euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Броени дни преди Европейския съвет в Брюксел, на който трябваше да се вземе категорично решение за справяне с дълговата криза в еврозоната, анализаторската компания Industry Watch направи първия анализ на ставащото в периферните икономики на еврозоната и връзката му с България. Според анализа, през последния месец са се засилили опасенията от възникването на нови фискални кризи в Португалия, Испания, Италия и други задлъжнели страни. Европейската дългова криза, засегнала първо Гърция, а после и Ирландия, оказва косвено отражение върху финансите на населението чрез задържане на лихвите по кредити и депозити на относително високи нива и обезценяване на еврото спрямо долара и основните суровини, което намалява покупателната способност на домакинствата в долари.

Причината, поради която анализаторите от Industry Watch не виждат проблем за България е, че за разлика от други страни, като Италия, българите нямат преки инвестиции в държавни облигации на някои от потенциално застрашените страни-членки на ЕС. Затова и появата на нови дългови кризи в еврозоната би имала по-скоро ограничен непосредствен ефект за финансовото здраве на домакинствата в България.

Нещо повече, българските домакинства, за разлика от европейските, поне засега не изявяват предпочитание към активно управляваното богатство (във взаимни или доброволни пенсионни фондове), което носи повече риск, но и по-висока (очаквана) доходност. Паралелно с това обаче нараства интересът към международните финансови пазари и вложенията в чужди взаимни фондове, посочват още анализаторите.

Освен това, от Industry Watch са отбелязали и още няколко факта, които сигнализират за сравнителна финансова стабилност. Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. през последните 12 месеца, надвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г. Увеличението на богатството с двуцифрени темпове (11% годишно) се дължи на нарастване на всички пера от финансовия портфейл на домакинствата (с изключение на акциите).

Въпреки понижението на лихвите по депозитите, банковите влогове продължават да растат. Домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания в случай, че загубят постоянните си доходи (от заплати, наем, парични преводи от чужбина). Лошата новина обаче е, че ситуацията на пазара на труда в страната остава несигурна, като намалението на безработицата в последните няколко месеца е по-скоро сезонен ефект, отколкото трайна тенденция. За сметка на това, въпреки че на национално равнище цените все още падат, в София за първи път от две години се отчита поскъпване на жилищните имоти – с над 2% спрямо предходното (второ) тримесечие на 2010 г. Впрочем, жилищният пазар се оказа и в България голям балон, чието спукване преустанови неколкогодишен икономически ръст.

Възходящата тенденция по отношение на цените на жилищата в столицата вероятно ще продължи с умерени темпове и през следващите тримесечия, прогнозират анализаторите от компанията като допълват, че жилищният кредит става все по-достъпен. Потенциалът за експанзия на ипотечното финансиране е голям. В България само 9% от стойността на всички жилища е финансирана чрез банков кредит, което е близо 4 пъти по-малко в сравнение с развитите европейски страни като Австрия например.

Този анализ на Industry Watch може и да е обнадеждаващ в някои свои аспекти, но трябва да се отбележи, че дълговата криза в еврозоната, освен предизвикана от огромните дългове на периферните икономики, се дължи още и на срива в доверието на инвеститорите, който тепърва ще е обект на анализи за причините. А и макар да има краткосрочни ползи от затвореността на икономиката си, в дългосрочен план това, че България стои на завет, я обрича на слабо икономическо развитие.