euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Откакто новото правителство дойде на власт, една от водещите теми е бюджетният дефицит. Начинът обаче, по който говорят правителството и независимите икономически експерти сериозно се различава. Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков отбелязва като сериозен успех намаляването на бюджетния дефицит, само че на месечна база. От този подход не става ясно какво е общото състояние и се създава впечатлението, че този тип говорене има по-скоро други цели, отколкото съобщаване на реалното състояние на публичните финанси.

Експертите, обратно, анализират положението по-обобщено, а не само на месечна база. Така, според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ), към края на октомври дефицитът по консолидираната фискална програма е над половин милиард лева. "Да, на месечна основа дефицитът може и да е овладян, но не се вижда как ще бъде заличен вече натрупаният от предходните месеци". Експертът припомня историята на бюджета за 2009 г. като посочва, че консолидираната фискална програма беше на половин милиард излишък, формиран главно заради високите приходи през традиционно силните за фиска месеци – януари и април (плащане на данъци).

След това, наближиха избори и бюджетът взе че се срина – месеците юни и юли преобразиха изцяло състоянието на държавната хазна. Дефицити от над 370 млн. лв. за месец юни и над 570 млн. лв. за юли пратиха бюджета на минус. През останалите три месеца (август, септември, октомври) бюджетът беше стабилизиран, макар и трудно на месечна база, но без да се заличат злините от средата на година.

Петър Ганев допълва, че новото правителство наистина взе мерки както за съкращаване на разходите, така и за активизиране на приходите. Те обаче можеха да бъдат далеч по-смели, особено по отношение на разходната част. Фокусът върху приходите и връщането на европейските средства в страната отне внимание от основния проблем, а именно - съкращаване на огромните и крайно неефективни разходи на държавата. Докато се говореше за прахосничеството на старото правителство, трябваше да се съкращават рязко харчове – примерно всички програми, обявени за неефективни (посочени дори злоупотреби) от новите министри трябваше да бъдат закрити, а не да се преструктурират и да се правят „ефективни”. "Сега вече е късно. Сега трябва да мислим за Бюджет 2010… където разходите пак са рекордни… и пак се очаква дефицит", посочва още икономистът от ИПИ Петър Ганев.

Според него, вече може и да не се трупа дефицит, но не се и намалява. Липсва и яснота какво ще се случи до края на годината. Малко по-оптимистично звучат данните на Industry Watch България, макар отново да липсват възможности за прогноза как ще се развият нещата по-нататък. "Провежданата от правителството политика по ограничаване на публичните разходи започна да дава своите резултати. През октомври отчитаме слабо превишение на приходите над разходите в бюджета, т.е. бюджетен излишък от малко над 3 млн. лева за един месец. От началото на годината до края на октомври отчитаме подобрение на бюджетното салдо, като разходите превишават приходите с близо 546 млн. лева. Все още е рано е да се каже дали правителството ще успее да постигне балансиран бюджет през 2009 г. На база на данните до момента оставаме по-скоро оптимисти за балансирането на бюджета както през тази година, така и през 2010 г."

От ИПИ прогнозират още, че е възможно заради множеството задължения на държавата към фирмите бюджетът да се натовари с още повече разходи до края на годината. От Industry Watch пък посочват, че дългът вместо да намалява - расте.

Натрупаните външни и вътрешни задължения от страна на държавата към края на месец октомври са приблизително 9.3 млрд. лева. За 12-те месеца до октомври на 2009 г. държавният дълг намалява (в по-голямата част от погашения на вътрешния дълг) с около 4%. В същото време фискалният резерв е около 7.8 млрд. лева. Интересното е, че преди година дългът беше по-малък от резерва на правителството, а сега е с около 1.5 млрд. по-голям. Нетно измерен, дългът на държавата (дълг минус резерви) всъщност се увеличава през последната година, сочат данните на Industry Watch.

От анализите на икономистите става ясно най-вече това, че липсват достатъчно ясни данни, които да дадат представа за реалното състояние на бюджетния дефицит за 2009 г. Това може да означава само, че правителството или не е в състояние да предостави тези данни, или, че не иска да ги предостави, тъй като ще накърнят имиджа на кабинета като справящ се добре с лошото наследство и тежката финансова и икономическа криза. Важно е обаче, управляващите да знаят, че за доброто излизане от кризата и за възстановяването на икономиката ни, по-добро лечение от точната и вярна информация няма. От тази информация се нуждаят не само данъкоплатците, бизнеса и анализаторите, но и много чуждестранни инвеститори, които взимат предвид и такива данни преди да решат дали да инвестират в дадена държава или не.