НАТО във ветровития град
Ралица Ковачева, May 18, 2012
Лидерите на страните-членки на НАТО се събират в Чикаго на 20 и 21 май. Срещата на върха няма амбициите на тази в Лисабон през 2010 г., когато пактът прие новата си стратегическа концепция. По-скоро в Чикаго се очаква решенията от Лисабон да бъдат доразвити и превърнати в конкретни програми и инициативи. Дискусиите ще се фокусират върху три основни теми: ангажиментите на Алианса в Афганистан по време на преходния период и след това; изпълнението на основните задачи на организацията и развиването на способностите й в условията на финансовата криза; и засилване на партньорската мрежа на НАТО по света.
Афганистан
Още в Лисабон НАТО се ангажира да продължи подкрепата си за Афганистан и след 2014 г., когато отговорността за сигурността на страната вече ще е в ръцете на афганистанските национални сили за сигурност и мисията на НАТО ще приключи. През 2013 г., когато е планиран последният етап от прехода, афганистанските сили ще имат водещата роля във военните операции в страната. Мисията на НАТО ще продължи да оказва военна подкрепа, ако е необходимо, но все повече ще изпълнява обучаваща и консултативна роля. Именно конкретните стъпки за приключване на преходния процес до края на 2014 г. и дейностите на НАТО за обучение, консултации и подкрепа на афганистанските сили ще бъдат обсъдени от лидерите на срещата им в Чикаго.
Звездата по тази тема безпорно ще е новият френски президент Франсоа Оланд, който по време на кампанията си обеща да изтегли френския контингент от Афганистан до края на тази година или две години преди крайния срок, обявен от НАТО. Оланд пристига в САЩ днес (18 май) за срещата на върха на Г8 в Кемп Дейвид, но преди това ще се срещне за първи път с американския президент Барак Обама и държавния секретар Хилъри Клинтън. След това го очаква и първа среща с британския премиер Дейвид Камерън, който не е доволен както от предизборните обещания на Оланд за ранно изтегляне на французите от Афганистан, така и от тези за смяна на фокуса от бюджетни ограничения към растеж чрез наливане на пари в икономиката.
Повече сигурност срещу по-малко пари
Едно от най-големите предизвикателства пред НАТО е да изпълнява целите и задачите си в условията на бюджетните съкращения и намалените разходи за отбрана на национално ниво, коментира през 2010 в Лисабон генералният секретар на пакта Андерс Фог Расмусен. Той обясни, че страните трябва да обединят ресурсите си и да си правят по-добре приоритетите, за да могат данъкоплатците да получат повече сигурност срещу парите, които инвестират в отбрана. Година и половина по-късно натискът на кризата върху Европа и САЩ ни най-малко не е отслабнал. Затова продължава и търсенето на решения за т.нар. „интелигентна отбрана”, в която страните-членки обединяват ресурсите си с цел преодоляване на недостига на средства и избягването на дублирането и излишните разходи.
В Чикаго ще бъдат обявени 20 проекта за „интелигентна отбрана”, но остава въпросът доколко нови или колко споделени са тези програми наистина, пише Марк Джейкъбсън в анализ за блога на German Marshall Fund. „Ключовият въпрос е дали новините от Чикаго ще покажат промяна в начина на мислене на НАТО. Може ли тази нова формулировка на съвместна отбрана, споделяне на бремето и оперативна съвместимост да успее там, където подобни по-ранни инициативи са в застой? Може ли алиансът да намери начин да заобиколи отдавнашните опасения, включително по важния въпрос за националните срещу съюзните интереси?” Дилема, която е добре позната на европейците, особено в последните кризисни години, когато все по-често националните интереси на страните-членки се оказват по-важни от стратегическите интереси съюза.
НАТО е ...
Списание Foreign Policy и Атлантическият съвет проведоха любопитен експеримент като помолиха група експерти да довършат изречението „НАТО е...”. Някои от отговорите гласят: „... алианс в търсене на мисия”, „... в търсене на роля, в нужда от реформи и от препотвърджаване на ангажимента на всички съюзници да поемат своя дял”, „... съставен от съюзници, които САЩ с радост биха изтъргували за по-добри, ако имаше по-добри”, „... като демокрацията: възможно най-лошата институция с изключение на всички останали”, „... на една стъпка от музея”.