Земеделието и промените в климата
Аделина Марини, April 18, 2009
Една от основните причини за глобалното затопляне се оказват огромните площи, които хората заделят, за да изхранват животни за месо. Това е мнението на Джереми Рифкин, икономист и член на Международния форум за глобализация. Като експерт той също участва в необичайната и първа по рода си среща на министрите на земеделието на страните-членки на Г8, която се провежда в Тревизо, Италия днес и утре.
Според Рифкин, не е нормално от общо 40-те % обработваема земя, близо половината да се засажда с храна за животните, от които после произвеждаме месо за консумация. Доказано е, казва още Рифкин, че екскрементите на животните са много по-голям причинител на глобалното затопляне от въглеродния двуокис дори. С други думи, опитите на по-богатите държави, в които консумацията на месо е най-силна, да спрат глобалното затопляне са насочени в грешната посока, защото изхранването на животни за храна има много по-голям парников ефект от целия трафик, генериращ въглероден двуокис. Икономистът предлага и решение, което всъщност съществува от хилядолетия - средиземноморската диета - повече плодове и зеленчуци, съвсем малко месо - хем здравословно, хем и отговорно към планетата.
Политиците обаче имат други виждания за земеделието. Според американския секретар по въпросите на земеделието Том Вилсак, земеделието трябва да се разглежда не само като средство за изхранване, но и като пазарен инструмент за развитие на икономиката. По думите му, отново в интервю за организаторите на срещата на земеделските министри на Г8, на бедните и развиващи се държави трябва да се даде възможността да развиват земеделие, от което не само да се изхранват, но и да изнасят навън, за да поощряват икономиките си. Разбира се, това е стара идея, която обаче среща сериозна съпротива години наред. Идеята намери и свой глобален формат - Кръгът "Доха", чиято основна задача е да открие баланса между това развитите държави да запазят богатството си като дадат възможност на бедните държави да не умрат от глад. Сериозна стъпка в постигането на тази цел е отпадането на субсидиите, които развитите държави плащат на своите земеделски производители като по този начин запазват някакъв социален мир в собствените си държави, но за сметка на това нарушават конкурентоспособността на фермерите от развиващите се държави, чиято продукция става напълно непродаваема. Пример в това отношение е Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, която заема 44 % от бюджета на Общността за финансовия период 2007-2013 и беше обект на сериозни спорове при договарянето на бюджета на ЕС.
Разбира се, опитите да се намери балансирано решение на проблемите с глобалното затопляне и липсата на храна за някои, а колосални излишъци за други, често се използват от големи корпорации за договаряне на изгодни условия. Такъв е случаят с компаниите, занимаващи се с генномодифицирано земеделие. В този смисъл беше изказването на германския министър на земеделието Илзе Ейгнер. Като типичен представител на резервираните към генномодифицираните храни държави, Германия не е отхвърлила категорично употребата им, но продължава да изисква убедителни доказателства, че те не вредят на здравето. Впрочем, споровете за това опасно ли е генномодифицираното земеделие или не са водили и до търговски войни между Съединените щати и Европейския съюз. На този етап е постигнат известен компромис, като в някои страни-членки е позволен вносът на определен сорт генномодифицирана царевица например. Преговорите обаче за увеличаване на спектъра на вноса на генномодифицирани земеделски продукти или семена продължават. Все още не е ясна позицията на новата американска администрация по темата.
Днес се състоя първо пленарно заседание на министрите на земеделието на Г8, а следобед към тях се присъединиха и министрите от Г5 - Бразилия, Китай, Индия, Мексико и Южна Африка, както и колегите им от Австралия, Аржентина и Египет.