Чарли Маккрийви
Аделина Марини, May 14, 2007
Европейският единен пазар функционира на практика от 15 години, откогато е изминал дълъг и мъчителен период. Оттогава досега, припомни Чарли Макгрийви, са паднали митническите бариери, търговията е много по-лесна, разкрити са за този период два и половина милиона нови работни места, а над милион и половина души са заминали да учат в друга страна-членка. Освен това, за времето, откакто е създаден единният пазар, доходът на европееца се е повишил с 480 евро. Всичко това обаче не означава, че единният пазар е напълно изграден. Предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз на фона на нововъзникващите пазари, са сериозни и изискват още и още усилия както от страна на съюза като цяло, така и от националните пазари. Един от четирите стълба на свободната европейска икономика, пазарът на услугите, все още не е завършен изцяло, каза още комисарят, отговорен за вътрешния пазар, тъй като все още има сериозна съпротива от страна на отделни държави. Пример в това отношение е дебатът, който в момента тече в Европейския парламент и Съвета на министрите за либерализирането на пазара за пощенски услуги. Според Макгрийви един от най-често изтъкваните аргументи за отлагане на този процес е за още време и идва предимно от новоприсъединилите се страни-членки, които твърдят, че не са имали достатъчно време, за да се подготвят за тази смела крачка. Макгрийви обаче даде България за пример, тъй като страната ни е подходила открито по този въпрос и заяви, че като страна-членка само на 4 месеца България е дала ясно да се разбере, че аргументът за още време е кух и неоснователен. Монополизмът води до затваряне и задушаване на пазара и затова, смята комисарят, е необходимо всички да узреят за факта, че в 21-ви век, не можем да си позволим повече протекционистки мерки. Той припомни, че крайният срок за либерализирането на сектора на пощенските услуги е първи януари 2009-та година.
Нововъзникващите пазари, каза още той, представляват сериозно предизвикателство пред Евросъюза по отношение на това къде е мястото му на глобалния пазар. Те обаче предоставят и много възможности. Грешка би било, ако започнем да се пазим от конкурентния натиск. Необходимо е единният вътрешен пазар да стане по-гъвкав и динамичен. За тази цел Европейската комисия подготвя доклад, който ще публикува през октомври, за състоянието на пазара на съюза и ще предложи варианти за него. Сред петте приоритета на Европейската комисия е създаване на максимално много условия за конкуренция, за да може стоките и услугите да са по-достъпни, с по-ниски цени, но със същото качество така че всички граждани на съюза да могат да се възползват от тях. Този приоритет се отнася особено много за сферата на здравните и фармацевтичните услуги, където националното регулиране взима превес над общностното. Друг приоритет е създаване на общество на знанието, което знаем е записано и в Лисабонската декларация. И нещо много важно, казано от Чарли Макгрийви, прилагане на 100 % от общностното законодателство. По този показател България отново показва добра позиция сред партньорите си в съюза, като е хармонизирала над 90 на сто от общностните регламенти и директиви. Чистото хармонизиране на законодателството обаче не е достатъчно, за да направи европейския единен пазар конкурентоспособен и привлекателен. Нужно е то да се комбинира с други инструменти като санкции, защото това би довело до саморегулиране.
Неизбежно стана дума и за Ирландия, тъй като еврокомисар Макгрийви е ирландец. Той припомни пътя, през който е преминала най-бедната страна-членка през 1973-та, когато се присъединява към съюза, до втората по богатство на глава от населението държава сред 27-те. Тъй като постоянно през последните седмици се говори за ирландското чудо, за келтския тигър, за превръщането на инициативата в печеливши резултати, попитах ирландския комисар дали политически им е било трудно, как е минал техният преход. Все пак, ако ще прилагаме ирландския модел, трябва да сме наясно, дали наистина можем да го приложим. За мое разочарование, комисар Макгрийви заяви, че Ирландия е била 700 години под властта на британската империя. Затова, когато през 20-те години на миналия век тя получава своята независимост, започва самостоятелния си живот със стабилна и утвърдена демокрация. Което, май е и ключът за успешното икономическо развитие.