Десет години по-късно
Аделина Марини, September 11, 2011
Светът е различен и то съвсем не само заради 11 септември 2001-ва година. Светът е различен още и заради Берлинската стена от 1989-а, но и заради Кризата от 2008-а. Нито едно важно историческо събитие не може да бъде разглеждано само за себе си. То винаги е пряко обвързано с купища други фактори - някои по-незабeлежими, други по-видими. Това, което е най-важно да направим по повод десетата годишнина от ужасяващите атентати в Ню Йорк и Вашингтон, е да извлечем максимално много уроци от грешките, които допуснахме. И това е особено важно не само, за да се помирим със съвестта си, но и за да можем да подходим максимално правилно по отношение на други политически тектонични събития като Арабската пролет, например.
Как изглежда светът 10 години по-късно?
Преди едно десетилетие, точно в началото на новото хилядолетие, светът не смогваше да поеме благата, които интернет и новите технологии предоставяха. Както пише Томас Фридмън - светът ставаше все по-плосък и по-плосък. Глобализацията беше в своя пик, което, обаче доведе и до напрежение в някои определени точки на света, особено в онези, в които управляващите не желаеха да предоставят тези блага на своите граждани. Затова и беше лесно за някои световни лидери да се поддадат на изкушението, че благата са за всички и това оправдава използването и на военна сила.
Десет години по-късно сме оклюмали от разочарованието, че военната мощ, която беше вложена за борба с международния тероризъм беше удавена в окопни войни в Афганистан и Ирак, а заплахата от тероризъм не просто не беше намалена, а дори стана още по-непосредствена. И това ни беше мъчително напомнено от Андерс Брейвик през лятото тази година.
Не на последно място, 10 години след атентатите в Световния търговски център в Манхатън и в сградата на Пентагона във Вашингтон, милиони младежи, родени и израснали в диктаторски държави, благодарение на интернет и на "плоския свят" поискаха свобода, работа и зачитане на правата им.
И още нещо, което е важно да споменем в описанието на днешния свят - разпределението на силите в глобален план се измести на изток и вече е налице преходният период към нов световен ред, за който мечтаеха не малко политици от съвсем близкото минало и си представяха, че ще могат да дирижират. Уви, нов ред все още липсва, но засега успешно избягваме и световен хаос.
Какво да научим от 11 септември?
10 години по-късно Европа продължава да смята, че единственият успешен начин за борба с тероризма е разпространението на върховенството на закона, човешките права и демократичното управление, откритият междукултурен диалог и предоставянето на икономически и образователни възможности. Поне това се казва в съвместното изявление на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой по повод годишнината. "Десет години по-късно, хората по улиците на Тунис, Кайро, Бенгази и из целия Арабски свят, изпращат силен сигнал за свобода и демокрация. Това е най-силният 
отговор на безсмислената омраза и слепия фанатизъм на престъпленията от 9/11".
Това несъмнено е едно от най-ценните качества на Европа - нейната безрезервна вяра в изконните демократични ценности. Които обаче изискват време. Време, което не винаги е налице. Или, както каза в интервю за BBC по повод годишнината бившият британски премиер Тони Блеър, "еволюцията е за предпочитане пред революцията". Същевременно обаче, все още стои отворен въпросът дали, ако не бяха военните действия на САЩ в Афганистан и Ирак, днешният свят щеше да е възможен?
И всъщност, от този въпрос произтича друг - можеше ли светът да е по-добър от сегашния? Това са важни въпроси, също както е важно да си дадем сметка дали това, че хората в Афганистан и Ирак могат да гласуват си струва това да понасят години на разруха, несигурност и липса на работа. Не по-малко важен е и друг въпрос, който пък си задаваме в България 21 години след падането на Берлинската стена - наистина ли искахме тази свобода, която всъщност означава и да бъдем отговорни?
Освен това, концепцията за мултикултурализма беше подложена на сериозно изпитание от самите политици в началото на тази година, когато трима от тях в Европа признаха, че този модел се е провалил (Ангела Меркел, Дейвид Камерън и Никола Саркози), а в средата на годината и от определени обществени групи във Великобритания, които отказаха да се подчинят на обществения ред като такъв.
Тежките последици от кризата, липсата на икономическо възстановяване и, не на последно място, все още високата безработица, принудиха президента Барак Обама да обърне гръб на международните проблеми и да фокусира максимални усилия в справянето с домашните проблеми. Гигантският бюджетен дефицит и огромните дългове на САЩ бяха и основната причина САЩ да оповестят постепенно изтегляне от Ирак и от Афганистан, където целите съвсем не са постигнати, но уви - няма пари за повече.
Европа пък, както винаги, е твърде улисана в собствените си вътрешни проблеми, скована е от дългова криза в еврозоната и от предизвикателствата, които движенията за свобода и демокрация създават пред входните й врати.
На целия този фон The German Marshall Fund разпространи по повод годишнината доста красноречиви данни за обществените нагласи от двете страни на Антлантическия океан, като анализаторите са включили в изследването и Турция, която сама по себе си претърпя сериозна еволюция именно през последните 10 години. Тези данни показват, че в Европейския съюз и Турция все още са твърде високи очакванията за силно американско лидерство в световните дела. Очаквания, на които обаче Америка в момента не е готова да откликне.
54% от анкетираните в 12 страни-членки на ЕС (България, Франция, Германия, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Швеция, Испания, Великобритания) искат САЩ да демонстрира силно водачество в световните въпроси. От всички разгледани страни, най-силната подкрепа, очаквано, идва от американците, където 85% са изказали желание страната им да има водеща роля. Висока е подкрепата за САЩ и в ЕС. 72 на сто от анкетираните в страни от ЕС са настроени благосклонно към САЩ, 83% от американците също, но само 30% от турците гледат позитивно на САЩ. Този резултат е изключително показателен в края на третата година от мандата на президента Барак Обама, тъй като показва, че омразата, която беше започнала да набира притеснителна скорост по света срещу световната арогантност на САЩ, вече е намаляла, но явно сред турците скептицизмът остава.
Тези данни само доказват сложността на ситуацията, в която се намира светът 10 години по-късно, където Турция вече не е страната, която стои на колене пред европейската врата и моли за членство. Турция вече е регионален фактор, една от най-динамично развиващите се икономики, член е на Г20 - Групата на най-влиятелните държави в света. Страната, в която общественото мнение все повече демонстрира осъзнатост за собствена значимост и липса на нужда да се отъждествява с европейската идентичност.
Уроците
Един от най-важните уроци, според полския премиер Доналд Туск (чиято страна председателства ЕС в момента) е, че тероризмът е реална заплаха за идеалите на свободата и демокрацията. "Единственият ефективен метод на защита е добре организирана солидарност и сътрудничество на международната общност". Според г-н Туск, десет години по-късно сме по-добре подготвени, но в никакъв случай не сме по-защитени. "Скорошните взривове в Норвегия, при които загинаха толкова много невинни хора потвърдиха, че източникът на тероризма не се намира в различията произтичащи от религия, раса или националност. Тероризмът си остава сериозна заплаха за международната сигурност", се казва още в специалното изявление на полския премиер.
Специалният координатор на ЕС по въпросите на тероризма Жил де Кершов изброи по-рано тази седмица 10 от най-важните уроци, които трябва да извлечем от годишнината. Той поставя на първо място нуждата от стратегия срещу тероризма. Вторият много важен урок, според Де Кершов, е да се инвестира повече и по по-креативен начин в превенция, въпреки че все още е необходимо по-добре да се разбират процесите, които радикализират хората. Спазването на човешките права и върховенството на закона са третият много 
важен принцип.
"ЕС се противопостави на 'Глобалната война срещу тероризма', парадигма на предишната американска администрация. Терористите трябва да бъдат разследвани, съдени и осъждани според нормалните правила на наказателното право. Това отнема фалшивия блясък от тероризма. Защо атентаторите от Мадрид никога не бяха наречени "мъченици", както затворниците от Гунтанамо? Защото те бяха изправени пред справедлив съд и бяха осъдени за престъпна дейност", добави още европейският координатор.
Сред останалите уроци, които си заслужава да извлечем от атентатите от 11-ти септември, според Де Кершов, е засилването на събирането на данни и тяхната защита, повече изследователска дейност в областта на сигурността, акцентиране върху кибер-престъпленията, по-добро интегриране на външните и вътрешните аспекти на сигурността.
Един от най-съществените уроци обаче трябва да бъде, че 10 години са достатъчно, за да забравим. Особено, когато сме претрупани с проблеми от величината на икономическата криза, преминаването във втора фаза на глобализацията и големите миграционни потоци, породени от най-различни фактори. Както пише Томас Фридмън в книгата си "Светът е плосък", плоският свят дава възможности както на онези, които искат да развият бизнеса си, да опознят света или просто да се запознават с нови хора, така и на онези, които желаят да причиняват зло.
Също така, трябва да обърнем повече внимание на думите на Тони Блеър, че еволюцията е за предпочитане пред революцията, защото това е един от най-важните уроци, които той самият си е извлякъл за последните 10 години, както вероятно и много от неговите колеги по света - демокрацията не се налага със сила, тя трябва да се отглежда. Що се отнася до свободата, трябваше вече да сме научили, че свобода не се дава, тя се взима. Именно това и правят народите от Арабската пролет. Затова е и особено важен въпросът, който днес "Ал Джазира" зададе на своите зрители - "Как трябва да преподаваме 11 септември в училище?" Мисля, че 10 години по-късно още не сме готови да отговорим еднозначно на този въпрос.