Дунав мост 2 - една паралелна реалност
Ангел Шойлев, December 23, 2010
И така, euinside отново на път – този път междуградски и не особено впечатляващ. Главната ни дестинация беше Видин, по-точно строежът на „знаменития” Дунав Мост 2. Решихме, вместо да пътуваме по магистралата да съкратим пътя, като минем през прохода Петрохан. Не съм сигурен обаче, дали това беше добра идея. Очевидно институциите, които отговарят за пътищата не знаеха за точно този път, а дори и да знаят, предпочитам да мисля, че не знаят, за да си спестя задаването на безсмислени риторични въпроси.
Докато пътуваме си припомням изстраданата история на проекта
Идеята за комбинирана пряка автомобилна и железопътна връзка на България с Централна и Северна Европа e още от 80-те години. Ембаргото срещу бивша Югославия по време на политическата криза и войните на Западните Балкани още повече налагат съществуването й. Планирането на строителството на втори мост на река Дунав започва през 90-те. По план мостът трябва да е с дължина 1,971 метра, като той ще включва по две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана железопътна линия и велосипедна алея.
На 18 февруари 2005 година, тогавашният министър на финансите и 
координатор на помощта на Европейския съюз Милен Велчев и Димитрис Куркулас, ръководител на делегацията на Европейската комисия в България подписват меморандум за финансирането на строителството на Дунав мост 2 на общата стойност от 225.8 млн. евро. Парите идват от предприсъединителната програма ИСПА, от Европейската инвестиционна банка, Немската кредитна институция за възстановяване и Френската агенция за развитие – под формата на безвъзмездни помощи или заеми.
След проведения в края на 2006 година търг, за главен изпълнител на проектирането и строителството на моста е избрана испанската компания FCC Construction S. A., а договорът за изпълнение е подписан на 30 януари 2007 година. Първоначалният срок на изпълнение е 38 месеца, а общата стойност на договора е близо сто милиона евро (99 955 948). Според сайта на проекта, от началото на строежа на Дунав Мост 2 са осигурени 980 работни места, а в местната икономика от началото до края на проекта се очаква да се влеят 60 млн. евро.
Приблизително три години минаха, откакто са започнали строителните работи – вярно, не съм бил във Видин през тези 3 години, но, ако наистина дори само част от тези пари са влезли в употреба, не мога да си представя как е изглеждал преди това. От това, което видяхме пътищата и въобще цялата инфраструктура имат нужда от цялостни ремонти или обновяване. Когато в крайна сметка пристигнахме във Видин, чувството, което се усещаше в града беше единствено и само на изоставеност. Поради множеството закрити заводи и предприятия, голяма част от жителите на града са безработни.
Хората се надяват, че след като мостът бъде завършен нещата ще се променят към по-добро. Наистина, след края на строежа инвестициите в района са неизбежни, но дали ще са толкова сериозни, както всички се надяват. От това, което видяхме, пътищата, които се строят заедно с моста не минават през града. Разбира се, бъдещото развитие на Видин не е основната цел на Дунав Мост 2. Основната цел е бърза и надеждна връзка за транспорт и комуникация.
Не му върви и на строежа на Дунав мост
Напоследък строителството на моста беше възпрепятствано и забавяно на 
няколко пъти поради различни причини: сложни геоложки условия в района; закъснялото с близо година получаване на разрешителни от Румъния, чрез които испанската фирма да получи достъп до румънския бряг; забавянето на процедурата по даване на концесия за добив на пясък, нужен за строителните дейности. Работата по строителството продължава, но не и с планираните и очаквани темпове. В следствие на тези "непредвидени обстоятелства", прогнозата към момента е мостът да бъде завършен през второто тримесечие на 2012 година, което е отвъд 38-месечния срок за изпълнение.
Не можахме да пренебрегнем предоставилата ни се възможност да бъдем разведени из строителната площадка и прилежащата инфраструктура. Макар, мостът да е далеч от готов, видът му е внушителен. Съоръженията, които се използват за строежа са не по-малко внушителни. Духът на всички забавяния и създали се пречки се усещаше на моменти. Иначе казано - колосалният строеж се е сблъскал с още по-колосалната стена на бюрокрацията в България.
Дали е въпрос на гледна точка или на друго – не знам. Но според премиера Бойко Борисов, който посети строежа две седмици след нашето посещение, строителните работи са завършени на 55%. Според българските представители в „FCC Construction S.A”, 30% от обема на строителните работи по проекта са завършени. Заместник министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски обяснява, че отговорността за добиването на пясък и нужните материали е на фирмата изпълнител, но тя, според него, е предприела възможно най-продължителната процедура спрямо българското законодателство за получаване на концесия. На 1 септември 2010 година Министерският съвет одобри разрешението за проучване на строителни материали от страна на испанската „FCC Construction S.A”, но това проучване изисква време и няма да даде тласък към спазването на всички предварителни срокове.
Освен това, според предварителни изчисления, има вероятност сумите по 
изпълнението на двата договора за изграждане на моста и на прилежащата инфраструктура да надхвърлят договорените стойности с испанската фирма изпълнител „FCC Construction S.A” с около 90 млн. евро. До момента от общия бюджет на проекта по финансов меморандум от 225.8 млн. евро към 31.10.2010 г. разплатените средства възлизат на 107.7 млн. евро. Стойността на сключените договори е 181 млн. евро. Поради непредвидените забавяния, до Европейската комисия е изпратено мотивирано предложение за удължаване на финансовия меморандум, което е съгласувано с румънските партньори.
И, ако от страна на изпълнителя и на възложителя (правителството) всичко звучи някак като да е наред, трябва да споменем и третата страна в проекта - подизпълнителите. Според фирми, подизпълнители или контрагенти на подизпълнители, те не са получавали парите си за вече свършена работа. От испанската фирма отказаха да коментират подобни твърдения, а срещата, която бяхме поискали с ръководителя на проекта ни беше отказвана няколко пъти.
От своя страна г-н Симеон Евтимов, ръководител на звеното за проектиране и построяване на Дунав мост 2 и прилежащата инфраструктура, каза, че това е проблем, който се отнася към главния изпълнител и върна топката към „FCC Construction S.A”. Според министерството на финасите държавата е изпълнила ангажиментите си по проекта. Така опитите ни да разберем защо фирмите-подизпълнителки не получават парите си или ги получават с твърде голямо забавяне, попаднаха в порочен кръг. А все пак става дума за пари не само на българските и румънските данъкоплатци, но и на европейските. Още повече, когато икономическата ситуация в страната е тежка, фирмите, които са дръзнали да участват в проекта може да изпаднат в тежко финансово състояние, вместо да предизвикат така необходимото икономическо раздвижване.
Очевидно е, че за правителството е по-важно да отбележи поредния успех и бързото строителство, но в крайна сметка е по-добре строежът да върви по-бавно, но да се решават всички съпътстващи проблеми навреме.
Такава е ситуацията около строежа на „вторият мост на дружбата” – вината бива прехвърляна оттук натам. Реакциите от българска и румънска страна са недостатъчно адекватни и гъвкави. При настоящите проблеми е невъзможно да се направи реална преценка кога ще приключи работата по Дунав Мост 2, колко още ще струва и дали двете страни няма да изгубят финансирането си по вече затворената предприсъединителна програма ИСПА.
Както и да е, това, което има значение е, че към момента работата по мост продължава и да се надяваме, че изгубеното в административни пречки време ще бъде наваксано. Рано или късно, проектът част от паневропейския транспортен коридор номер 4, ще бъде завършен. Готов да допринесе за цялата Югоизточна транспортна ос на Европа и на Трансевропейската транспортна мрежа с възможностите за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница.
Благодарение на строежа част от хората във Видин и региона имат работа, но какво става след като строежът приключи? В един или друг момент, Дунав Мост 2 ще е готов, но Видин може и да си остане същият. Вярно, има очаквания за инвестиции, след като мостът бъде завършен, но какво ще привлече 
инвеститорите в този град? Северозападна България е сред най бедните региони в България и Европа. В момента Видин е един все по-западащ град, очакващ евентуално спасение от неясното бъдеще в лицето на Дунав мост 2. Макар че при оглед на строежа няколко неща правят впечатление - участието на Девня цимент при наличието на циментопроизвеждащи фирми и в района. Също така, впечатление прави и фактът, че не малка част от работниците на обекта са чужденци.
Така че, тръгваме си от Видин със смесени чувства - един от най-големите проекти на Балканите има вероятност да бъде завършен. Кога, на каква цена и ще донесе ли очакваните ползи, се питахме на връщане.