euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Първата важна среща на българската делегация в Европейската комисия в Брюксел днес, водена от премиера Бойко Борисов, е преминала конструктивно, открито и е дала възможност на българските министри подробно да изложат плановете си за това как ще осигурят прозрачно и недискриминиращо усвояване на европейските фондове. Това съобщи говорителят на ЕК по регионалната политика Денис Абът в отговор на въпросите на euinside. Според писмените отговори, по отношение на ИСПА, за която България иска удължаване на срока на действие с 1 г., ЕК е взела под внимание молбата за гъвкав подход по закъснелите проекти и готовността на страната ни за ускоряване на изпълнението им чрез нова координирана система за наблюдение. В момента Комисията анализира цялостната ситуация, свързана със закъснелите проекти в целия ЕС.

euinside попита още дали ще се изискват промени в Националната стратегическа референтна рамка, заради закриването на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). НСФР засяга управлението на средствата по структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Според Денис Абът, премахването на МДААР, което отговаря за една от седемте оперативни програми, които се финансират от тези фондове ("Административен капацитет" - ОПАК), изисква съответните промени в НСФР. Те трябва да бъдат одобрени от съответните комитети за наблюдение и тогава решенията се изпращат на Комисията за сведение. Това означава, че реално няма да има никакво забавяне в работата на ОПАК, каквито опасения имаше., поне по отношение на ЕК.

Но, българските власти трябва да уверят ЕК, че няма да се правят повече промени в системата за управление на тази оперативна програма. Възможно е обаче, да се получат известни закъснения при повторното представяне на оценките за съответствие по ОПАК, тъй като те трябва да бъдат променени, предвид гореизложените причини. Все още предстои одобрението на междинните плащания във връзка с 2 програми, финансирани от Европейския социален фонд. Става дума за ОП "Развитие на човешките ресурси" и ОПАК, тъй като все още се очаква подаването на оценките за съответствие. euinside припомня, че през 2007 г. българското правителство изпрати оценките за съответствие по всичките 7 оперативни програми, които бяха върнати изцяло. По-рано тази година, предишното правителство представи нови, но само по 5 от програмите. Все още не са подадени повторните оценки по "Развитие на човешките ресурси" и ОПАК.

По молба на euinside, предвид многото различни данни, разпространявани напоследък, г-н Абът представи и точна справка за това колко пари по кои програми са спрени. По предприсъединителната програма за земеделие САПАРД на 7 септември ЕК размрази 110 млн. евро от общо 140.

Що се отнася до инструмента ФАР (PHARE), плащанията са преустановени за двете изпълнителни агенции още през февруари 2008 г. Става дума за общо 560 млн. евро. Заради изтичането на срока по договорените пари по този инструмент, записано и в Договора за присъединяване, на 30 ноември миналата година България изгуби 220 млн. евро. В отговорите си, Денис Абът уточнява обаче, че само част от тази сума не е била използвана като директна последица от решението на ЕК да оттегли акредитациите на двете изпълнителни агенции. Значитена сума беше анулирана едностранно от българското правителство. Останалите 340 млн. евро по ФАР ще бъдат отпуснати, когато бъдът изчистени съответните нередности.

До момента 10 проекта за Националната агенция "Пътна инфраструктура" (НАПИ) са финансирани по ФАР на стойност 51 млн. евро. Те обаче са преустановени от българските власти, докато се изяснят случаите на конфликт на интереси.

На 13 юли 2008 бяха спрени плащанията по бившата програма ИСПА, преминала в Кохезионен фонд за 2 пътни проекта, съставляващи 13% от общата сума. България започна да прилага план за действие и вече се отбелязва напредък. В резултат на това, пише още говорителят на ЕК по въпросите на регионалната политика, Комисията деблокира междинните плащания на стойност 115 млн. евро за два пътни проекта, финансирани по ИСПА. Това стана в края на мандата на предишното правителство. За момента по тази програма няма спрени пари.

Що се отнася до оперативните програми, спрени пари няма. А, по Общата селскостопанска политика и политиката за регионално развитие, Разплащателната агенция беше акредитирана от България и плащанията вече започнаха като допълнение към авансовите средства в размер на 7% от бюджета на програмата.

Засега обаче не са одобрени системите за управление и контрол. Страните-членки на ЕС трябва да изпратят на Комисията "описание на системите си за контрол и управление" по всички оперативни програми, заедно с доклад и мнение на одитните власти, по-известни като оценки за съответствие, за които стана дума по-горе.

Денис Абът изясни и друг, много важен, въпрос по отношение на договорения бюджет на Общността за периода 2007-2013 г. По време на британското председателство през 2005 г. активно се обсъждаше въпросът страните-членки, които не усвояват достатъчно пари по бюджета, след преглед през 2010 г. част от сумата им да се пренасочва към държави с по-успешна усвояемост. Според говорителя, това предложение в крайна сметка е отпаднало от решенията на Съвета. Това е важно да се знае, тъй като отпада заплахата България, която има твърде ниска усвояемост към този момент, по думите на секретаря на новия Съвет за управление на еврофондовете, Юлияна Николова става дума за около 1%, да загуби пари. Общият бюджет предвиден за страната ни за целия 7-годишен период е 6.8 млрд. евро.

Опасението беше потвърдено последователно и от г-жа Николова, и от заместник министъра на външните работи Красимир Костов, който отговаря за европейските въпроси. Техните позиции можете да прочете на линковете отдясно.

Срещите на българската делегация в Брюксел продължават и утре, като следобяд се очаква разговорът с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу.