Ивайло Калфин: наблюдението на ЕК над България трябва да продължи
Аделина Марини, July 1, 2009
Няма срок за премахване на механизма за наблюдение и контрол, който беше наложен над България и Румъния за сметка на присъединяването им на 1 януари 2007 г. Само срокът за налагане на предпазна клауза изтича в края на годината, обясни вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин, който отчете 4-те години от мандата си. Той определи мониторинга като много добър: "Този механизъм е разработен заедно с нашата страна. Този механизъм не е наложен от ЕС, за да размахва пръчки и тояги в България. Този механизъм е изработен заедно, с България и от ЕС така, че, действително, да имаме максимално информация и максимално сътрудничество в тази област".
Според Ивайло Калфин има смисъл от него и той е политически, защото дори и да отпадне опасността от налагането на предпазни клаузи, натискът върху правителството винаги ще остане. Най-малкото, добави още той, след всеки доклад се иска вот на недоверие. Докато не бъде създадено взаимно доверие между ЕС и България, механизмът трябва да остане, подчерта още Калфин, след като euinside го попита защо, след като механизмът е толкова добър, премиерът Сергей Станишев обещаваше, че до края на мандата ще се пребори ЕК да го махне. "Не е приятен за някои хора, за управляващите особено, но е достатъчно обективен", заключи Ивайло Калфин.
Той отчете постигнатото в сферата на българската външна политика за последните 4 г. От подредбата на представянето на постиженията става ясно, че най-голямото е членството в ЕС. Г-н Калфин обясни това с факта, че през 2006 г. (правителството на Сергей Станишев беше сформирано през 2005 г.) е имало само 1 ратификация на договора ни за 
присъединяване - на Словакия. На второ място Ивайло Калфин посочи освобождаването на българските медици от Либия, което беше осъществено, основно, със съдействието на ЕС и на френския президент Никола Саркози и бившата му съпруга Сесилия. Факт е обаче, че за останалите постижения, които Калфин изброи, има голямо основание за похвала.
Едно от тях е активната регионална политика. В този смисъл е било и най-трудното решение на екипа му - признаването на Косово. Според него обаче, сега, от гледна точка на членството ни в ЕС, отношенията със съседите ни са доста по-ясни и предишните недомлъвки вече ги няма.
Друго постижение на българската дипломация е създаването на Черноморската синергия - политиката на ЕС, насочена към черноморските държави, разработена с много предложения от България. Впоследствие тази политика прерасна в инициативата Източно партньорство, разработена от Полша и Швеция и одобрена тази пролет от лидерите на ЕС.
Като много важен успех на МВнР под ръководството на Ивайло Калфин е и приемането на дълго отлагания Закон за дипломатическата служба, който ограничи политическите назначения зад граница до 10% и въведе строги изисквания за професията дипломат.
Като положително euinside оценява и това, че екипът на МВнР се поучи от дипломатическите грешки до момента - медиците в Либия и други отвличания на български граждани по света - и създаде специален кризисен център, който ще заработи от септември. Центърът е по модел на САЩ и засега има известен проблем с финансирането заради съкращенията на разходите на правителството. Калфин обаче увери, че във всички случаи центърът ще заработи от есента като идеята е, в случай на нужда, да не се налага непременно министърът или неговите заместници да взимат решения, а това да става автоматично.
Едно от достойните за уважение неща, направени от екипа на Калфин, което за съжаление не достигна до одобрение от НС, беше стратегията за българите в чужбина. Той сам отчита това като най-големия си неуспех. Проблемът с неприемането й от парламента е в това, че изисква промяна на много закони, тъй като предвижда уреждане на въпроса със създаването на български училища в чужбина, тяхната поддръжка, издаване на зелени карти за граждани на други държави, но с български корени и др.
Интересен беше отчетът на Ивайло Калфин за отношенията на България със САЩ и Русия. Със САЩ България е стратегически съюзник, който е доказал, че е предвидим и на него може да се има доверие. Сериозно увеличение се забелязва и в американските инвестиции у нас. Те са едни от най-големите, по думите на Калфин.
Що се отнася до Русия, той смята, че има трудности в политическия диалог, но са намерени конкретните измерения на сътрудничеството с Москва, а именно енергийната и транспортната инфраструктура.
В заключение, euinside си позволява да похвали екипа на Ивайло Калфин като, може би, единственият, работил изключително открито с медиите. През всичките 4 г. нито 1 от членовете на екипа му не е отказал да отговори на въпрос на медиите освен, ако това не е било свързано с разкриването на чувствителна информация. Надяваме се, че следващият екип на МВнР ще продължи традицията, защото в общи линии Ивайло Калфин пръв осъзна, че и медиите имат свой дневен ред, който следват. Защото помним репликата на бившия министър на външните работи Надежда Михайлова "Нахранете журналистите", а Соломон Паси пък винаги се появяваше на прес-конференции с минимум 30 мин. закъснение.