Неинтеграцията на ромите е в ущърб на икономиката
Аделина Марини, October 1, 2009
Образованието на ромите е в основата на тяхната интеграция - факт, толкова безспорен, колкото и това, че образованието е в основата на всяка просперираща икономика. И още един факт - на общоевропейско ниво, по темата се прави много повече, отколкото на национално. Това стана ясно от проведения в понеделник втори семинар на Европейската платформа за ромско включване. Независимо от тези два факта обаче, напредъкът в страните с най-голямо ромско население, сред които и България, е незначителен.
В семинара участваха и еврокомисарите Ян Фигел, отговарящ за образованието и Владимир Шпидла, който движи социалната политика в ЕК. Според словака Ян Фигел, чиято родна страна има също сериозни проблеми с интеграцията на ромското си население, ключът за справяне със сегрегацията на ромчетата в националните училища се крие в осигуряването на предучилищно образование, на обучение за възрастните роми и, не на последно място, в мотивацията на родителите на ромски деца да изпращат ги на училище.
И, ако това звучи лесно, на практика се оказва, че не е. Според изследване на 
Европейския фонд за ромско образование, България е една от малкото държави, в които проблемите се решават почти изцяло от гражданския сектор. Макар да има през последните години правителствени инициативи, те все още не са се превърнали в политики. По този повод от Световната банка констатират, че загубите за икономиките на държавите с неинтегрирани ромски малцинства, са в размер на стотици милиони евро, защото:
1. населението им застарява и, същевременно, имат висока емиграция към по-богати страни-членки на ЕС и,
2. икономиките им, допреди кризата поне, търпяха буен растеж, което предизвика сериозен дефицит на пазара на труда. Ромското малцинство в Европа е най-голямото в сравнение с всички останали. По груби сметки, става дума за между 10 и 12 милиона души.
Европейският социален фонд е един от инструментите за подобряване на заетостта сред ромското население. Още пари се отпускат по различни програми на структурните фондове. До момента, по данни на ЕК, са похарчени 1 млрд. евро за мерки, насочени към уязвимите групи. Скоро се очаква Комисията да започне пилотен проект, насочен към разработването на нови и по-цялостни подходи за справяне с многоизмерните проблеми на ромите.
От участниците в семинара обаче стана ясно, че сериозна спънка пред осъществяването на всякакви проекти са общините и местните общности. Повечето кметове отказват да кандидатстват по проекти, сподели Андор Юрмус от унгарското социално министерство. Една от причините е, че от тях правителството изисква да представят антисегрегационни планове. Независимо от съпротивата им, до момента са разработени 1,235 такива планове. Интересен факт е, че сериозен бюджет в тях е предвиден за медиите - 20 млн. евро.
Голям проблем в намирането на точен подход е и фактът, че във всяка страна сегрегацията на ромите е на различно ниво, отношението на мнозинството и правителствените политики се различават също. Така например, в Швеция ромите учат заедно с останалите в публичните училища. Факт е обаче, че голям процент от тях отпадат още в етапа на задължителното образование в скандинавската страна, което започва на 7 годинки и продължава 9 години. Освен това, много от ромите в Швеция не се възползват от безплатните курсове по роден език, тъй като, от страх да не бъдат малтретирани, не си признават произхода.
В България пък, според председателя на ромската неправителствена асоциация АМАЛИПЕ, Деян Колев, проблемът е, че има много населени места с концентрация на ромско население, което прави невъзможно тяхното десегрегиране заради транспортни причини. И, ако във Велико Търново е постигнат успех с настаняването на деца във великотърновски училища с осигурен от училището транспорт, то в селата с предимно ромско население този проблем е скъп за решаване.
Подобен проблем имат и в съседна Румъния. Според Летиция Марк от Ромския образователен фонд, в град Тимишоара, с население от 300,000 души, има 10 различни малцинствени групи. Те са заимствали примера на Видин като осигуряват транспорт за ромските деца в училище. Но това, отново, е частичен подход, стана ясно от разразилата се дискусия. В нея участваха неправителствени организации от цяла Европа, представители на Световната банка, на ЕК, на Амнести интернешънъл, журналисти.
Според представителка на испанското министерство на социалната политика, чиято страна ще поеме ротационното председателство на ЕС от 1 януари, ако Лисабонският договор не влезе в сила дотогава, подходът към проблемите на ромите не бива да бъде разделян на части - образование, инфраструктура, жилищно настаняване. Тя смята, че всички тези сфери трябва да бъдат разглеждани в пакет. Това обаче изисква сериозни инвестиции, най-вече, от националните правителства. А, предвид факта, че повечето страни с големи ромски малцинства са бившите социалистически държави, които изпитват сериозни икономически трудности през 20-те години преход, това прави нещата още по-сложни.
Друг проблем, който беше повдигнат на срещата, е липсата на предмет, който изучава 
културното многообразие. Според експертите, познаването на различните етнически и религиозни групи в европейските общества ще доведе до разбирането на проблемите им и до по-лесното им адаптиране сред мнозинството.
Във връзка с това, от Европейската коалиция за политиката към ромите разпространиха становище, в което критикуват Европейската ромска платформа заради това, че не успява да идентифицира и дефинира важните стратегически области, където е нужно да се намери цялостен, координиран и стратегически подход на ЕС към ромите. Освен това от коалицията, в чийто състав влиза и правозащитната организация Амнести интернешънъл, критикуват платформата за липсата на прозрачност, на устойчиво планиране, за това, че не включва ромски НПО. Ромската платформа няма специализирана структура вътре в Европейската комисия, а това е необходимо, за да може процесите в платформата да бъдат разработени по-добре. Затова коалицията препоръчва създаването на Секретариат, в който да бъдат включени отдадени и способни роми.
Най-големият проблем, който обаче не може да бъде решен с пари или дискусии, си остават нагласите на мнозинството. В повечето държави с големи ромски малцинства, родителите спъват сериозно десегрегацията на ромите в училище като изразяват нежелание децата им да учат в един клас с ромчета. Дискусията за това пък винаги навлиза в омагьосан кръг от типа на яйцето и кокошката. Факт е обаче, че образованите роми, макар и трудно, успяват да се реализират и интегрират в обществата на мнозинството и това се вижда с просто око.
Добър пример е Иван Иванов, изпълнителен директор на Европейският информационен офис за ромите в Брюксел. Той е с две висши образования - медицина и право, говори 2 езика, освен много добрия български и може да говори с часове за проблемите на ромите. Още по-интересното в неговата история е, че той е един от малкото роми, които си позволяват да критикуват малцинството заради това, че не се съпротивляват на изкушението да тръгнат по лесния път - просене на улицата, джебчийство, кражби на коли в Европа.
Резултатът от усилията му да убеди събратята си, че е по-добре да учат и работят с честен труд, е недоброто му приемане в ромските общности. Независимо от това, неговата работа в Брюксел е свързана с лобиране пред европейските институции да обърнат по-сериозно внимание на проблема. Според него обаче, това е трудно, заради твърде многото политика, която в един момент надделява. А именно - съпротивата на много страни-членки в ЕС да се обръща по-специално внимание на ромите, защото това би довело до лошото отношение на други малцинствени групи към тях, както и до чувството, че те не са толкова важни.
Друг добър пример е Деян Колев от асоциация АМАЛИПЕ. За моя изненада по време на разговора ни разбрах, че той също е ром, което той сам ми каза. Доскоро той е бил учител във великотърновско училище, но вече е изцяло отдаден на организацията си. Говори добре английски и също е готов да обсъжда с часове проблемите на ромската общност и политиките към тях.