euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Само 14% от фермерите в Европейския съюз са по-млади от 40 години, а само 6 на сто са по-млади от 35 години. Тази стряскаща статистика е причината Европейската комисия да предложи в регламента за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за следващия програмен период (МФР 2014-2020 г.) специална схема за подпомагане на "младите фермери" в ЕС. Това беше и една от точките, които министрите на земеделието на ЕС обсъждаха по време на срещата им в петък, 27 април.

Що е то млад фермер?

Според определението, дадено от Европейската комисия в предложението за регламент млад фермер е физическо лице, което за първи път създава земеделски холдинг като негов ръководител или който вече е създал такъв холдинг през петте години, предхождащи подаването на молба за земеделска субсидия. Това физическо лице не трябва да е на повече от 40 години, гласи още предложението. Помощта за начинаещите фермери ще бъде ограничена на база обработваема земя - не повече от 25 хектара. За да се финансира това плащане, е предвидено страните-членки да използват процент от годишния си национален таван, който не може да надвишава 2%, за което ще уведомяват Комисията.

Именно дефиницията що е то млад фермер предизвика и най-големите спорове по време на публичните дискусии. Голяма част от представителите на страните-членки поискаха дефиницията "млад фермер" да бъде изравнена между първия стълб на ОСП (директните плащания) и втория стълб (развитие на селските райони). Така например Полша поиска помощта за младите фермери да бъде плащана изцяло от втория стълб, както и фермерите да се третират равнопоставено, което означава да се премахне текста, който прави нивото на плащанията зависимо от средния размер на фермата. Варшава иска също така помощта за начинаещите земеделски стопани да бъде доброволна. Искане, за което се застъпиха още Швеция, Чехия, Франция, Германия, Финландия, Великобритания, Хърватия. Според Унгария обаче, помощта за младите фермери е ключова за реформата на ОСП и затова тя трябва да бъде задължителна. Будапеща обаче няма да се противопостави на доброволния механизъм. За стартиращите ферми единственият критерий трябва да бъде възрастовият лимит от 40 години, гласи още унгарската позиция.

Според Белгия пък, помощта трябва да се отнася за всички фермери под 40 години. Словения, Испания, Румъния, Австрия, Ирландия поискаха подкрепата за младите земеделци да бъде задължителна, тъй като това щяло да отправи силно послание към целия ЕС. Румъния също смята, че поставянето на таван от 25 хектара не е реалистично и затова предлага таван от 100 хектара или цялостна промяна на начина на измерване, който се използва за сравняване на фермите. Румъния също иска единственото изискване за младите фермери да бъде възрастта им.

Изказаната от България позиция чрез заместник министъра на земеделието Цветан Димитров е в подкрепа на помощта за младите фермери, но страната ни се фокусира върху друг аспект - да не се изисква земеделско образование за помощите по първия стълб, но тъй като страната разбира притесненията на някои страни-членки, които искат прилагането да е факултативно, е готова на отстъпки при съответните условия. България не изказа мнение по отношение на дефиницията "млад фермер" или предложените ограничения.

Причината някои страни да искат помощта за младите фермери да е доброволна, както и субсидиите за малките ферми впрочем, е, че в много от тези страни младите фермери са изключително малко, което би направило администрирането на отпускането на субсидиите твърде скъпо и неефективно. В отговор еврокомисарят на земеделието Дачиан Чолош отговори, че именно, когато са малко тази помощ не бива да се отказва. "Ако казвате, че нямате много млади фермери и затова искате доброволна помощ, точно обратното е - ако нямате достатъчно, то аз, ако съм министър бих се тревожил. Трябва да поощряваме младите да създават ферми", каза комисарят.

Именно това е записано и в предложението за регламент на Комисията, където се посочва, че създаването и развитието на нова икономическа дейност в земеделския сектор от младите фемрери е голямо финансово предизвикателство, към което трябва да се насочат директни плащания. Комисията смята, че така ще се подпомогне конкурентоспособността в земеделския сектор в ЕС. Предвижда се тази помощ да бъде прилагана максимум 5 години, като се взема предвид кога е създадена фермата.

За да се избегне нарушаване на правата на получателите, както и дискриминация, регламентът предвижда да се делегират права на Комисията да определя кое юридическо лице отговаря на условията за получаване на плащания за млади фермери, особено по отношение на възрастовия критерий.

Разбира се, някои от по-богатите развити и предимно северни държави изразиха обичайната си позиция, че трябва постепенно да се премахне системата на директни плащания и да се създадат дългосрочни условия за конкурентно земеделие, което няма как да стане чрез обвързана помощ. За много предимно малки страни обаче директните плащания по принцип и специално помощта за младите фермери се оказа национален приоритет поради застаряването на земеделските производители, което поставя земеделието под риск в средно- и дългосрочен план.

Демографският проблем в земеделието беше изтъкнат като основен по време на първата конференция, която комисар Чолош организира за бъдещето на ОСП през юли 2010 г. Тогава бяха оповестени данни, според които до 10 години (вече 8) се очаква 4.5 млн. фермери да излязат в пенсия от общо около 13 милиона регистрирани земеделски производители. Най-голямото предизвикателство пред стартиращите земеделци се оказва достъпът до средства. В момент на затегнати бюджети и банковата криза, която зрее в Европа, единствената помощ, на която начинаещите фермери могат да разчитат е именно чрез субсидиите.

Помощите за младите фермери са миниатюрна част от реформата на ОСП. По време на дебатите в петък министрите обсъдиха освен това подкрепата за малките ферми, зоните с природни ограничения, определението "активен фермер", слагането на таван върху подкрепата за големите ферми и вътрешното преразпределение (на национално ниво). Разговорите за реформата на ОСП ще продължат да се водят и в следващите седмици в контекста на преговорите по новата бюджетна рамка 2014-2020 г. През май Съветът по земеделие ще се фокусира върху предвижданите мерки за позеленяване на ОСП, а през юни ще има дебати за политиката за развитие на селските райони.