Българското е-правителство - надежда, може би, има
Аделина Марини, June 27, 2009
След като видяхме, че в Естония не само имат електронно гласуване, но си имат и напълно действащо е-правителство, логично е да се запитаме дали в България има такова животно? Може и да ви се струва странно, но през последните 4 г. се работи много интензивно по изграждането му, а основният проблем за невъзможността да гласуваме от къщи или офиса е .... в МВР, защото на няколко пъти се провалят по различни причини обществените поръчки за лични карти с биометрични данни, каквито имат естонците. Защо? Това е друга тема. За е-управлението и какво е постигнато до момента ми разказа експертът в Дирекция "Електронно правителство" в МДААР (Министерството на държавната администрация и административната реформа) Борислав Бочев.
Едно от видимите неща към е-правителството е порталът. Това е мястото, на което можете да видите и директно да получите някоя от твърде малкото е-услуги. Както обяснява Борислав Бочев, изграждането на е-правителство е процес, който не може да бъде завършен за 4 години. Трябва да се има предвид и това, че България тръгва относително много по-късно в сравнение с други държави, което обаче има и добри страни, тъй като дава възможност да се съберат най-добрите практики и да се вземе най-доброто. За сметка на това положена много стабилна и добра основа: това са нормативната база, техническата обезпеченост и обучението на чиновниците да работят с компютри.
По отношение на нормативната база вече е в сила и законът за е-управление. Той беше приет сравнително бързо и лесно, донякъде защото се възприемаше от повечето политици като ненужен и не всички явно разбираха за какво точно става дума. Онези, които разбраха обаче, поискаха 1 година отсрочка преди влизането му в сила, с надеждата, че технологично ще има повече напредък. Уви, не се получи изцяло, но така или иначе законът е в действие. "Като всеки закон той следва логиките и връзката с другите нормативни актове, но това, което е изключително революционно и преобръща изцяло процеса на взаимодействие заявител-администрация, е принципът за еднократно събиране и многократно предоставяне на данни, т.е. гражданин или заявител на дадена услуга, когато отиде при администрацията и подаде заявление, защото ние вече не говорим за молби, а за заявления и искания, той не е длъжен да предоставя вече дадени на някоя администрация данни, например акт за раждане или свидетелство за завършено образование. Законът вече 1 година е в сила и би трябвало да се прилага, но за съжаление, като всеки закон, той има преходни разпоредби, гратисни периоди - да кажем", обяснява още Борислав Бочев.
Законът обхваща всички държавни администрации, лица с обществени функции и организации, които предоставят обществени услуги - комунални и всякакви други обществени услуги. С други думи те са длъжни да не изискват от гражданите вече предоставени от тях данни в друга администрация, а да ги вземат от там по служебен път. По закон, би трябвало гражданите да могат и да получават информация за това какъв е статусът на подаденото от тях заявление, кой в момента го обработва и на какъв етап е. Също така администрациите, обработващи или събиращи данни за гражданите да предоставят достъп до цялата информация за гражданина.
Другото, което е свършено по отношение на е-правителството, е създаването на ядрото, към което всяка администрация се връзва и може да обменя с всички останали съответните документи. Съвсем отделен е въпросът обаче колко администрации са подготвени за да се вържат към въпросното ядро. Законът задължава администрациите да го правят, но процесът на реорганизация на структурите и свързаността е един, а съвсем отделен въпрос е изграждането на вътрешните електронни системи на дадена администрация, както и сертифицирането им.
Третото нещо е обучението. Десетки хиляди служители бяха обучени как да работят с компютри. И по отношение на честите насмешки, с които обществото се отнася към тях, Борислав Бочев казва така: "тези хора няма да станат хакери, със сигурност. Обаче, когато имат тази база и тръгнат да си работят с конкретните програми и информационни системи, тези хора ще знаят какво и как да го правят". Той даде в нашия разговор примерът с колата: "за да научиш 1 човек да кара кола сега не се изисква кой знае какво. Навремето ни учеха как се разглобява скоростната кутия, защото колите, които се караха тогава изискваха това. Сега автомобилите са направени по друг начин и никой никого не учи на това. Преподават се базисни умения за каране на автомобил. Не се изисква кой знае каква грамотност по отношение на устройството на автомобилите. По този начин стои въпросът и с компютърната грамотност".
Това ясно си личи и от не малкото общини, които вече са въвели, донякъде, е-управлението като например провеждат известните като безхартиени общински съвети, гласуват онлайн решенията си и т.н. Предоставянето на услуги на 1 гише, с което отпада необходимоста да се редим с часове на различни опашки, пред различни гишета, постоянно да уцелва почивката им, защото тя навсякъде е различна и т.н. - до болка познати проблеми. Като част от работата на МДААР за изграждане на е-правителство на почти всички общини в България се раздаде компютърна техника и се въведе революционна заплаха - общината, която не започне да я ползва получава санкции - не само изземване на техниката, но и изключване на въпросната община от други политики на министерството - обучения, увеличения на заплати и всякакви други. Това проработи.
Борислав Бочев сподели, че в някои общини сравнително бавно са се пренастроили да провеждат заседанията си само през лаптопите и компютрите си, но принципно 2 г. са малко за цялостна смяна на манталитет, изграждан столетия. Ако и други неща стават за 2 г., аз лично съм склонна да почакам.
Неизбежно стигаме и до разговора за преминаването на държавната администрация към програми с отворен код (заложено е в програмата на Зелените, например). Според Борислав Бочев не е възможно това да стане, практически. И то не толкова, че не може да бъде осъществено по принцип, а би изисквало твърде много неопрадвано скъпи ресурси. "Проблемът, всъщност е, че хората, които биха могли да работят с UNIX системите и изобщо на Linux в България са твърде малко, не са достатъчно, за да гарантират безпроблемно преминаване на цялата администрация към отворен код. И проблемът не е само технологичен. Той е доста по-комплексен. Много е трудно да се стиковат множество администрации, които са на различно ниво, на различна степен на технологично развитие". За повече яснота, Борислав дава доста образно сравнение - много е рисковано да се сменят конете по средата на гонката. Това, което ще се спести от лицензи, ако се мине на отворен код, ще отиде като скрит разход, загуби от време на непродуктивна (или downtime) работа, да не говорим за парите, които ще се дадат за внедряването на тези нови системи, добавя още експертът.
Има още много неща, които не са довършени като например обновената стратегия, пътна карта и референтен модел за е-правителството. Нормативната база или Законът и неговите 5 наредби са рамката, а пътната карта или как да се процедира оттук нататък с развитието на е-правителството все още не е приета. А това е много сериозен процес, за който трябва да имаме съответния административния капацитет, за да го направим както трябва, уверява Борислав Бочев. В този смисъл е важно как ще се отговори и на въпроса какво ще стане с е-правителството, ако МДААР бъде закрито, каквито сигнали има от не една партия? Впрочем това е заложено в програмата на ГЕРБ - структури на МДААР са от спряганите за съкращаване. На този въпрос Борислав Бочев казва, че това може да доведе до известно забавяне, докато се формира и заработи новата структура, която ще поеме е-управлението. "Това е политика, без която не можем да участваме като равноправен член в европейските процеси. Промяната на административните структури, отговорни за прилагането на политиката на е-правителството може да доведе до забавяне на внедряването на е-управлението, тъй като е свързано с промяна на нормативни актове, на процедури. Все пак, положена е сериозна и стабилна основа, на кято може да се стъпи и продължи напред".
А що се отнася до е-гласуването, у нас основната пречка към този момент е липсата на документи за самоличност с чип, тоест средство за идентификация на гражданина в електронния свят (е-подпис). Както знаем обаче, обществените поръчки, организирани от МВР, за личните карти с чип се провалиха неколкократно по купища причини, най-честата от които все се оказва невъзможността на фирмите да подадат документите си без грешки. Освен, че е изискване на ЕС, въвеждането на лични документи с биометрични данни ще ускори сериозно премахването на визите за САЩ.
Повечето партии, които имат претенции за глас в следващото управление заявяват в предизборните си програми пълна подкрепа за въвеждането на е-правителството, за неговото развитие и дори за въвеждането на е-гласуване. Дано това да стане, защото ще постави началото на истинска реформа в националния манталитет и може да доведе до доста по-бързо увеличение на БВП на глава от населението, по-висока производителност, ефективност и всякакви други думички, които имат изключително приятен за консумиране пълнеж.