Възраждането на Русия
Adelina Marini, April 12, 2009
Нали знаете онзи стар виц, в който туристи попадат някъде из сибирската тайга и срещат двама местни, които ги питали "Свърши ли Втората световна война". Както е отдавна известно, няма вицове - всичко е истина. В този смисъл звучи и статията на Иван Петрински в редовната му рубрика "Истинската история", в която той разглежда как Русия придобива днешните си територии в Сибир и в Далечния изток. Действително интересна публикация на фона на постоянното говорене за Русия в съвсем различен контекст:
В края на ХХ век по време на управлението на Борис Елцин е нанесен масиран удар върху крехкото демографско равновесие в тези огромни райони. Северните пристанища Дудинка, Диксон, Тикси и Певек, например, изграждани с нечовешки усилия и безкрайна саможертва през миналия век, намалиха населението си средно по 5 пъти за последните 20 години. Дори днес жителите на селата около Тикси пътуват по 58(!) часа на всъдеход, за да напазаруват в областния център, и толкова обратно. Първа грижа на президентите Путин и Медведев бе още с встъпването им в длъжност да заявят, че сред най-важните им задачи ще бъде да следят и направляват развитието на този огромен район, който заема повече от 1/3 от територията на страната. В същото време населението на Далекоизточния федерален окръг е 1,5 пъти по-малко от жителите на Москва и е едва 4,6% от населението на Русия. За последните две десетилетия Далечния изток са напуснали повече от 1 млн. души, които се преселиха в европейската част на Русия. През септември миналата година Д. Медведев и Вл. Путин направиха посещения в Далечния изток, като създадоха ясното впечатление, че са си "поделили" този район - президентът изглежда ще "отговаря" за Чукотка, Камчатка и Магаданска област, а министър-председателят - за Приморския и Хабаровския край. От Чукотка и Камчатка снимките на президента Медведев бяха ведри, даже туристически, сред пъстротата на местните носии. В Магадан, който очевидно изостава в развитието си, трябваше да понесат цялата сила на президентския гняв. Освен, че укроти един усурийски тигър, във Владивосток премиерът Путин бе зает предимно с плановете за застрояването на близкия о.Руский. През 2007 г. в Магадан посрещнаха и Мария Романова, глава на руския императорски дом в изгнание, която бе там на "височайша визита" (както от пресслужбата й наричат всички нейни пътувания). Всъщност едва сега стана ясно, че дезинтеграционните процеси във времето на Елциновата разруха в Русия са достигнали чудовищни размери. Особено през втората половина на 90-те години на миналия век руският Далечен изток живее свой живот. На пълната незаинтересованост на Москва тук отговориха даже със слухове за възстановяване на Далекоизточната република, съществувала през 1920-1922 г. И днес автомобилите в Далекоизточния федерален окръг са изключително "иномарки", дори с десен волан, а е цяло чудо да се види кола руско производство. Храните се доставят от Китай, Япония и Корея, а на Чукотка и Камчатка - от САЩ и Канада.
Чисто географски Русия е изправена пред значителен проблем
- сухоземната връзка на източната със западната част на страна се осъществява само по тънката нишка на Транссибирската железопътна магистрала на юг и дублиращата я малко на север Байкало-амурската магистрала (БАМ). До края на следващата година трябва да се асфалтира отсечката Чита-Благовещенск, с което федералната автомагистрала Москва-Владивосток ще е напълно завършена. Въпреки това на север връзката с огромни територии е единствено по въздуха, а цените на самолетните билети между големите градове на изток и Москва са колкото средна заплата само в едната посока. На практика в Красноярския край (без най-южната му част), в република Саха (Якутия), на Камчатка и на Чукотка стотици хиляди граждани на Русия са закрепостени към селищата, в които живеят, често при целогодишно отрицателни температури. През последния половин век се наблюдава странна особеност при изграждането на транспортните връзки тук - в огромните пространства на север от БАМ се осъществяват единствено проекти за железопътни и автомобилни магистрали в посока север-юг. Отсъствието на пряк сухоземен транспорт в посока изток-запад е в основата на днешните дезинтеграционни процеси, на обезлюдяването и обедняването на севера и изтока на Русия. До 1953 г. действат съвсем други планове, противоположни на непонятната политика, следвана в транспортното строителство след това. Строителството на Трансполярната железопътна магистрала (ТПМ), продължение на Северната железопътна магистрала, покрай бреговете на Северния ледовит океан се осъществява по идея на Й. В. Сталин от 1947 г. като секретните "строеж 501" и строеж 503". Строителството е прекратено обаче още на 25 март 1953 г. Днес западната отсечка на ТПМ от Чум до Лабитнанги в Ямало-Ненецкия автономен окръг е присъединена към Северната магистрала. Участъците от Салехарт (първата руска крепост в крайния север, построена през 1595 г.) до Надим и от Долгий до Игарка са изоставени, а от Уренгой до Долгий са направени само насипите.
В районите на север от трасето на Трансполярната магистрала "Газпром" добива 95% от природния газ. Находищата на полуостров Таз са напълно разработени. От следващата година трябва да започне пълноценен добив от находищата на полуостров Ямал - тогава трябва да са готови тръбопроводите и жп линията Обская (до Лабитнанги)-Бованенково, които "Газпром" ще завърши още тази година. Веднага след това идва ред на огромните запаси на Гиданския полуостров. В тази връзка е малко странно, че разконсервирането на всички участъци по ТПМ, както и строителството на три моста с дължина между 1,5 и 2,5 км се предвижда едва за след 2020 г. В плановете от 1947 г. се предвижда ТПМ да достигне покрай бреговете на Северния ледовит океан и пристанищата Тикси и Певек до столицата на Чукотка - Анадир. Днес това сякаш не е най-добрият вариант, въпреки малко мъглявите планове за строителство на тунел под Беринговия пролив през о.Ратманов. Едно друго трасе на ТПМ би било значително по-ефективно - от Ермаково линията може да върви на изток, да пресече Северния полярен кръг южно от Жиганск (казашката крепост тук е построена още през 1632 г.) и да извие на юг до Магадан. По права линия това са 3250 км. Само такава магистрала с посока запад-изток може да "върне" на Русия една трета от територията й, да направи достъпни природните богатства, да направи мобилно населението, спасявайки го от закрепостяване. Странно е, че такава магистрала не е предвидена в Транспортната стратегия на Русия до 2030 г., подписана от министър-председателя Вл. Путин на 22 ноември миналата година. Цената на такава магистрала би доближила 100 млрд. евро, което е твърде ниска цена за укрепване на единството и целостта на Русия.
През последните години гордостта и надеждата на Съветския съюз - Северният морски път, доста помръкна. Потоците от товари заобикалят този транспорт, пристанищата не се натоварват. Промените сега настъпват и тук. С частни капитали ще започне обновяване на пристанищата в Мурманск и Архангелск, а до 2020 г. ще бъдат построени нови 14 ледоразбивача, включително атомни от ново поколение. Интензивната реанимация на Северния морски път сигурно ще се случи, но няма да е трайна, докато не се инвестира в хората на крайния север. При това вече не може да се разчита на ентусиазъм, както през 1936 г., например, когато композиторът Тихон Хренников написва като част от цялостната програма за усвояване на Севера прекрасната песен "Има на север чудесни градове", която агитира за заселване на северните райони. Русия днес със сигурност може да си позволи да създаде удобна и красива жизнена среда за половин милион обитатели на крайния север като отплата за тяхната упоритост. Повече не е нужно, останалото ще свърши капитализмът.
Много още може да се направи за усвояването на руския Далечен изток и на крайния север. На географската ширина на Москва, между Сургут и Якутск няма значително селище, а точно тук е мястото на голям, даже многомилионен град, който да стане обединител на руските земи. Напълно неусвоен е сравнително топлия Хасански район - най-южната точка на Приморския край, а и на Русия изобщо. Сега е времето този доскоро затворен и силно военизиран район на границата с Китай и КНДР да получи нови възможности за развитие. При целия студ на руския Далечен изток, добрите климатични условия трябва да се използват за създаването на голям туристически център, въпреки влажното лято. Голям курорт на единственото по-топло място в руския Далечен изток, при това с минерални извори, ще привлече огромен брой туристи от Япония, Китай и Корея, ще се изплати бързо и може да се превърне в любимо място за почивка за цяла Русия.
В обсъжданията по повод посещението на Д. Медведев на Камчатка в края на миналия септември се включиха и оттатък Океана. Збигнев Бжежински радостно заповтаря как Русия ето, всеки момент ще изгуби Далечния си изток. Едва ли. Промените вече настъпват. Поне по няколко пъти годишно руският Далечен изток влиза в световните новини с добро и това е сигурен знак за възраждането му.