euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В първите дни от началото на дебата по реформирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, чието начало беше дадено в понеделник от еврокомисаря на земеделието Дачан Чолош, се забелязва пълно единодушие по отношение на нуждата от ОСП. Повечето коментари на специалния уебсайт за дебата посочват, че ОСП е необходима и трябва да остане, защото тази политика е свързана с прехраната, а от нея няма как да спрем да се нуждаем. Някои мнения дори окачествяват земеделската политика като отбранителна заради нейната роля за премахване на глада в Европа след Втората световна война.

Основните аргументи в подкрепа на ОСП са това, че цената й е пренебрежимо малка на фона на общия бюджет на ЕС и тази цена е нищожна в сравнение с ползите от нея.

В дебатите се включват както фермери, така и учени от специализирани университети, експерти, бивши служители на Европейската комисия, а също и собственици на фирми, какъвто е случаят с двама участници в дискусията от България. Дебатът се води под формата на въпроси, на които участниците отговарят. Въпросите са четири: Защо ни е необходима европейска обща селскостопанска политика? Какво очакват гражданите от селското стопанство? Защо е необходима реформа на ОСП? От какви инструменти се нуждаем за бъдещата ОСП?

Според Ивайло Динков, ОСП е нужна, за да даде възможност, независимо от различните климатични условия, да има достъп до земеделски продукти във всички страни-членки. Той смята също, че политиката трябва да бъде реформирана, тъй като в момента тя е по-благосклонна към големите производители, а малките, които имат най-голяма нужда от помощ, не успяват да се доберат до финансиране.

Друг българин, Иван Христов пък е на мнение, че новата ОСП трябва да наблегне на екологично чисто земеделие, без генно-модифицирани организми, равнопоставеност на всички земеделци и фермери в ЕС, строг контрол на качеството и задължаване на големите вериги да изкупуват минимум 60% от продукцията от местните производители.

Томас Катакаям от университета в Ълстър, Северна Ирландия също атакува големите вериги супермаркети и смята, че трябва да се намери баланс в печалбите на хипермаркетите, посредниците и самите земеделци. Освен това, смята още той, фермите трябва да се развиват като алтернатива на големия град - спокойствието и тишината в близост до природата. Освен това е хубаво фермите да се използват и за обучение на децата, за да знаят откъде идва храната и как да не я разхищават. Той отправя и остри критики срещу модела на провеждане на дебатите по ОСП, тъй като, според него фермерите са заети с работа по цял ден и нямат време да висят пред компютъра, за да дебатират.

Преобладават мненията, че всъщност земеделската политика защитава най-много дистрибуторите и доставчиците, а не производителите. Така например най-голяма подкрепа по ОСП са получавали до момента най-големите промишлени производители (като тези, които произвеждат захарна тръстика, големите млекопроизводители и т.н.). Друг сериозен недостатък на досегашната политика е, че не дава ясна защита от ГМО, създава усещането, че индустриалното земеделие е нещо хубаво и оставя без никакви грижи дребните производители, които би следвало да са гръбнака на тази политика.

Критикува се и това, че плащанията по ОСП не се обвързват директно с резултатите. Някои мнения дори посочват, че ОСП тотално е изгубила първоначалната си цел и има голяма опасност да бъде победена от Световната търговска организация, която ще унищожи европейското земеделие и ще принуди европейците да консумират вносна храна.

Дебатите ще продължат на сайта до юни 2010, а след това независим орган ще направи обобщение на резултатите. Те ще бъдат обсъдени на специална конференция, организирана от Европейската комисия през юли тази година. А в края на годината Комисията е поела ангажимент да предостави своето виждане за реформирането на ОСП за периода след 2013 г.