Тунеловата икономика в окупираните територии е по-опасна за Израел
Ралица Ковачева, June 2, 2010
Концентрацията на международно внимание около инцидента с щурмуването на хуманитарен конвой от израелските сили за сигурност, трябва да се използва, за да се отворят вратите към палестинските територии. Това каза българският еврокомисар по хуманитарните въпроси Кристалина Георгиева на среща с български журналисти в Брюксел. Европейският съюз да засили политическата си роля в Близкия изток в контекста на развитието на обща външна политика, пък коментираха евродепутати. Това е станало особено наложително след случая с щурмуването на хуманитарен конвой от израелските сили за сигурност в понеделник.
Кристалина Георгиева припомни, че е поискала от Израел да предостави списък на продуктите, които може да бъдат внасяни в окупираните територии, както и списък със стоки, които представляват риск за сигурността. Европейският съюз има бюджет от 52 млн. евро за тази година за финансиране на помощи за окупираните територии. Тези помощи са част от задълженията на съюза, поети в рамките на решения на Съвета за сигурност на ООН и като част от преговорите за мир в Близкия изток, които се водят в рамките на международния квартет, състоящ се от САЩ, Русия, ЕС и ООН.
Г-жа Георгиева поясни, че нападнатият конвой не е нито организиран 
от ЕС, нито съюзът има участие в него. Тя добави, че в европейските доставки е изключено да има нерегламентиран внос на забранени стоки. Това, каза еврокомисарят, става чрез тунеловата икономика.
"Аз мога отговорно да кажа, че мерките, които ние сме взели действително защитават доставката на хуманитарната помощ от съмнения, че тя може да се използва за терористични цели и това, което ние искаме е да ни дадат възможност да изпълняваме своите задължения. Нито повече, нито по-малко. И междудругото, когато разговарях с вицепремиера на Израел (Силван Шалом) той каза, че Израел разбира, че имаме такова задължение и че е готов да съдейства ние да го изпълняваме. Но това все още не се е материализирало, например с предоставянето на списък на това кое ни е позволено да внасяме и кое не ни е позволено. Това е много прост въпрос - или може, или не може. Искаме да го видим”, заяви еврокомисар Георгиева.
Настроенията в Брюксел към инцидента са предпазливи и сдържани, но не липсваха и критики. Пред българските журналисти Арно Данжан, председател на Подкомисията по отбрана и сигурност в Европейския парламент, заяви, че Израел е предприел непропорционални действия и твърде голям риск, но все пак трябва да се изчака разследването, за да се види дали е имало провокация. По-същественият въпрос за него е, че липсва перспектива в ситуацията в Близкия изток, защото двустранните преговори са подновени, но напредъкът е скромен, а колонизацията продължава, което е неприемливо за ЕС. Не по-малко сериозен проблем е и напрежението вътре в самите палестински територии между Хамас и палестинските власти.
Евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев пък постави инцидента в контекста на невъзможността на ЕС да засили присъствието и влиянието си в района. В отговор на въпрос на euinside дали инцидентът е повод ЕС като най-големият нетен донор в региона да търси начини да засили политическото си влияние, той заяви, че ЕС често е сравняван с икономически гигант, но е политическо джудже.
"Ние нямаме единна политика все още, в момента се караме за дипломатическата служба - това знаете ли защо е? По простата причина, че външната политика и отбраната са най-консервативните части от 
суверенитета на съответната държава. И никоя страна не би искала този национален суверенитет да го отдаде на някаква друга институция. ЕС е съюз на суверенни държави, които обаче искат да говорят със силен глас пред света - това е заявеното желание. Това е написано в Лисабонския договор".
Г-н Ковачев също разкритикува продължаващата блокада в Газа като допълни, че ако тя продължи ще обрече региона на тероризъм.
Междувременно в Брюксел, както и на други места в Европа, продължиха протестите срещу Израел.