Енергетика, енергетика, енергетика
Аделина Марини, April 27, 2009
Eнергетиката изглежда ще е доминираща тема и през следващите две седмици, тъй като на Съвета по общи въпроси и външни отношения, който започва днес в Люксембург, ще се обсъжда предстоящата на 7-ми и 8-ми май в Прага среща на високо равнище за така наречения Южен енергиен коридор.
Южният коридор е планиран енергиен маршрут за доставка на природен газ от Каспийския регион през Турция за Европа. Под шапката на Южния коридор може да влязат Транскаспийския тръбопровод от Туркменистан до Азербайджан, както и "Набуко", който ще тръгва от Турция, през България, Румъния, Унгария и ще свърши в Австрия. В този смисъл Южният коридор не бива да се смесва с проекта "Южен поток". Южният коридор е енергиен транзитен маршрут, одобрен на Европейския пролетен съвет през 2007-ма година като един от начините за разнообразяване на източниците на енергия и в него "Южен поток" съвсем умишлено не е включен. Получаването на достъп до Каспийския басейн и доставчиците от Централна Азия ще даде на Европа възможността да устои на бъдещи сътресения в доставките на газ, на каквито бяхме свидетели през януари тази година.
Сериозен проблем при реализацията на проектите от Южния коридор е политиката на Русия, която прави всичко възможно да попречи на Европа да стане по-независима от руските доставки. През последната година обаче се наблюдава известна еманципация на бившите съветски републики и много богати на природен газ държави като Туркменистан и Азербайджан. Но в уравнението все още не е включен Иран, а той има огромни залежи от природен газ и що се отнася до проекта "Набуко", основните проблеми при него са не толкова липсата на финансиране (на този етап), а поскоро захранването му с природен газ. Иран неколкократно е заявявал готовността си да се включи в проекта, но това е в разрез с вижданията на Европейския съюз, а още повече на САЩ. Американската позиция беше отново потвърдена и от новоназначения специален пратеник по енергийните въпроси Ричард Морнингстар. На енергийния форум в София на 25-ти април той заяви, че не приема предположението, че даден проект не може да се осъществи без определен играч. Той очерта и потенциалните държави, които биха могли да запълнят до голяма степен капацитета на тръбата - Азербайджан, Туркменистан, а на някакъв по-късен етап, какъвто Морнигстар не посочи, и Ирак. Иран трябва да докаже, че наистина има желание за сътрудничество, както и че няма планове да разработва ядрена програма. Нещо повече, Ричард Морнингстар заяви, че именно сътрудничеството в енергийната сфера може да бъде използвано като морков при решаването на други проблеми с Иран.
Така или иначе, засега сериозен проблем остават както липсата на пари за изграждането на "Набуко", най-подкрепяният от ЕС и САЩ, както и несигурността за запълването на капацитета на тръбата. Сериозен проблем на държавите-доставчици не е, че им се изчерпват количествата ценни ресурси, а че нямат достатъчно средства за инвестиции в нови находища или модернизация на старите. Такъв проблем има и Русия. На това, руският министър на енергетиката Сергей Шматко отговори, че Русия няма да намали производството на газ и има възможност, при нужда, да доразработи някои от настоящите находища. Американският пратеник пък подчерта, че нито един тръбопровод не е светия Граал и затова Европа и България, в частност, трябва да се концентрира върху енергийната ефективност, вътрешната свързаност, допълнителни хранилища, алтернативни зелени технологии.