Беларуската опозиция търси подкрепа от ЕС
Ангел Шойлев-младши, January 17, 2011
Представители на опозицията в Беларус посетиха Европейския парламент, в търсене на подкрепа срещу насилието упражнявано от властите в Минск. В рамките на визитата в Брюксел те се срещнаха и с Върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън. Беларуската делегация включваше Ева Никoлаева - дъщеря на арестувания кандидат за президент Владимир Никoлаев, както и Ирина Богданова – сестра на друг от кандидатите - Андрей Санников. На срещата Катрин Аштън отново подчерта солидарността и подкрепата на ЕС към всички задържани по политически причини след изборите на 19 декември миналата година.
След срещата с делегацията, Катрин Аштън разговаря и с беларуския външен министър Сергей Мартянов. Върховният представител отново укори беларуските власти за насилствените мерки, взети срещу демонстрантите по време на протестите след изборите. Тя настоя за незабавното освобождаване на всички задържани по политически причини, както и за край на преследването на опозиционери и обикновени граждани.
Г-жа Аштън напомни на Сергей Мартянов, че ЕС търси подходящи мерки в отговор на следизборните събития. Както euinside писа, ЕС подготвя списък с над 100 официални лица от Беларус, включително и президента Александър Лукашенко, които биха могли да получат забрана за европейски визи. Окончателното решение по този въпрос се очаква да бъде взето на първия за годината Съвет на външните министри на 31 януари.
Въпреки острите реакции на международната общност, беларуските власти продължават атаките срещу опозиционни лидери, съобщават различни медии. Домът на задържаните Андрей Сенников и жена му, Ирина Кхалип, е бил претърсен, както и този на майката на Ирина - Люцина Кхалип, която се грижи за 3-годишния им син, докато родителите му са в ареста. След претърсването, властите заплашили, че могат да „хванат” детето, пише New York Times. Г-жа Люцина Кхалип твърди, че е подписала „споразумение”, в което обещава да не разкрива подробности около претърсването. В телефонно интервю за вестника тя казва: „Не мога да кажа нищо или рискувам да стане по-лошо.”
Според New York Times, претърсванията са част от затягането на режима върху опонентите на президента Александър Лукашенко. Почти всекидневно службите за сигурност, все още наричани КГБ, извършват „набези” в офисите и домовете на хора, свързани с опозицията. Те са разпитвани, а компютрите им, както и други „рискови” материали, биват конфискувани, разказват организации по човешките права, цитирани от вестника. Всъщност, надеждата на беларуските опозиционери почти изцяло е насочена към Европейския съюз. Във второто десетилетие на 21-ви век, в страна географски принадлежаща на Европа, все още има несвободни хора, които разчитат на европейските ценности и воля на европейските демокрации, за да бъдат свободни.
Би трябвало Европейският съюз да обърне по-сериозно внимание на тези 
призиви и да се огледа - вече съществена част от него се състои от държави, разделили се неотдавна със съветско-тоталитарното си минало. Някои от тях успешно, други - не толкова. Именно заради вторите ЕС не трябва да ограничава своите реакции само в осъждането на насилието и във включването в забранителни списъци. Опитът показва, че това не работи. Още повече, че винаги се намира и някой вътре в ЕС, който да се обяви против (като италианският премиер Силвио Берлускони).