За ползите и бъдещето на мониторинговия механизъм на ЕК за България
Ралица Ковачева, May 17, 2010
Мониторинговият механизъм на ЕК за България в областта правосъдие и вътрешен ред е необходим и полезен за България. Друг е въпросът дали страната ни пълноценно се възползва от помощта, която й се оказва чрез европейската оценка. И какво отвъд механизма трябва да се направи, за да продължат усилията за реформи. Тези въпроси обсъждаха участниците в дискусия за ползите и бъдещето на механизма, организирана от euinside и blogeurope на политолога Владимир Шопов.
Може би най-силно разговорът беше провокиран от въпроса доколко т.нар. CVM (Cooperation and verification mechanism) е средство за външен контрол от страна на ЕК и доколко набелязаните в него проблемни точки се „интериоризират”, т.е. се припознават като част от вътрешния дневен ред и в България. И тук се оказа, че гледните точки са много.
Госпожа Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч” постави тезата, че да, безспорно критиките към съдебната система в докладите на Комисията се споделят напълно от българските граждани и обратно - недоволството на гражданите се отбелязва в следващия критичен доклад. За да излезем от този затворен кръг, обаче, е необходим вътрешен ресурс и воля за промяна от една страна в гражданското общество, от друга - в професионалните общности, в конкретния случай - в областта на правосъдието, смята г-жа Димитрова.
Механизмът не третира един много важен проблем на българското правораздаване, а именно реформата в МВР и Прокуратурата, смята журналистът от в.”Капитал” Росен Босев. В подкрепа на това мнение г-жа Димитрова представи данни на „Алфа рисърч”, според които повече от половината запитани граждани смятат, че пускането на заподозрени от ареста става заради липса на доказателства.
Въпросът трябва ли механизмът да бъде разширен, за да обхване повече проблемни области обаче, получи отрицателен отговор както от българска страна, така и от представителите на страните-членки на ЕС. Според говорителя на Министерството на външните работи г-жа Весела Чернева, би било неефективно ние сами да искаме разширяване на механизма, а по скоро е необходимо да го „осиновим” и сами да си напишем точките, които да следваме.
Подобна гледна точка изразиха и представителите на Холандия, Германия и Великобритания. В нетипичен за дипломатите откровен и непринуден тон те обсниха, че всъщност механизмът е хлабав и не е съвършен, но целта не е Брюксел да казва на София какво да направи. Целта е да се дават насоки, но реформите трябва да се извършат от българските власти в полза на българските граждани, подчертаха евродипломатите. "България трябва да спре да гледа на ЕК и ЕС като отговор на проблемите си“, каза Стюарт Питърс от британското посолство.
В контекста на кризата в еврозоната и случая с Гърция логично беше поставен и въпросът за доверието, за това дали всички страни членки на ЕС споделят едни и същи ценности и са готови в еднаква степен да спазват едни и същи правила. Тези въпроси се поставят и в Брюксел и в рамките на Стокхолмската програма се обсъжда именно въпросът за сигурността и доверието или, съответно, наличието на друг начин на контрол след отпадането на механизма, обясни Андри ван Мерс от Холандия. Дипломатът от посолството на Германия у нас Дитрих Бекер подчерта, че механизмът не трябва да се възприема като нарушаване на суверенитета на България и че въпреки механизма, страната е пълноценен и равноправен член на ЕС.
Ясно е обаче, че няма хипотеза за премахване на CVM преди бенчмарковете в него да бъдат изпълнени, категорични бяха дипломатите. В този смисъл, много силно послание от името на правителството отправи госпожа Весела Чернева, която каза, че управляващите оценяват механизма като огледало, а критиките, отправени в последния доклад, са споделени от българските власти. И най-важното, че България по никакъв начин не е против механизма и не поставя въпроса за прекратяването му. Нито пък използва предстоящото присъединяване на Хърватия, за да претендира за отпадането на механизма (както Румъния, например, б.а.). България по никакъв начин няма да пречи на европейското членство на Хърватия, каза госпожа Чернева.
Анализаторът от "Отворено общество" Марин Лесенски и журналистът Росен Босев изразиха опасенията си, че правителството набляга предимно на полицейски мерки за справяне с организираната престъпност, за сметка на серизен анализ на проблемите и дългосрочна визия за решаването им. Като цяло неправителствените организации изразиха гореща подкрепа за механизма и докладите на ЕК, защото макар и веднъж на шест месеца, те поставят важни въпроси, които иначе изпадат от политическия дневен ред. Гражданският сектор е скептичен, че без механизма българските власти биха имали нужната воля и визия за провеждане на необходимите реформи.
Както всеки задълбочен разговор, и днешният отвори повече теми за обсъждане, отколкото даде отговори. Защото е ясно, че голямата тема за отстояването на правовата държава и върховенството на закона преминава през много и конкретни проблеми, които предстои да бъдат дефинирани, анализирани и решени.
В този смисъл заключението на германския дипломат г-н Бекер беше изключително поучително. Според него, със или без механизма България е ежедневно оценявана от чуждите инвеститори, от преките чуждестранни инвестиции и изобщо от целия свят. Така че, ако няма правов ред и инвеститорът не се чувства сигурен, тогава той не инвестира в България. Видяхме опитът на Гърция какво става, когато инвеститорите изгубят доверие в дадена страна.
Подробни изказвания на участниците и видеоматериали от дискусията очаквайте утре на euinside.