Русия ще финансира работата по проекта АЕЦ „Белене” до избора на стратегически инвеститор, стана ясно след среща между енергийните министри на България и Русия Трайчо Трайков и Сергей Шматко. Интересна подробност е, че точно тази сутрин БЕХ (Български енергиен холдинг) е публикувал обявата за конкурса за консултант по проекта АЕЦ „Белене”. Тъй като намирането на стратегически инвеститор се очаква да отнеме между година и година и половина, българската и руската страна са се обединили около мнението, че през това време работата по проекта не бива да спира.
Затова Русия ще предостави финансиране, срещу което от България не се очаква нито държавна, нито корпоративна гаранция от страна на НЕК (Националната електрическа компания) или БЕХ. Въпреки настоятелните въпроси на журналистите, българският енергиен министър Трайчо Трайков отказа да коментира конкретната схема, по която ще бъде осъществено финансирането с мотива, че това е въпрос на инструментариум. Той каза само, че ще бъде създадена проектна компания, която да изгражда АЕЦ „Белене”. С какъв апорт ще участва България в нея тепърва трябва да се реши:
„Ще трябва да се направи оценка на българския апорт – това са както стойността на активите, които са на площадката, така и самата площадка, това че я има и това, че българското правителство е направило възможно да се случва такъв проект на тази площадка, знаете, че това само по себе си е актив и разходите вече са направени и за материални активи, и за нематериални като консултантски услуги и т.н. „
Министър Трайков обясни, че с този капитал ще се създаде дружество, което може да ползва дългово финансиране и да увеличава капитала си до определена стойност на акционерно участие. Според него има различни варианти то да се структурира така, че проектът да е привлекателен за влизане на стратегически инвеститор, след като консултантът си свърши работата с подготвянето на търга. Очаква се консултантът да бъде избран до средата на юни.
На въпроса какво финансиране е готова да предостави руската страна, генералният директор на руската държавна корпорация по атомна енергетика „Росатом” Сергей Кириенко отговори „Колкото трябва”. Това предизвика негодуванието на журналистите и Кириенко беше принуден да конкретизира:
„За 2010 г. ще е необходимо финансиране в размер на 350 - 400 млн. евро за АЕЦ "Белене". Това е плащане за следващи етапи от производството на оборудване за централата и пряко организиране на дейността на площадката. Финансовите нужди за 2011 г. зависят от дейностите през 2010 г. но се изчисляват на около 1-1.5 млрд. евро.”
Грубата сметка показва, че общата сума е около 2 милиарда долара. Тази сума беше спомената като възможен заем от Русия от министър Трайчо Трайков във вторник, след посещението на председателя на борда на директорите на „Газпром” Алексей Милер. Тази сутрин, обаче, финансовият министър Симеон Дянков каза в интервю за БНР, че няма да позволи да се вземе държавен заем от Русия за строежа на АЕЦ "Белене".
Що се отнася до това какво ще получи руската страна срещу парите си, Сергей Кириенко обясни, че Росатом е готова да инвестира част от парите на временна база, т.е. да й бъдат върнати от бъдещия стратегическия инвеститор. Друга част могат да бъдат инвестирани срещу акционерно участие в размер, какъвто българското правителство прецени, каза Кириенко, отново без да уточнява цифри.
Руският енергиен министър Сергей Шматко уточни, че на днешната среща са били обсъждани вички големи енергийни проекти между България и Русия. И подчерта, че България си остава най-важният и знаков партньор в проекта „Южен поток”. Впоследствие стана ясно, че по време на срещата министър Трайков е задал въпрос в този смисъл на руския си колега, по повод публикациите, че България ще бъде изместена от Румъния в проекта за газопровод.
Шматко със задоволство отбеляза, че днес започват да се реализират договореностите от 13-тото здаседание на българо-руската комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, което се проведе на 10 и 11 декември в София. Руската страна очаква до края на март да приключат техническите въпроси и да бъдат взети решенията, които да позволят да началото на практическата работа. И е готова да започне финансирането на проекта в най-кратки срокове.