Проблемът с финансовите перспективи
Аделина Марини, December 15, 2005
"Основна задача на новата финансова рамка на Европейския съюз е да предостави финансови средства за ефективното и равнопоставено посрещане на всякакви бъдещи вътрешни или външни промени, включително и промени, възникнали от разликите в нивото на развитие на отделните страни-членки в разширения съюз". Това е първото изречение в британското предложение за бюджета на Общността за периода 2007-2013-та година, чиято съдба предстои да бъде решена, да се надяваме, на започналата вчера вечерта среща на върха на Европейския съюз. По-нататък в текста се посочва, че паралелно с горното, задача на бюджета е и да гарантира решителни усилия за постигането на бюджетна дисциплина във всички страни-членки. Новите финансови перспективи трябва да покриват седемте години между 2007 и 2013 и са планирани за Европейски съюз на 27 държави с работното предположение, че България и Румъния ще се присъединят през 2007-ма година. Сумите за тези две държави, включени в Договора им за присъединяване, трябва да бъдат запазени, се казва още в текста. Дотук добре, както се казва в онзи стар виц, в какво се състои проблемът тогава.
Ще започна първо с това, че той е многопластов. Не може да се каже просто Великобритания е виновна или Великобритания и Франция взети заедно носят основната вина. Трудно е да кажем и, че интеграционните процеси са фактор за липсата на споразумение. Затова най-добре е да погледнем на нещата максимално обективно, защото е от интерес за всички нас, европейският проект да продължи нататък. От една страна е успокоително, че съвсем не за първи път се водят толкова разгорещени спорове около бюджета на Съюза. При обсъждането на бюджета до 2006-та включително през 1999-та година също е било постигнато споразумение в последния момент. Това обаче може да ни наведе и на друга мисъл, че процесите, водещи до тези спорове не са се променили и причините не са открити или пък на тях все още не е намерено решение. Но, да започнем от първия проблем, а той е, че съществен сблъсък се получи между нежеланието на Великобритания да се откаже, поетапно разбира се, от рестото, което получава от общия бюджет на Общността за това, че в началото на присъединяването си е внасяла повече, отколкото е могла да понесе. Затова се договаря споразумението, според което “... всяка страна-членка, която изпитва бюджетна тежест, прекалено голяма в сравнение с относителния й просперитет, може да се възползва от корекция в съответния момент” и така Великобритания започва да получава обратно суми, ресто, за да може да се превърне от една от най-бедните държави в съюза при присъединяването си през 1973-та година до една от най-заможните през 2005-та година. Тези суми, според най-новото предложение, ще се качат от пет милиарда годишно досега, на седем милиарда евро годишно. Когато говорим за пари обаче е много трудно да преценим кой точно колко е прав. Както каза наскоро британският външен министър, Франция много обича да се разпорежда с парите на другите. Като казах Франция стигаме до втория пласт от проблема, а именно субсидиите по Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която в момента заема около 42 процента от всички пари. Преди 20 години тази политика е съставлявала 70 на сто от общия бюджет, което означава, че за тези две десетилетия са настъпили положителни промени и много райони в Европа вече не се нуждаят от толкова много субсидии или пък са жертвани за сметка на други политики. Селското стопанство, което съвсем не е поминък в островна Великобритания е трън в очите на британските политици, защото според тях политика, която представлява нищожна част от европейската икономика, не може да гълта половината й бюжет. Вместо това, предлага правителството на Тони Блеър, нека част от тези пари да се пренасочат към нови разработки, научни изследвания и изобщо инвестиции, които биха били конкурентни в днешния глобализиращ се свят. На това, както добре знаем, французите казаха мощно “не”, защото френското сирене е незаменимо. В интервю, което ще публикувам и тук, бившият евродепутат и изследовател към бюджетната комисия на Европейския парламент Бен Патерсън (интервю с него) заяви, че Франция е достатъчно заможна страна, която би могла действително да отстъпи и да субсидира със собствени средства земеделието, на което толкова много държи.
Третият стълб на проблема, който, междудругото, е много добре разгледан в британското предложение, са средствата по регионалните политики на съюза, от които пряко се възползват новоприсъединилите се държави, България и Румъния. Лондон казва, вие искате пари, но не ги харчите, защо тогава да не направим нещата по-справедливи и да ви дадем малко повече от това, което харчите. В подкрепа на тази позиция идва и констатацията на участниците в дискусията за държавни служители онзи ден, че две седмици преди крайния срок за приемане на националния план за развитие 2007-2013 г. основните приоритети в него все още не са уточнени. От одобрението на плана от страна на ЕС и от готовността на българската страна да представи работещи проекти зависи дали Брюксел ще ни отпусне финансиране от еврофондовете, след като влезем в съюза. Предварително планираните средства за България за 7-те години са 12 млрд.евро, но бюджетът на ЕС за този период още не е приет. За първите три години в Договора за присъединяване за България са предвидени малко по-малко от 5 милиарда евро. Забелязват се още и проблемите като припокриване на проекти, липсата на ясни механизми за тяхното финансиране, липсата на Разплащателна агенция също е проблем специално у нас. Но във всички държави е имало и все още има трудности в усвояването на парите. Председателят на бюджетната комисия в Европарламента Януш Левандовски посочи (интервюто с него), че през първата година от присъединяването действително има трудности в усвояването на парите, но по-късно нещата се нормализират. Той даде за пример Испания, която от присъединяването си към съюза до момента е усвоила около сто милиарда евро по структурните фондове.
Четвъртият пункт в споровете около бюджета, макар и косвено, са преговорите от така наречения кръг Доха, който се занимава изцяло със земеделските субсидии, от които се ползват развитите държави за сметка на страните от Третия свят. Както знаем, Световната търговска организация се превърна в посредник между богатите държави и най-бедните, чиято продукция страда от защитените производства на богатите, а същевременно Третият свят изисква много грижи заради високата заболеваемост, глад и мощна раждаемост. Моето скромно мнение е, че допълнителна трудност за решаването на проблема е и липсата на убеденост у много европейски столици за нуждата от по-задълбочена интеграция – помним провала на проекта за Европейска конституция, който на практика в момента е замразен. Без по-дълбоко интегриране на съюза, няма да бъдат прекратени споровете около бюджета за всеки седемгодишен период. А най-смешното е, както посочи и Бен Патерсън, че бюджетът на Европейския съюз съставлява нищожна част от парите на страните-членки – около процент от брутния национален доход. Тук също се водят спорове, люксембургското председателство предложи бюджетът да се формира от едно цяло и 6 стотни от брутния национален доход, докато Великобритания се бори за едно цяло и три стотни. Или както каза и Янош Левандовски получава се така, че бедните финансират богатите в Европейския съюз, което е в противоречие с принципите на съюза.