euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За това призовава експертът от „Грийнпийс” Ян Хаверкамп в коментар към статията на euinside „Спомен или бъдеще за Втора атомна”. Господин Хаверкамп изразява несъгласието си с тезите на цитираните експерти по няколко основни въпроса. Според него, не отговаря на истината тезата, че Белене не е в земетръсно опасна зона. И прилага писмо, от което става ясно, че още в началото на 80-те години на миналия век съветските учени са искали площадката да бъде изоставена, защото не е подходяща - теза, покдрепена и от „Бялата книга” на БАН от 1990.

Хаверкамп обяснява застоя по проекта "Белене" при предишното правителство с факта, че руски заем с държавни гаранции би означавал неразрешена държавна помощ и би деформирал пазара на електричество.

Що се отнася до това могат ли руските реактори да работят с друго, не руско гориво, Хаверкамп дава за пример Чехия, която е имала проблем с използваното дотогава американско гориво „Уестингхаус” за руските реактори ВВЕР 1000 в централата „Темелин” и е била принудена да премине към руското ТВЕЛ. След този случай „Уестингхаус” спира да произвежда гориво за този тип реактори.

Активистът на „Грийнпийс” е най-възмутен от коментара на експертите по отношение на отработеното ядрено гориво. АЕЦ „Козлодуй” произвежда високо радиоактивни отдадъци, а изпращането им в Русия е все едно ги скриеш под килима, пише Хаверкамп. Репроцесингът в Маяк, където отива българкото отработено гориво, е най-мръсната ядрена дейност на планетата, а по договор крайният продукт отново ще бъдат върнат в България. Той ще трябва да бъде складиран някъде, а такова съоръжение все още няма, коментира Хаверкамп. И определя твърденията, че България не се нуждае от хранилище за ядрени отпадъци като „най-ярката проява на безотговорност на ядреното поколение”.

Въпросът за ядрено хранилище беше повдигнат наскоро от евродепута от Зелените Ребека Хармс, в рамките на обсъждането в Европейския парламент на компенсациите, които България ще получи за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй". Всички официални български институции обаче, се обявиха против нуждата България да се ангажира със строежа на хранилище. Според евродепутата от ГЕРБ (ЕНП) Владимир Уручев,

"България има действаща стратегия за отработеното ядрено гориво, която е подобна на стратегиите на много други ядрени държави-членки в ЕС, които са избрали преработване на горивото, вместо директно погребване. Докато няма единно и общопризнато виждане в ЕС по възможността за крайно погребване на ядрено гориво, не може в този момент силово да се налага на страната ни каквото и да е решение по този въпрос."

Ян Хаверкам повтаря и тезата на „Грийнпийс”, че разходите за построяването на АЕЦ „Белене” ще бъдат повече от два пъти по-високи от планираните и ще достигнат 10 милиарда евро. А цената на киловат произведена електроенергия ще достигне 5000 евро, което означава цена на тока два пъти по-висока от сегашните. Същото важи и за другите ядрени централи, които се строят в САЩ, Канада, Франция, Великобриятия, Финландия, Литва и Чехия, затова тези проекти един след друг споделят съдбата на „Белене”. В същото време цената на енергията от алтернативни източници продължава да пада и вече е сравнима с тази на конвенционалните, аргументира се експертът.

България има невероятен потенциал от възобнояеми източници на електроенергия като като вятър, мини-ВЕЦ-ове, биомаса, слънчева и биотермална енергия и, ако го използва, ще спечели както енергийна сигурност, така и изпълнение на целите в борбата с климатичните промени. Сега е решаващ момент политиците да започнат да развиват политики на базата на технологиите от 21 век, ядрената не е сред тях, завършва Ян Хаверкамп.