Ивайло Калфин в Грузия
Аделина Марини, February 19, 2008
Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин е на официално посещение в Грузия, където откри българо-грузински бизнес форум и се срещна със своя грузински колега Гела Бежуашвили. Малко преди да бъде обявено споразумението за отпадане на визите за българи за Грузия стана ясно, че тази сутрин е имало опит за покушение срещу премиера на сепаратистката република Абхазия, която се намира на грузинска територия.
Нека първо припомним каква е ситуацията в сепаритистките републики Южна Осетия и Абхазия, които грузинският вънешн министър Гела Бежуашвили нарече черни дупки в Грузия.
Грузия е първата постсъветска република, в която борбата за независимост, а по-късно и утвърждаването на новите международни граници, са белязани от кървави етнотериториални конфликти. Първите свободни парламентарни избори на многопартийна основа се провеждат в Грузия през октомври 1990-та година, а през май следващата година тя първа провежда и свободни президентски избори, в които комунистическата партия търпи сериозно поражение и вече не играе водеща роля в политическите процеси в страната. Грузия е втората, след Латвия, съветска република, която на 9 април 1991-ва година обявява отделянето си от Съветския съюз. В състава на още съветска Грузия влизат и две автономни републики Абхазската автономна съветска република и Аджарската, както и автономна област Южна Осетия. В Южна Осетия проблемите започват със съветския експеримент на Михаил Горбачов от есента на 1989-та година, когато се приемат едностранни промени в конституциите на Южна Осетия, Абхазия и Аджария. Тези промени са направени въпреки принципите на федерализма и така е нарушен специфичният характер на този тип устройство, съгласно който различните нива на властта са длъжни да участват в приемането на конституционните промени, засягащи отношенията между тях. Напрежението ескалира, когато Върховният съвет на Южна Осетия през есента на 1990-та година приема Декларация за суверенитет, с което се обявява за Южно-Осетинска демократична съветска република и се обръща към Москва за нейното признаване като независим субект на съветската федерация.
По отношение на Абхазия – тя не за първи път се стреми към промени на статута си в рамките на Съветския съюз. Още през април 1957-ма година е изпратено първото публично обръщение до Москва, подписано от изтъкнати дейци на Абхазия, с молба за присъединяване на Абхазската съветска република към Руската Федерация. Подобни молби за излизане от състава на Грузия и присъединяване към Руската федерация са отправяни многократно след това от абхазките интелектуалци и политици. В Абхазия политиката на изтласкване на националните малцинства е идентична с тази в Грузия. Постоянно в Абхазия се говори за етническата принадлежност на коренното население и историческото право на тази нация върху абхазката територия.
Грузинският външен министър Гела Бежуашвили по принцип отказа да коментира инцидента рано тази сутрин с абхазкия премиер, но заяви:
„По принцип неискам да коментирам тези въпроси, защото тези неща се случват в тези черни дупки на Грузия почти всеки ден. Затова ние сме призовавали неколкократно и отново призоваваме да няма повече черни дупки в съвременна Европа. Така че трябва да направим всичко възможно, за да решим конфликтите колкото се може по-бързо, така че тези терористични нападения и много много още беззакония да не се случват повече”, казва грузинският външен министър.По отношение на паралелите с Косово, които както знаете са основен коз на Русия, защото в Москва смятат, че ако се даде независимост на сръбската провинция, това ще отприщи ефекта на доминото във всички проблемни области на пост-съветското пространство. На това Бежуашвили заяви, че подобни паралели е грешно да се правят, защото вредят на всички, включително и на Русия.