Процедура по прекомерно престараване
Ралица Ковачева, January 28, 2011
„ЕК предлага да бъде прекратена наказателната процедура срещу България за прекомерен бюджетен дефицит, съобщиха от Еврокомисията в Брюксел.” Тази „радостна за България” новина, която циркулираше вчера из медиите по анонимни източници от Брюксел беше потвърдена в официално съобщение на партия ГЕРБ в късния следобед. В коментар на „радостната новина, българският евродепутат Илиана Иванова (ЕНП) коментира, че прекратяването на наказателната процедура е доказателство за правилния път, по който е поела нашата страна.”
Правителствената пресслужба пък съобщи, че премиерът Бойко Борисов е изказал „своята благодарност към председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и членовете на неговия екип за решението Комисията да прекрати процедурата срещу България за прекомерен дефицит.”
Ако все още се чудите какво ви казвам с тази активна кореспондеция, развръзката става ясна от второ писмо на ГЕРБ, изпратено по-малко от час след първото, в което „радостната новина” е заменена с далеч по-скромната формулировка „Европейската комисия оценява положително действията на България в рамките на процедурата за бюджетния дефицит”. Защото, всъщност, изобщо не става дума за прекратяване на процедурата.
На този фон единствено Министерството на финансите се въздържа от прекомерни хвалебствия като съобщи, че според ЕК не са необходими по-нататъшни стъпки по процедурата по прекомерен дефицит на България. Макар новината очевидно да е добра, има съществена разлика между „прекратяване” и „без по-нататъшни стъпки”. Прекратяване на процедурата може да има само, когато бюджетният дефицит падне под границата от 3% от БВП, заложена в Пакта за стабилност и растеж (ПСР).
В конкретния случай става дума за рутинна оценка, която се прави шест месеца след стартирането на процедурата, за да се оценят предприетите от засегнатите страни мерки. В случай, че те не са задоволителни, по регламент следват нови действия от страна на европейските институции. В случая с България, обаче, Комисията препоръчва това да не се прави, защото страната е предприела мерки, които биха осигурили достатъчен напредък за коригиране на прекомерния дефицит в поставените срокове.
В оценката на Комисията има няколко интересни момента. Първият е, че за първи път поне аз виждам официално като причина за прекомерния дефицит да се посочва предишното правителство: „Последиците от икономическия спад и увеличението на разходите, произтичащо от големите ангажименти, поети от отиващото си правителство преди парламентарните избори в средата на 2009 г., доведоха до влошаване на публичните финанси в България”. Както знаете, страната приключи 2009 година с дефицит от 4.7%, на фона на излишък от 1.7% през 2008-а.
За 2010 година Комисията отбелязва, че макар да има малка разлика в прогнозите за дефицита на Брюксел - 3.8% от БВП и на българското правителство - 3.6% от БВП, заключението е, че бюджетният резултат за 2010 г. се очаква да бъде в съответствие с препоръката на Съвета за постигане на целта за дефицит от 3.8% от БВП. Макар и отново с малка разлика в прогнозите (2.9% според Комисията и 2.5% според правителството), общото очакване е, че през 2011 година България ще изпълни целта да сведе дефицита си под 3%.
Като рискове пред постигането на тази цел Комисията посочва един икономически и един политически фактор. Евентуалното по-бавно икономическо възстановяване би довело до по-малко приходи от очакваните. От друга страна, „местните и президентските избори, насрочени за втората половина на 2011 г., могат да създадат допълнителен натиск върху разходите”. Затова българските власти „трябва отблизо да следят бюджетното развитие и да са готови да предприемат коригиращи мерки, ако някой от тези рискове се материализира”.
Според Комисията е постигнат известен напредък в областта на фискалното управление и са предприети някои инициативи за подобряване на ефективността на публичните разходи. Очакват се и необходимите законодателни действия по договорените със социалните партньори мерки за продължаване на реформата в пенсионната система в средносрочен и в дългосрочен план. ЕК смята, че България следва да е по-ефективна при засилването на задължителния характер на средносрочната бюджетна рамка, т.е. заложените цели да се следват и изпълняват.
Обезпокоителна е тенденцията на нарастване на задлъжнялостта, макар че тя остава далеч от границата от 60%, заложена в ПСР. Прави впечатление значителната разлика между прогнозите на Комисията и на българските власти. Според Комисията през 2010 година дългът като процент от БВП е 18.2 при 14.7 през 2009-а, а прогнозата за 2011 и 2012 година е той да нарастне съответно до 20.2% и 20.8%. Според правителството, през 2010 дългът е 15.9 и ще намалява през следващите две години.
В заключение, Комисията смята, че в момента не са необходими по-нататъшни стъпки по процедурата по прекомерен дефицит на България. Същото е заключението и за Кипър, Финландия и Дания. От всичките 27 страни в ЕС, в процедура за прекомерен дефицит са 24 - изключение правят само Естония, Люксембург и Швеция. Като цяло, оценката на Комисията е, че действията на страните-членки по решаване на проблема с дефицита са адекватни.
Някои страни (Германия, Холандия, Финландия, България и Малта) ще коригират свръхдефицитите си в поставените срокове или дори по-рано. Австрия и Дания дори може да вкарат дефицитите си в норма година преди крайния срок - още през 2012. В сроковете за корекция се очаква да се вместят и Румъния (2012), Португалия, Испания и Франция (2013) и Великобритания – финансовата 2014/5 година. В Италия и Словения дефицитът е по-висок от очакваното, особено в Словения, но според Комисията все още е постижимо двете страни да коригират дефицитите си в поставените срокове - Италия до 2012 и Словения до 2013.
В Словакия бюджетната 2010 се е оказала много по-лоша от очакваното, но в бюджет 2011 са заложени значителни консолидационни мерки. Чехия, която трябваше да постигне баланс през 2010 година е близо до целта. В Литва и Кипър са предприети допълнителни мерки в резултат на препоръките на Съвета. Очаква се Белгия да приключи 2010 година по-добре от очакваното, а дефицитът да бъде сведен под 4% още през тази година. Гърция, която е особен случай, трябва да балансира бюджета си до 2014, като най-значителните консолидационни усилия трябваше да бъдат направени през 2010 година. Според оценката на Комисията от декември миналата година, на този етап Гърция изпълнява задоволително препоръките на Съвета.
Унгария и Полша също са обект на особено внимание от страна на Брюксел. Очакванията на комисията са през 2011 година дефицитът на Унгария да бъде 4.7%, но предвид промените в пенсионната система, може да падне дори под 3%. Както знаете, правителството на практика преля спестяванията от частните пенсионни фондове в държавното осигуряване. Мярката обаче ще има временен ефект, защото структурният баланс продължава да се влошава, което може да довете до 5% дефицит още през 2012 година, ако не се предприемат допълнителни мерки.
В Полша очакваният дефицит за 2010 е 7.9% и липсва структурно подобрение. Страната обяви допълнителни мерки, които тепърва трябва да бъдат приети. Въпреки това ще е нужно значително допълнително фискално усилие за постигането на дефицит под 3% през 2012. Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен вече призова двете страни да потвърдят ангажимента си да спазват напълно препоръките на Съвета и бързо да обявят постоянни и конкретни мерки в подкрепа на този ангажимент.
На фона на всичко казано е още по-ясно, че оценката за България е наистина добра. По всичко личи, че дефицитът за 2010 година ще е с около процент по-малък в сравнение с 2009-а. Темата как е постигнато намалението и дали става дума за устойчива тенденция е обект на друг анализ. Както и въпросът как фискалната статистика ще бъде подкрепена с реално икономическо развитие и структурни реформи.
В конкретния случай, обаче, числата, особено съпоставени с общата картина в ЕС, сами по себе си са красноречиви. Но прекомерното усилие на ГЕРБ и Бойко Борисов да извлекат политически дивиденти от тях направиха от една добра новина повод за критика. Което показва колко вярно е предупреждението на Комисията, че главната заплаха за бюджет 2011 са предстоящите избори.