euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Строежът на една ядрена централа би могъл да разпалва ожесточени политически, икономически и чисто професионални спорове между енергетиците. Би могъл да предизвика протестите на еколозите и подкрепата на синдикатите. Но може ли да се превърне в Гордиев възел от страсти, демагогия и идеологеми за повече от 20 години и да стане една от разделителните линии на целия така наречен български преход?

Оказа се, че АЕЦ „Белене” е точно това. Няма правителство на прехода, което да не се е занимавало със съдбата на проекта и което да я е решило веднъж завинаги. И няма правителство, което да е подложило проекта на обществено обсъждане по същество - според реалните икономически нужди и ползи, но не тези отпреди 30, а на тези след 30 години. „Белене” стана символ на разделението между сини и червени, десни и леви, млади и стари, между еколози и енергетици, русофоби и русофили.

Днес, близо 30 години след първата „първа копка” на площадката на централата, всички сякаш са забравили за какво всъщност спорят. Затова се връщаме към началото, когато 7 хиляди работинци започват строителството на площадката на "Втора атомна". Когато никой не предполага, че строежът ще бъде замразен за години наред, а 4 от 6-те блока на Първа атомна „Козлодуй” ще бъдат затворени.

За товра време, началото на 80-те години на миналия век, енергетиците си спомнят с умиление. Разказват за ентусиазма, за професионалните амбиции, за големите планове как новата централа ще произвежда достатъчно ток за индустрията. Според Стамен Стаменов, бивш директор на ДИК (Дирекцията за инвеститорски контрол) на АЕЦ „Козлодуй”, решаващият мотив за започването на строежа на АЕЦ „Белене” е нарастващата нужда от електроенергия:

„Енергетиката се справя в последните 20 години единствено, защото рухна икономиката и спадна консумацията на електроенергия. Иначе до 89 - 90-та година, много често в екстремни условия, когато и битът почваше да консумира повече, енрегетиката беше на ръба.”

Петър Симеонов е човекът, счупил бутилката с шампанско на първата „първа копка” на АЕЦ "Белене". Той е бивш директор на проекта и депутат в 40-ото Народно събрание от „Коалиция за България". Спомня си как след решение на Министерския съвет от 1980 година, през 1981 строителството започва. Над 7 хиляди души и 40 предприятия работят на площадката. Според договора с руснаците, там трябва да бъдат построени първоначално два хилядамегаватови реактора, с възможност площадката да поеме още четири.

В първите три години се строи строително-монтажна база. После тръгват първите легенди за радиоактивната опасност от централата, спомня си Стамен Стаменов:

„Бяха ни поканили да разясним на населението, че в края на краищата, това е едно нормално прредприятие, в което работят нормални хора. На събранието една жена каза: "От този АЕЦ всеки един плод на мойта слива е близнил”. Ама там нямаше никакъв АЕЦ, имаше само бетон и желязо.”

Според Петър Симеонов, не е вярна и легендата за сеизмичността на района. Той си спомня, че земетресението във Вранча не е нанесло никакви поражения на площадката. Че няма данни за засилена сеизмична активност в района, е записано и в Доклада за оценка на въздействието върху околната среда на Инвестиционно предложение за Изграждане на АЕЦ “Белене”, поръчан от НЕК:

„Сеизмичността в локалната област около АЕЦ "Белене" е детайлно изследвана. В тридесет-километровата зона на АЕЦ "Белене" няма данни за земетресения с интензивност, по-голяма от 2.5...От гледна точка на сеизмотектоничния и сеизмичния риск няма изключващи условия за използването на площадка “Белене” за атомна централа.”

Според Стамен Стаменов, аргументът със сеизмичността по принцип е несъстоятелен - в Япония има атомни централи в далеч по-сеизмични райони. Всичко е въпрос на пресмятане на конструкцията, казва той.

Така или иначе, в началото на 1990 година се взима политическо решение работата по централата да спре. Според Стамен Стаменов,

„много хора, които искаха да станат кметове и депутати и да покажат колко са загрижени за здравето, за безопасността, за живота на хората, създадоха такова усещане у околните, че едва ли не всички наоколо ги очаква израждане, смърт ... . Имаше много сериозна кампания.”

На площадката на централата остават 200-250 души, чиято задача е да консервират изграденото - на стойност 1 милиард и 200 милиона долара под формата на материали, съоръжения и оборудването за първия реактор, разказва Петър Симеонов.

През 2002 година правителството на НДСВ размразява проекта „Белене”, а през 2006 „Атомстройекспорт” е избрана за изпълнител. Цената е почти 4 милиарда евро. Срещу които руската компания трябва да построи 2 реактора по 1,000 мегавата. След първоначалната еуфория, обаче, отново следва затишие.

Правителството на Станишев има огромна вина за забавянето, смята Петър Симеонов, който в последните 4 години беше депутат от левицата. Станишев направи „вестникарската” първа копка, но работата по проекта спря, казва Симеонов. И няма обяснение защо, още повече, че руснаците щедро предложиха да финансират проекта със заем. Преди дни правителството на ГЕРБ обяви, че ще приеме 2 милиарда евро руско финансиране, докато се намери нов стратегически инвеститор в проекта, след оттеглянето на RWE.

И Стаменов, и Симеонов категорично не са съгласни с идеята, че е по-евтино да се построят нови мощности в АЕЦ „Козлодуй”, отколкото да се строи „Белене”. Според тях проучването и проектирането на евентуален 7-и блок в „Козлодуй” ще отнеме години, докато проектите за Белене са готови. Готова е и площадката от 2,704 дка, и голяма част от инфраструктурата, така че ако до края на годината строителството започне, централата ще е готова до 4-5 години. Що се отнася до зависимостта от Русия, двамата не виждат проблем в руското финансиране. Според тях руснаците са заинтересовани да спечелят от проекта, а не го правят като паметник. Със сигурност ще преследват икономически интерес, никой не хвърля толкова пари само с политически цели, смятат енергетиците.

Но въпреки това не изключват геополитически натиск, именно заради многото пари и многото преплитащи се интереси. Казват, че не е вярно и твърдението, че реакторите могат да работят само с руско гориво - то може да се поръча отвсякъде, въпрос на преговори и цена. Не виждат проблем и в това, че отработеното ядрено гориво се връща в Русия, нито смисъл България тепърва да инвестира в хранилище. Енергетиците не вярват и на приказките, че проектът се е оскъпил до 10 милиарда евро заради забавянето и смятат, че все още е както технически, така и икономически състоятелен.

Докато слушах хората, положили основите на АЕЦ „Белене”, се питах защо политиците не могат да защитят проекта със същата страст и убеденост. Дори и когато казват, че е изгоден и печеливш, звучат, като че сами не си вярват. И сигурно е така, щом липсва всякаква конкретика как точно ще се развива проектът, как ще бъде уредена собствеността, кой ще купува бъдещия ток и на каква цена. Енергетиците може и да имат отговорите на тези въпроси. Политиците, очевидно, не. Затова 30 години по-късно АЕЦ „Белене” все още е проект. И докато политиците не дадат ясни отговори какво е „Белене” за България, днес и след 30 години, „Втора атомна” ще продължава да бъде мечтата на едно поколение и срамът на друго. И да ни разделя.