euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Традиционният начин за измерване на икономиката, брутният вътрешен продукт (БВП), вече е малко остарял, според Европейската комисия. Това пише електронното издание EUobserver като цитира изявление на Комисията. БВП е единицата, която измерва пазарната стойност на всички крайни продукти и услуги, произведени в една календарна година от дадена държава. Вместо това, Брюксел смята да предложи нов комплект от измерители, които да надминат пазарите и да включат всички онези неща, които са не толкова трудни за оценяване като защитата на околната среда, участието на обществото и, дори, щастието.

"БВП не е насочено към измерване на благоденствието, защото не улавя въпроси, които са жизненоважни за качеството на живота ни като чиста околна среда, социално равенство или дори колко щастливи са хората", пише още в изявлението на ЕК. Очаква се през 2010 г. ЕК да представи екологичен индекс, който ще покрива емисиите от парникови газове, загубата на природни области, замърсяването на въздуха, водата и управлението на отпадъците. По-скоро обаче, новият индекс само ще допълва БВП, а няма да го замени, се казва изрично в съобщението.

Освен това Брюксел иска да гарантира доста по-точно измерване на неравенството. Данните за околната среда и социалните мерки се публикуват 2 до 3 години след замерването, докато икономическите данни излизат само за няколко седмици. Затова и ЕК възнамерява да поиска ускоряване.

"Когато една страна изсече всичките си гори и ги продаде като дървен материал, това ще увеличи БВП, но в средносрочен към дългосрочен план, унищожаването на природния капитал не е от полза на въпросната държава, за околната среда или за хората", обясни еврокомисарят по въпросите на околната среда Ставрос Димас след публикацията на документа. Така например ураганът "Катрина" е предизвикал смъртта на 1,800 души и щети за над 100 млрд. долара. Впоследствие обаче икономическата активност е отчела ръст откъм БВП.

Немалко икономически анализатори отдавна критикуват БВП като неточна мярка на стандарта на живот, защото той не включва разликите в доходите между богатите и бедните и пренебрегва щетите за околната среда.

Някои неправителствени организации, които EUobserver цитира, са скептични, тъй като дискусията за промяната на БВП продължава вече повече от 15 г. без никакъв резултат.

Икономическите аспекти на промените в климата, биоразнообразието и околната среда изобщо са и темата на срещата на министрите на околната среда от ЕС в Стрьомстад, започнала в понеделник и приключваша днес. На нея икономистът Паван Сухдев ще представи своята оценка за икономическите последици от несправянето с екологичните проблеми. "Ние трябва да включим стойността на биоразнообразието и екосистемите в нашия Национален капитал, в националните сметки. Като фундаментална първа крачка в тази посока, цената на горските въглеродни хранилища трябва да започне да влиза в националните сметки на държавите. До момента ползите от биоразнообразието не се отчитат, а от тях по-късно ще печелят корпоративния и публичния сектор", смята Сухдев.

Услугите, които се извършват в опазването на околната среда, също трябва да бъдат оценени. Така например, посочва икономистът, защитата на кораловите рифове, отглеждането на риби и други подобни услуги струват близо 170 млрд. долара годишно. Приблизително половин милиард хора зависят от тези услуги, а повече от четвърт от всички видове морски риби пък са зависими от кораловите рифове. "Така че, икономическите последици са значителни, но те имат още социална и човешка стойност. Един прост анализ на принципа цена-полза не може да улови моралните измерения на климата и биоразнообразието, а това ще има огромно отражение върху икономиката вбъдеще", смята още Паван Сухдев.