Проблемите на Европа са и наши
Аделина Марини, March 18, 2005
Следващата седмица се очаква Европейският съвет да вдъхне нов живот в Лисабонската стратегия и може би да се договори за това ще има ли промени в Пакта за стабилност и растеж. Същевременно обаче днес бе публикуван нов доклад, от който става ясно, че Европейският съюз е изправен пред сериозна демографска криза. В момента няма страна от съюза, в която раждаемостта да е достатъчна за обновяване на населението. Според проучването на Европейската комисия, публикувано вчера, проблемите със застаряващото население ще имат много сериозни последици за европейските икономики.
- Проблемът действително е сериозен още повече, че става ясно, че вносът на имигранти няма да свърши достатъчно работа, ако тези имигранти нямат необходимата квалификация. Необходимо е освен притокът на добре образовани млади хора в Европа, да се увеличи и раждаемостта в страните-членки. Разбира се, за много хора проблемът е напълно чужд, тъй като принципът "всеки да се оправя сам" е приет не само от българите, но и от повечето европейци. Само ден преди началото на Европейския съвет на 22 март идната седмица, Центърът за проучване на европейските политики организира конференция с участието и на Европейската инвестиционна банка, на която въпросът ще бъде подробно обсъден. Един от изследователите към Центъра е Даниел Грос, когото попитах наистина ли има демографски проблем?
ДАНИЕЛ ГРОС: Разбира се. Спадът в раждаемостта в Европа, а оттам липсата на свежа работна ръка, която пък от своя страна изработва пенсиите на възрастните е основният проблем за всички страни-членки. Този демографски проблем стои също така и зад голяма част от финансовите предизвикателства в Германия и Франция. Ето защо именно тези страни имат сериозни финансови проблеми и Комисията им казва в прав текст, вижте това се получава, защото населението ви застарява.
- Да, но същевременно страните-членки се страхуват от имигрантите и дори са наложени ограничения за ново присъединилите се държави.
ДАНИЕЛ ГРОС: Това е в известен смисъл шизофренично, но както знаем, когато настанат трудни времена за правителствата, на тях им се налага да взимат ирационални решения. От общоевропейска гледна точка обаче, ако всички страни имат демографски проблеми, включително и ново присъединилите се, тогава миграцията в посока изток-запад на практика не решава проблема. Подобна миграция може би ще го реши частично във Франция или Германия, но тогава той ще се изостри в Полша и България.
- Тогава какво е решението?
ДАНИЕЛ ГРОС: Реално няма решение, защото дори и да сме отворени за имиграция от останалата част на света, в един момент и тези имигранти ще остареят и ще чакат пенсия. Другият проблем е, че голяма част от хората, които идват в Европа не са достатъчно квалифицирани, поради което получават ниски заплати, а от това следва, че и отчисленията за пенсия са също ниски и тогава не би било възможно да изплащат по-високи пенсии за възрастните. Единственото възможно решение би могло да бъде повишаване на раждаемостта. Трудността идва от това, че са нужни почти 50 на сто увеличение. До 2050-та година, ако хората си позволяват повече деца в едно семейство, тогава към тази година бихме могли да кажем, че сме преодолели демографската криза.
- Получава се странен парадокс - демографските кризи се получават предимно в богатите страни, докато същевременно в страните от Третия свят, най-бедните държави, се наблюдава бърз прираст на населението. Защо се получава така?
ДАНИЕЛ ГРОС: В известен смисъл това е естествено. Наблюдаваме това явление по целия свят - когато страните забогатеят, автоматично спада демографският ръст. Ето вземете за пример Турция, където преди 30-40 години прирастът беше изключително висок, а сега спада много бързо. Същото се наблюдава и в Северна Африка и някои други страни, които забогатяват. На практика случва се това, което Европа преживя преди 30-40 години.
- Да, но каква е причината хората да раждат по-малко, какво ги кара да не искат да раждат деца при положение, че Европа разполага с една от най-добрите социални системи в света?
ДАНИЕЛ ГРОС: Това е мистерия, тъй като става както в бедни страни като България, така и в богати - като Германия например. Има и изключения - Франция, където раждаемостта достига почти магическото ниво на заменяемост на населението. Така че не става дума само за бедни или богати, нито пък зависи от социалната система, която наистина е добра. Това просто е мистерия, на която все още не сме намерили отговор. Просто не знаем какво кара хората да имат повече деца.
- Какво ще стане, когато бедна страна, като България, с почти отрицателен прираст се присъедини към Европейския съюз?
ДАНИЕЛ ГРОС: Първоначално демографското положение няма да има значение, тъй като през първите 5 до 10 години България ще трябва да достигне определено ниво на напредък като приеме европейските технологии, а оттам да подобри собствената си производителност. В дългосрочен план обаче България ще се изправи пред същия пенсионен проблем, с който се борят в момента Германия и Франция.
- Лисабонската стратегия предвижда ли този проблем и предлага ли някакво решение?
ДАНИЕЛ ГРОС: Не, Лисабонската стратегия е избрала изцяло да пренебрегне това предизвикателство. Този план приема, че такъв проблем не съществува, че Европа може да се развива бързо завинаги и че сякаш не й застарява населението, което, в същност е един от многото проблеми в стратегията.
- А, организация като вашата разполага ли с капацитет да промени нещата?
ДАНИЕЛ ГРОС: Ние можем да проучим проблема и го правим задълбочено, можем да предложим решение на стратезите, но властта наистина да бъдат взети конкретни решения е в ръцете на хората и политиците. Населението в много страни-членки застарява и се получава следното - искаме по-високи пенсии, но в същото време не искаме да харчим повече за децата ни.