Пътят към Лисабонския договор е разчистен на принципа "и вълкът сит, и агнето цяло"
Аделина Марини, October 30, 2009
Късно снощи лидерите на ЕС приеха искането на Чехия да бъде включена в Протокол 30* към Лисабонския договор, който й дава възможност да не прилага Европейската харта за правата на човека изцяло, заедно с Полша и Великобритания. Споразумението обаче ще влезе в сила само, когато Чехия ратифицира договора, стига Конституционният съд в Прага да няма възражения. Освен това, Европейският съвет реши споразумението да не засяга съседните на Чехия страни - в случая Словакия, която също обяви, че ако Чехия постигне успех, тя също ще направи подобно искане.
На прес-конференция снощи в Брюксел, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че сега вече всички пречки пред влизането в сила на Договора от Лисабон са премахнати: "Новият договор ми напомня на маратон, но с препятствия. Вярвам, че тази вечер успяхме да премахнем последното политическо препятствие, така че съвсем скоро ще имаме ратифициран Лисабонски договор, разбира се ако Конституционният съд на Чешката република не възрази".
От своя страна шведският премиер Фредрик Райнфелд, чиято страна председателства Европейския съвет, увери, че заради промяната в Протокол 30 няма да има нов ратификационен процес.
По отношение на друг въпрос, по който се очакваше европейските лидери да вземат решение - кандидатурите за поста постоянен председател на Европейския съвет, предвиден в Лисабонския договор, шведският министър-председател обясни, че докато Договорът не влезе в сила, не може да бъдат обсъждани имена. Той увери, че в мига, в който Чехия ратифицира документа и президентът Вацлав Клаус го подпише, ще започнат незабавни консултации за кандидатурите за поста.
*Протокол 30 е допълнителен протокол към Лисабонския договор, който дава право на Полша и Великобритания да не прилагат Европейската харта за правата на човека, ако тя противоречи на националното им законодателство. Според вестник "Файненшъл таймс" обаче, въпросният протокол не позволява на Полша и Великобритания да избягват юридическите си задължения да приемат Хартата като обвързваща, нито пречи на Европейския съд, когато я прилага, да се произнася по случаи, директно засягащи британски или полски граждани.