.

Още във встъпителните си думи Владимир Путин обаче посочи ясно кой проблем го вълнува повече - новото споразумение с ЕС, по което липсва напредък вече две години, след като изтече предишното. Путин беше изключително откровен като заяви, че това споразумение е основният препъникамък в търговско-икономическата част на отношенията с ЕС. В отговор на въпрос именно за това споразумение руският президент беше още по-откровен и конкретен като заяви, че причината за блокирането на напредъка в преговорите по ново споразумение се дължи на факта, че ЕС поставя нови условия.

"Няма да крия и не е тайна, че в хода на преговорния процес нашите европейски колеги ни поставят въпроси и формулират изисквания, които по наше мнение излизат извън рамките на задълженията, които Русия пое при присъединяването си към Световната търговска организация. Това е подход, който ние наричаме условно 'СТО+'. На този етап не можем да се съгласим с тези предложения като се има предвид, че едва приключихме преговорите с ЕС и по присъединяването към СТО, всичко вече е съгласувано и подписано. Все още не можем да поемаме допълнителни задължения", обясни Путин.

Този отговор леко раздразни и председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу, който обясни на свой ред: "Днес проведохме хубава дискусия по новото споразумение и нашето разбиране се заключава в това, ако правилно помня, че новото споразумение ще бъде донякъде свързано с търговия и инвестиции, както беше договорено на предишната среща на върха (под президентството на Дмитрий Медведев). Това ще бъде пълноценно, всеобхватно, амбициозно споразумение, покриващо най-важните области от нашето сътрудничество. Ние нямаме никакво намерение да искаме от Русия намаление на тарифите с повече от това, което беше направено в рамките на СТО. В същото време обаче смятаме, че е изключително важно по отношение на търговията, например конвергенцията на пазарите, да можем да направим живота на пазарите по-лесен за бизнесмените от Русия и ЕС".

На този етап договорката е преговорите по споразумението да се водят на експертно ниво. Резултатите от срещата в Санкт Петербург може да се обобщят като връщане в начална точка - каквото е било с Медведев, вече е минало от руска страна. От европейска, тъй като тази среща с Путин беше първата за Херман Ван Ромпой, който беше избран в края на 2009-а година след влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009-а, когато на власт беше Дмитрий Медведев, също имаше завръщане в начална позиция. Във встъпителните си думи г-н Ромпой засегна болезнена за руснаците тема - правата на човека. Тази тема беше точка пета в подредбата на темите, които са били обсъждани от тримата лидери, но подборът на думите е достатъчно показателен: "Приветстваме, че Русия демонстрира готовност за публични дебати по правата на човека, като скорошният пример с дискусията в Държавната дума. Това е признание, че човешките права са въпрос на пряка загриженост за всички. Ето защо тези въпроси, заедно с върховенството на закона и гарантирането на политическите права трябва да бъдат обсъждани".

Владимир Путин не спомена нито веднъж темата, нито председателят Барозу. Темата не е била повдигана и по време на срещите на руския президент в Берлин и Париж. Любопитно е, че и въпросът с Украйна не беше повдигнат с изключение на Париж, където към френския и руския президент беше отправен директен въпрос. Путин използва случая, за да припомни руската позиция, че бойкотирането на спортно събитие с политически цели не бива да се прави, защото е против олимпийските идеали. По отношение на г-жа Тимошенко и нейната присъда той припомни, че бившият украински премиер е осъдена (на 7 години затвор) за сключването на споразумение за доставки на руски газ, въпреки че е направено подробно проучване на всички национални и международни разпоредби. "Ние не подписваме договори, които биха били в неизгода на партньорската страна, Украйна в този случай", подчерта Путин и отново предложи г-жа Тимошенко да бъде прехвърлена в Русия, ако е нужно за лечение.

Френският президент от своя страна заяви, че именно защото не става дума за спортен бойкот отборът на Франция ще участва в Евро 2012, но "по отношение на моето присъствие и това на членове на правителството смятам, че в този контекст отиването в Украйна не е подходящо". Така започна външнополитическата "премиера" на новия/стар руски президент Владимир Путин.