euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

НАТО е в процес на най-амбициозната промяна от създаването си насам. Алиансът търси нови подходи и средства за справяне с новите глобални предизвикателства пред сигурността. В същото време продължава да създава нови политики и механизми, за да разпространява демокрацията, сигурността и интеграцията в цяла Европа.

Така генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обобщи основните предизвикателства пред Алианса, в процеса на изработване на новата му стратегическа концепция. Расмусен дойде в България само три дни след като експертният съвет, оглавен от бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, представи своите препоръки, въз основа на които генералният секретар ще направи предложението си за нова концепция на пакта на срещата на върха в Лисабон през ноември.

Генералният сектерар на НАТО отбеляза, че в ерата на глобализацията сигурността вече не е географски определена, а новите заплахи - тероризъм, кибер атаки, разпространение на ядрени оръжия, могат да дойдат от най-отдалечените краища на света. „Ако не се справим с тези проблеми там, където възникнат, те ще стигнат и до нашия праг”, подчерта Расмусен. Той даде пример с операцията на пакта в Афганистан, която определи като най-амбициозната в историята му.

„Ако позволим тази държава отново да стане крепост на терористите, нестабилността ще се разпространи извън Централна Азия. И ще бъде въпрос на време, докато стигне до Черноморския регион. Като наш партньор България добре разбира, че трябва да направим повече в Афганистан сега, за да може да правим по-малко после.”

Афганистан ще остане нашата приоритетна операция още дълго, каза Расмусен. Но открои нуждата от засилване на политическия диалог като един от основните акценти в дневния ред на промяната на НАТО: „Когато наш съюзник се чувства заплашен, трябва да използваме по-активно консултациите по силата на член 4 от Договора, за да обмислим дали и как да отговорим”.

Една от нетрадиционните заплахи, към които НАТО тепърва се обръща е заплахата за енергийната сигурност. „Знам, че това предизвиква особена загриженост тук, в България. Вашата страна няколко пъти преживя спиране на енергийните доставки и вие знаете, че това може тежко да разстрои икономиката и социалната структура”, каза Расмусен. Затова енергийната сигурност не е само политическо и икономическо предизвикателство, а като част от общата сигурност е легитимен обект на НАТО.

Проблемът с енергийната сигуруност изисква комплексен подход, защото включва много участници, обясни Расмусен. Трябва да развиваме отношенията си със страните производители на енергия и средствата за защита на важна енергийна инфраструктура, както и да минимизираме ефекта от инциденти, смята генералният секретар на НАТО. Той съобщи, че в щаб-квартирата на пакта в Брюксел от август ще заработи нов отдел за неотложни предизвикателства пред сигурността, който ще се занимава предимно със заплахата от тероризъм, разоръжаването, кибер защита и енергийна сигурност. Расмусен подчерта необходимостта НАТО да засили сътрудничеството си с цивилните актьори, главно ООН, ЕС и неправителствените организации, както и с партньори по целия свят: „Прогнозирам, че само след няколко години за нас ще е напълно естествено да обсъждаме проблемите на глобалната сигурност с Китай, Индия и други големи сили", каза Расмусен.

Ключов елемент в търсенето на нови начини за защита от новите заплахи е противоракетната отбрана. Расмусен отново повтори, че България, както Турция, Гърция и Румъния, влиза в обхвата на иранските ракети „Шахаб 3”. „Вярвам, че е дошло времето да продължим напред и да направим противоракетната отбрана автентична мисия на Алианса. Това ще бъде моята цел на срещата на върха в Лисабон”, каза Расмусен. „Ако свържем националните системи в един общ натовски противоракетен щит, това ще бъде много силна демонстрация на солидарността на НАТО в 21 век”, каза генералният секретар.

Още повече ако бъде включена и Русия. Расмусен призна, че в момента отношението на Русия към тази идея варира от враждебно до противоречиво и трябва да се преодолеят много технически проблеми, за да се свържат двете системи. Според него обаче тези пречки не са непреодолими. „Когато Русия почувства ефекта от разпространението на ядрено оръжие, тя ще започне да разглежда противоракетната отбрана по-скоро като възможност, отколкото като заплаха”, каза Расмусен.

„Ако ПРО е доктрина на НАТО, България ще участва”, коментира българският премиер Бойко Борисов след срещата си с Андерс Фог Расмусен по-рано през деня. Според правителствената информационна служба, Борисов „приветства разговорите, които се водят за привличането към нея на Русия”.

По време на срещата си с премиера Борисов генералният секретар на НАТО е коментирал, че Алиансът разчита на България и нейните добри отношения със съседните страни за евроатлантическата интеграция на балканските държави. „България може да играе ключова политическа роля и да дава съвети по какъв начин НАТО да се ангажира със съответните партньори на Балканите”, е казал Расмусен.