euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

euinside продължава дискусията по предложението на ЕК за включване и на измерители като чиста околна среда и социално равенство в БВП, като ви представя мнението и на управляващия партньор в Industry Watch Георги Стоев. Според него, включването на индикатори като социално равенство, образование и здравеопазване в БВП, може да стане само, след като тези услуги станат частни.

euinside: Доколко екологичният индикатор може да бъде включен към БВП, като изменение на климата и използване на енергията, замърсяване на въздуха, използване и замърсяване на водата, генериране на отпадъци и т.н.?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Някои положителни стъпки в тази посока се правят. Една от тях е търговията или, по-скоро, възможността за търговия с вредни емисии. В момента, в който един екологичен проблем придобие търговски характер, независимо дали е защитата на китовете или пък замърсяването с въглероден диоксид, когато се получат права и те се търгуват между хора, вече може да се измерва стойността от намалението на съответните екологични загуби.

Например, ако аз строя завод в Пловдив, тровя земята в съседните села, които правят ягоди, аз си купувам от земеделците правото да им отровя земята, защото това, което ще произвеждам струва повече от ягодите. Когато възникне този пазар, може да се измерят и стойностите от различни решения в областта на екологията и те автоматично ще попаднат и в индикатори като БВП, брутна добавена стойност и други макроикономически показатели. Но, ако се опитаме да мерим екологични щети или тяхното намаление чрез някакви други изкуствени по-абстрактни измерители, различни от търговските, според мен ще бъде изгубено време напразно.

euinside: Доколкото разбирам от документа, става дума за разширение на картината така, че човек като погледне показателите на една страна да добие ясна представа за нейното икономическо и екологично развитие, защото ЕК обвързва и двете.

ГЕОРГИ СТОЕВ: Това е чудесно, въпросът е, че докато екологията е отделена от търговията и е чисто регулаторен проблем, на политиците, тя няма място в макроикономическите индикатори. Това е основното заключение. Има много примери по света как се правят тези неща. Има природозащитници, които предлагат права върху различни застрашени видове да се търгуват, лицензи за ловуване, където също има търговия върху правото да избиваш дадени видове риби или животни. Така че, това в някакъв смисъл се развива като практика, но предполагам ще отнеме години, защото Европа е малко по-бавна от Америка.

euinside: А по другата идея за социалното равенство, разпределение на богатството, индикаторът да включва образование, здравеопазване, инфраструктура, доколко това може да се мери?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Проблемът е, че добавената стойност в различните т.нар. публични сектори като здравеопазване, образование, пенсионна система, понякога инфраструктура, чистота на градовете и т.н., традиционно в Европа се считат за услуга, която трябва да предоставя държавата, т.е. не се предоставят от частния сектор, както масовите услуги, а се счита, че частният сектор се проваля и трябва да финансираме тези услуги чрез данъци, за да ни ги доставят държавните чиновници. Там се къса връзката между услугата в смисъл на добавена стойност за потребителя и измерването на тази стойност - какво точно количество добавя като стойност 100 лв. изхарчени от правителството. Защото 100 лв., похарчени от частен предприемач в инвестиции са с много по-различна стойност, похарчена в икономиката, отколкото 100 лв., похарчени от министъра на транспорта.

Така че, в момента, в който имаме образование и здравеопазване, доминирани изцяло от държавата, се оказва, че всъщност не можем измерим точно колко е добавената стойност в тези сектори. И тук възниква въпросът как точно наистина да започнем да мерим адекватно какво се случва като икономическа активност в тези, аз ги наричам индустрии, но други колеги ги наричат публични сфери. Аз винаги съм бил привърженик на това тези индустрии да се върнат обратно там, където им е мястото - в частния сектор, т.е. частни училища, частни детски градини, частни болници. Ясно е, че ще има някаква малка част, т.нар. социална, която държавата ще запази, за да няма напрежение, но в голямата си степен обслужването на гражданите в тези сфери трябва да бъде частно, на конкурентен и на пазарен принцип. В момента, в който аз избирам къде да учи дъщеря ми с 500 лв. такса за учебен срок, аз казвам на статистиката, че всъщност това училище добавя стойност 500 лв. на дете.

И в този момент статистиката включва тези 500 лв. в брутната добавена стойност. Оттам те отиват в БВП и, съответно, имаме цялостно или на 90% и повече включване на тези услуги. До момента, до който няма политическо решение тези сектори да се либерализират, ще трябва да се мислят някакви изкуствени варианти как да се измери добавената стойност в публичния сектор. За момента това, което се прави е така нареченото колективно потребление. Хубаво е, че в ЕК са стигнали до извода, че не се мери достатъчно добре тази стойност, но моето лично мнение е, че докато тези сфери остават държавно доминирани, няма да имаме начин да измерим колко добавят като стойност хората, които разпределят нашите пари.

euinside: И, което реално вероятно ще попречи и на самите политици да видят накъде трябва да насочат усилията си и да разработват политики вбъдеще?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Разумните политици или относително грамотните политици знаят, че статистиката не може да обхване целия живот, който се опитват да регулират. Винаги ще има някаква сфера, която остава извън обсега на статистиката. Като казвам статистика, имам предвид тези официални звена, които са създадени да обслужват правителствата. Разбира се, всеки един частен бизнес, който се опитва да е в час, непрекъснато следи как се развива пазара, събира статистика, включително макроикономическа и, където му е нужно още, поръчва още изследвания. Всъщност целият проблем, който дискутираме е как да бъде обслужвано правителството по-добре от националните статистики и Евростат.

Така че, проблемът си остава политически, защото винаги ще трябват цифри, за да се убеждават синдикатите, че цените растат или, че не растат, ще трябват цифри за земеделска продукция, за да се бориш със стачкуващи фермери, ще трябват цифри за цена на труда, за да се убеждават хората в “Кремиковци”, че ще получават повече пари в друг сектор, различен от металургията. Изобщо, докато има повод хората да излизат на улицата и да стачкуват, винаги ще има някакъв недостиг на макроикономическа информация и винаги ще има подобни казуси. Не мисля, че това ще свърши с този пореден напън. Просто следващия ще бъде в друга сфера.