Звукът на Европа
Аделина Марини, January 27, 2006
В австрийския град Залцбург, където преди точно 250 години се е родил Моцарт, се състоя конференцията "Звукът на Европа", чиято основна задача беше да намери отговори на многото въпроси, повдигнати през последните години за бъдещето на Европа, кризите в момента и изобщо за европейската идентичност. Един от участниците в нея беше британският историк Дейвид Чезарани. Ето какво каза той за нея, а и не само:
Това е първата конференция от този тип с толкова високо политическо присъствие на европейски политици, премиери, министри. Каква е основната цел, господин Чезарани?
Д.Ч. Основната цел на тази конференция е да се изправи пред факта, който много хора определят като криза на Европа. Заради неща като отхвърлянето на проекта за евроконституция, разпространението на евроскептицизма, много хора из континента, на всякакви нива, започнаха да питат какъв е смисъла от Европа, какво е европейската идентичност, докъде трябва да продължи Европа. И въпросът какво е Европа, каква е европейската идея важи също така и за начина, по който се подхожда към страните-кандидатки. Въпросът към кандидатките - какво трябва да постигнат, да направят, за да принадлежат на Европа, какви стандарти трябва да изпълнят, какви са европейските ценности, към които те се стремят. Това са огромни въпроси, с които реално никой не се е занимавал досега и това е една от причините за това необичайно събиране в Залцбург.
Да, защото изглежда, че хората от кандидатстващите страни, като България например и хората от страните-членки възприемат Европа като социален модел с висока заплата и удобен живот и тук идва конфликта, така ли е?
Д.Ч. Да, има хора в Европа, евроскептиците, които поддържат минимастилична визия за Европа, т.е. които виждат Европа като търговска цялост, като икономически съюз, който може да се конкурира в глобалната икономика със Северна Америка, Китай и Индия, които вярват, че ако икономиката работи добре и ефикасно, тогава ще има и социална справедливост за хората, обединени в този икономически съюз. Всички признават, че трябва да има конкретни нива на образованост, но не е нужно да има никаква единна идея или споделена култура. Тези пък, които искат нещо повече от икономически съюз се опасяват, че европейските общества няма да могат да издържат заедно, освен ако има нещо повече от просто прагматичен подход. Но този въпрос продължава да виси във въздуха - какво е Европа? Това европейска идея ли е, нещо повече от хармонизиране на данъци, на производствени стандарти из Европа?
Мислите ли, че на тази конференция може да бъде намерен отговор на тези въпроси?
Д.Ч. Вида въпроси, които ще бъдат повдигнати тук, в Залцбург, са огромни. Организаторите, Нексус Институт и неговият директор Рон Римън (интервюто с него), от години търсят отговори на тези въпроси от политици, държавници, хора на изкуството из цяла Европа. Тези проблеми не могат да бъдат решени за седмица, дори за година. Това е постоянно продължаващ дебат в самата Европа, но и в страните, които се стремят към членство в Европейския съюз. Всяка страна-кандидатка внася нови ценности, така че това е дебат, който няма да свърши. Но настоящото объркване показва, че има огромна нужда от отсяване на най-важните въпроси за кризата, в която Европа изпадна. Защо на Европа й е трудно да общува с останалата част на света, защо има социална и културна криза в съюза и в отделните страни.
Как да направим, че тези дебати и и техните заключения, да станат достояние на обикновените хора?
Д.Ч. Един от провалите на конституционния процес беше, че подмина обикновените граждани. Една от причините за провала на евроконституцията беше, че всъщност не успя да изговори ценностите, заложени в нея. Да вземем за пример прословутия спор да се включи ли в конституцията текста, че Европа е дом на християни, дали да се споменава Просвещението. Но, това са културни идеи, които изключват други народи от страните-кандидатки като Турция например. Без културната си същност, конституцията се превърна в огромна, скучна, техническа инструкция, която хората не успяха да разберат и не можаха да възприемат. Трябва да се опитаме да определим какво представлява Европа, какви са нейните ценности и то по начин, че да говорят нещо на хората в офисите, фермите и домовете на Европа. Да, целта на Европа е създаването на по-ефективна икономика, която да може да се конкурира в глобалната световна икономика, тя е средство за осигуряване върховенство на закона и отстоява социалната справедливост. Но, трябва да има и още нещо, трябва да има някаква идея, идеализъм, културно вдъхновение, което да обединява хората на континента. Къде да го открием е въпросът, който ще си задаваме в Залцбург.