Европейски съвет юни 2005
Аделина Марини, June 16, 2005
Въпросите около бюджета на Европейския съюз за периода 2007-2013-та година ще бъдат в центъра на вниманието на Европейския съвет днес и утре. На двата конклава, които се проведоха от външните министри на съюза споразумение по финансовите перспективи не бе постигнато. Споровете се въртят около два основни стълба на бюджета. Единият е каква част от брутния национален доход на съюза трябва да съставляват финансовите ангажименти, като тук главните играчи са големите нетни вносители като Германия, Холандия, Великобритания и по-бедните страни-членки, от друга страна. Вторият стълб, предмет на споровете е отстъпката, с която се ползва Великобритания. Вече на национално равнище сблъсъкът между различните интереси в Европейския съюз се отразяват на България по два начина: ако лидерите на съюза не постигнат споразумение около предложения от Люксембургското председателство компромис, тогава приемането на финансовите перспективи ще доведе до невъзможност договорените програми да бъдат реализирани.
Другият проблем е осигуряването на 8-те милиарда евро, които Европейският съюз не договори при определянето на бъдещите разходи по селскостопанската политика през 2002-ра година. В проекта на споразумение за финансовите перспективи, изготвен от люксембургското председателство, се предвижда сумите за свързани с общия пазар разходи и директни плащания да бъдат същите като договорените през октомври 2002-ра година 42 милиарда евро плюс двата милиарда евро, които бяха забравени, тъй като не бе взето предвид присъединяването на България и Румъния през 2007-ма година. На 10-ти юни в Словения Мариан Фишер Боел, член на Европейската комисия и отговаряща за земеделското и селско развитие заяви, че договореният така наречен “Брюкселски таван” през октомври 2002-ра година е бил определен, за да гарантира плащанията на фермерите в 25-членния съюз до края на 2013-та година. По думите на Боел обаче, сега се надигат много гласове в подкрепя на идеята за директни плащания и пазарни мерки за България и Румъния, които да бъдат включени в тези пари. Това означава с прости думи, че с парите за 25-членен съюз ще трябва да се оправят 27 страни и това ще бръкне директно в джоба на земеделските стопани в 25-те. Вчера министърът по европейските въпроси Меглена Кунева заяви категорично, че парите за България и Румъния за първите три години от присъединяването ни, ако то стане на първи януари 2007-ма година, са гарантирани и, цитирам “са оградени в договора, който подписахме на 25 април”. По-нататък, след 2009-та как ще си осигурим финансирането, тя отказа да прогнозира.
И така, какво ще стане ако няма споразумение по бюджета? Според евродепутата Раймар Бьоге с френското и холандското “не” на евроконституцията и с евентуалното провеждане на предсрочни избори в Германия, което може да означава, че настоящото правителство в Берлин може да не поиска да се ангажира с бъдещи инвестиции, ще бъде много трудно постигането на споразумение. Това съвсем не означава, че то изобщо е невъзможно. Може да се постигне компромис по време на британското председателство, сега от първи юли или на австрийското от Нова година. Но, ако не се намери решение сега, е много вероятно да бъде взета предвид цената на разширяването и разчетите да се правят на годишна база. В този случай обаче вноските на страните-членки не може да се намалят до 1 % от брутния национален доход, както настояват някои страни. Вероятно за много слушатели тези проблеми не са особено важни, но за радост или съжаление те ни засягат и то пряко. Ако правителствените и държавните ръководители на Европейския съюз се договорят финансовите им ангажименти към бюджета да бъдат 1 % от брутния национален доход, това би означавало близо 20 на сто по-малко от предложените от Комисията 198 милиарда евро за периода 2007-2013-та година. През 2006-та година договореният таван на разходите е 1.11 % от брутния национален доход. Един процент таван през следващата, 2007-ма година, ще означава 9 милиарда евро по-малко само за една година и то, когато се очаква България и Румъния да се присъединят към съюза. Не е за подценяване и фактът, че следващата година десетте нови страни-членки ще са достигнали само една трета от нормалното си финансиране по важните политики на съюза като кохезионната и общата селскостопанска политика. Едва ли е нужно да споменаваме всички вреди от този спад на тавана, тъй като той ще действа на принципа на доминото и ще окаже влияние върху абсолютно всички пера, финансирани от бюджета на Европейския съюз. Разбира се, нещата не опират само до парите, а и до бъдещето на Европейския съюз, за което много се изговори и изписа. Не са преувеличение призивите на председателството, че постигането на споразумение на Европейския съвет днес и утре ще бъде послание, че Европейският съюз функционира и нищо не е загубено след силните шамари, които понесе бъдещата интеграция в лицето на Договора за конституцията.
И тук идваме до втората много важна тема на срещата, ратификацията на документа от останалите страни-членки, в много от които ще има референдуми. Допитване до населението ще има в Люксембург на 10 юли, Дания през есента, Португалия, Полша, Ирландия, Великобритания и Чехия. Все още не са решили дали ще ратифицират Конституцията в парламента или чрез допитване в Швеция, Словакия, Латвия и Словения. За първи път на Европейски съвет България ще присъства като наблюдател в работата на всички институции. Водач на българската делегация е премиерът Симеон Сакскобургготски.