Българите в чужбина
Аделина Марини, May 17, 2009
Стратегията за българите в чужбина е нещото, за което вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин съжалява, че не е успял да доведе докрай по време на 4-годишния си мандат. Той неколкократно в последните месеци изтъкваше тази тема като недостатък в работата на ведомството. Въпросът обаче не е само в МВнР, тъй като стратегията е всеобхватна и засяга изключително много институции, затова трябва да признаем, че като първи опит за оформяне на ясни принципи на българската държава към нейните граждани, това всъщност е голям успех.
И вчера, Калфин заяви пред акредитираните у нас посланици, че именно положението на българите в чужбина е неговият провал. Той каза това и в лекцията си пред клуба на младия дипломат към софийската организация на БСП. Стратегията на практика е разделена на две части: едната се отнася до българите, емигрирали от България по най-различни причини, сред които политически и икономически и втората - чужди граждани с български произход, пръснати по исторически обстоятелства из целия свят. В първия случай стратегията е насочена към привличане на младите и активни емигранти да се върнат в България, за да приложат знанията и опита си, натрупан в странство, в родината, както и към предоставяне на възможности децата им да не губят връзката с България като държавата ги подпомага с учебници и други образователни помагала.
Втората група също представлява сериозен интерес като човешки ресурс, който може да бъде използван при острия недостиг на квалифицирани и не толкова квалифицирани кадри на българския пазар на труда. Сега, при развихрилата се финансова и икономическа криза, това би било доста по-сложно, но така или иначе тази криза един ден ще свърши, а притокът на свежа работна ръка с българска кръв би могло да създаде повече конкуренция на пазара на труда, откъдето следва, може би, и повече стремеж на всеки работник за подобряване на способностите му като така се вдигне и летвата на качеството на човешките ресурси.
По-конкретно: стратегията предлага въвеждането на "зелена карта" за гражданите с български произход, облекчаване на визовия режим и други мерки. Основната идея е, че невинаги е лесно доказването на българския произход и издаването, съответно, на българско гражданство. Затова се предлага въвеждането на зелената карта, която да даде възможност на хора с претенции за български корени, да идват в страната, да учат и да работят.
На второ място документът, разработван в продължение на 2 години от МВнР и съгласуван с над 9 държавни институции, предвижда още уреждане на въпросите с осигурителните права на трайно заселващите се у нас етнически българи, създаване на регистър на българските студенти, които учат навън, както и официализиране на церемонията по връчване на българското гражданство.
Стратегията беше представена за първи път точно преди една година - на 13 май 2008. При представянето всички държавни институции с принос към нея представиха вижданията си - Министерството на образованието, на правосъдието, на вътрешните работи, Агенцията за българите в чужбина, организации на етнически българи по света и прочие и прочие.