България има потенциала да се превърне в европейски лидер в ползването на ВЕИ
Аделина Марини, July 31, 2009
Това е мнението на заместник посланика на Великобритания у нас Н. Пр. Ник Лийк. В интервю за euinside той каза, че колкото и да ни изглежда невероятно България, всъщност, е доста напред в използването на енергия от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). С него разговаряхме още за усилията на Великобритания, нейната позиция за бъдещото ново споразумение за промените в климата, което се очаква да бъде договорено в Копенхаген през декември, както и за това дали е скъпо да се премине към зелена икономика и води ли наистина това до загуба на работни места.
Първото, което го попитах беше защо Великобритания е толкова активна в дискусията и действията за промените в климата, след като наскоро обяви и стратегията си за ВЕИ, а позицията на страната за споразумението в Копенхаген е един от най-разпростряняваните публично документи. Според Ник Лийк, сега е моментът за действие: първо, заради рецесията, от която може да се излезе само чрез инвестирането в нови технологии и, второ, защото промените в климата се отразяват на всички ни. Той е оптимист, че е възможно този път да бъде постигната добра сделка за разлика от предишните опити като протокола от Киото, макар че ще е глупаво да очакваме, че няма да има тежки спорове, защото всеки ще иска да защити своите интереси.
Така например, Великобритания е твърдо убедена, че нововъзникващите пазари трябва да положат повече усилия за намаляване на въглеродните емисии. Дали това е справедливо предвид факта, че все пак именно развитите държави създадоха проблема? Н.Пр. Ник Лийк е съгласен, но: "Най-лесно е да се пести, когато се строи нова електрическа централа или фабрика, защото е много по-лесно да вкараш най-новите екологични технологии в нещо ново, отколкото да го адаптираш към стара технология. Вярно е, че климатичните промени представляват фундаментална несправедливост, тъй като по-голямата част от въглерода в околната среда е изпуснат от индустриализираните държави, а пък страните в Африка, например, ще пострадат повече от промените в климата, но въпреки това трябва да имат роля в предотвратяването им. Разбира се, ние искаме в Копенхаген да бъде постигнато споразумение, което ще обърне внимание на тези дисбаланси, защото е правилно развитите държави да плащат, но е също толкова вярно и това, че развиващите се страни са благодатна почва за изпробването на нови технологии, тъй като новото строителство там е огромно. А и в крайна сметка какво значение има откъде идва 1 тон въглерод - дали от Детройт или Лусака, той продължава да е 1 тон въглерод в атмосферата".
И, като говорим за това коя държава какви усилия полага, за да намали въглеродните си емисии, питам г-н Лийк откога Великобритания има министър, който вече отговаря едновременно за енергетиката и климата (пост, който е въведен и в Дания - б.р.). Оказва се, че обединението е станало още, когато Гордън Браун стана премиер (27.06.2007 - б.р.). Поинтересувах се дали е за подобряване на координацията. Оказа се, че не е само това. "Основната идея беше правителството да събере на 1 място икономически, енергийни и екологични експерти, за да работят в една посока. Ние, във външно министерство, също участваме като водим преговорите с европейските ни партньори или с други страни. Промяната на името обаче, ми се струва, е насочена по-скоро към изпращането на ясно послание за това колко важни са за британското правителство и самата Великобритания промените в климата".
При такава активност от страна на кралството да отправя ясни послания в намеренията си да опази околната среда, е интересно какъв % от консумираната енергия във 
Великобритания идва от възобновяеми източници. Британският заместник посланик в София обяснява, че всъщност, Обединеното кралство не се представя толкова добре колкото България, по отношение на ВЕИ. "Ние нямаме предимствата на България по отношение на потенциала за хидроенергия, за отглеждането на растения за енергия, за геотермална, вятърна и слънчева енергия. Дори си мисля, че България има реален потенциал да бъде един от европейските лидери по отношение на възобновяемата енергия. В момента ние ползваме по-малко от 3% от енергията от ВЕИ, което не е много, но през 2007 този процент беше 1.8. Поели сме ангажимент до 2020 той да стане 15%. Тази енергия може да дойде от приливните вълни и от крайбрейжния вятър, за което Великобритания определено има предимство, заради огромното си крайбрежие".
Трябва да се отбележи обаче, че не са никак малко усилията, които правителството полага, за да стимулира бизнеса да инвестира във ВЕИ. Чрез данъчни облекчения, нисколихвени заеми и задължения индустрията получава около 1 млрд. британски паунда годишно. В този смисъл е ясно, че България може да влезе в графата на нововъзникващите пазари поради тежкото й икономическо състояние и прекомерната изостаналост в сравнение с останалите страни-членки на ЕС. Доколко в рамките на съюза може да се помогне на страната ни да инвестира повече във ВЕИ? Ник Лийк не е съгласен: "България със сигурност не е нововъзникващ пазар. Работил съм за ЕК в Африка преди да дойда тук и разликата в развитието на държавите в Африка и страни като България е грандиозна. Що се отнася до помощ вътре в ЕС, европейската система за търговия с емисии (ЕТС) е създадена точно за това - да се правят съкращения там, където е най-евтино и най-икономично и, ако това е България, фанастично! Мисля, че България има реален потенциал да произвежда енергия от ВЕИ като финансиране предоставя и рамковата програма "Изследвания"".
И, тъй като нямаше как да не попитам дали Обединеното кралство има някакви проекти, които финансира в България, бях изненадана от отговора не за друго, а защото надали си даваме сметка за това колко пари, всъщност страната ни получава и се очаква да има някакъв резултат: "Що се отнася до двустранно финансиране, то все повече намалява, защото Великобритания плаща огромни вноски в бюджета на ЕС. Нека ви дам следния пример - за бюджетния период (2007-2013) само Великобритания внася в бюджета само за България над 1 млрд. евро! Това е почти толкова, колкото струват годишните разходи на британския Форин Офис с всичките му посолства по целия свят. Така че, това са огромни инвестиции, които идват в България и се надяваме голяма част от тях да отидат за екологични проекти".
За мен лично беше изненада, че британското посолство, като такова, има собствена политика за опазване на околната среда. Освен, че посланикът Стийв Уилиамс се вози в кола-хибрид, а самият Ник Лийк отива на работа с колело, в посолството пестят още от хартия, 
ток и всякакви други, дребни на пръв поглед, неща, които обаче се оказва, че имат огромно значение. Така например, в подготвяния втори годишен доклад за последиците от работата на британското посолство в София върху околната среда, ще видим, че миналата година посолството е купило 2,000 тона хартия, но е рециклирало около 5,000.
Разбира се, това са усилия, които всеки един от нас може да приложи и тогава ще има значение.
Цялото интервю с Н. Пр. Ник Лийк можете да прочетете тук.