euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Пенсионната реформа в България започна преди 10 години. В началото на новото хилядолетие, наследената от социализма пенсионна система пое плахо по пътя на личните спестявания. Наред с познатото и задължително държавно пенсионно осигуряване, се въведе и задължително допълнително пенсионно осигуряване в универсални и професионални пенсионни фондове. Едното беше наречено 1-ви стълб на пенсионната система (държавното обществено осигуряване), докато другото - 2-ри стълб на пенсионната система (допълнително пенсионно осигуряване). Към всичко това се прибавя и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване – така наречения 3-ти стълб на пенсионната система.

Терминологията с трите стълба на пенсионната система има до голяма степен технически характер и често е проблем за хората – тези, които всъщност са „клиенти” на системата. Именно затова ще се опитаме да избягаме от официалната и ненужно усложнена терминология и да наричаме нещата с истинските им и лесно разбираеми имена. Доколкото допълнителното доброволно пенсионно осигуряване няма задължителен характер и не играе съществена роля през годините, то към момента ще го оставим настрана и ще се освободим от третия стълб на пенсионния модел.

Така имаме модел, при който държавното пенсионно осигуряване бива допълнено от осигуряване в частни пенсионни фондове – водеща роля на държавния пенсионен фонд и поддържаща на частните пенсионни фондове. От една страна е разходопокривния модел, при който работещите отделят осигурителни вноски в държавния пенсионен фонд, за да финансират пенсиите на сегашните пенсионери, а от другата страна е капиталовият модел - това са вноските в частния пенсионен фонд, чиято цел е да осигурят след време старините на същия този осигурен.

При едната система имаме трансфери, при другата спестявания. При едната система имаме „договор между поколенията”, при другата имаме лична отговорност. Именно това е преходът, който започна плахо да се случва преди 10 години – от държавни към частни пенсии. Разковничето на този преход винаги се е криело в осигурителните вноски. През 2000 г. осигурителната вноска за пенсии беше 32% от дохода, което налагаше непоносима тежест върху труда – цялата тази вноска беше насочена към държавния фонд, към т. нар. солидарен модел.

Пътят към частните пенсии минаваше през намалението на тази вноска и насочването й към частните пенсионни фондове. След 3 процентни пункта намаление през 2001 г., през 2002 г. започна и истинската реформа – нови 2 процентни пункта намаление на вноската към държавата и насочването й към частни пенсионни фондове. Така, пътят на частните пенсионни фондове беше открит – 27% вноска към държавата и 2% вноска към частните фондове.

Уви, следващите няколко години бяха пропуснати и реформата почти спря – единствено през 2004 г. се прехвърли още 1 процентен пункт вноска от държавата към частните фондове (26% за държавата и 3% за частния фонд). През 2006 г. реформата продължи с нови сили – 6 процентни пункта намаление на държавната вноска, последвани от 1 процентен пункт прехвърляне от държавния към частните фондове (19% за държавата и 4% за частния фонд).

През 2007 г. се случи и последното засега прехвърляне на нов 1 процентен пункт от държавния към частните пенсионни фондове, последвано от 1 процентен пункт намаление на държавната вноска. След 4 процентни пункта намаление на вноската към държавния фонд през 2009 г. и 2 процентни пункта намаление през настоящата 2010 г. се достигна и до моментното състояние на пенсионния модел – 11% вноска към държавния пенсионен фонд и 5% вноска към частните пенсионни фондове.

През тези 10 години, вноската към частните фондове нарасна едва до 5% от брутното възнаграждение. Това е малко както на теория, така и на практика – самите пенсионни дружества признават, че с подобна вноска не могат да осигурят адекватна пенсия дори и след 40 г. работа и съответно вноски.

Моментното състояние на пенсионната система в България е тежко и нуждата от промяна е по-видна от всякога. Вноските на работещите не стигат и за половината от пенсиите на възрастните, а огромната дупка се покрива от данъците ни чрез трансфери от държавата.

В същото време, тази провалена система продължава да играе водеща роля, а за частните пенсионни фондове е отредена поддържащата. Ситуацията е такава, че за държавата става все по-трудно да изпълни обещанията си към хората, а частният фонд не би могъл да осигури адекватна пенсия, освен ако не настъпят нужните промени.

Очаквайте продължение на тази статия.

Какви са нужните промени в пенсионно-осигурителния модел се надяваме да стане ясно чрез широка обществена дискусия. В която euinside ще участва активно, с твърдата убеденост, че това е една от най-важните теми за страната ни сега и в бъдеще.

*Петър Ганев е икономист от Института за пазарна икономика, който е част от новия Независим съвет за пенсионна реформа