euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

- Великобритания е твърде напреднала в обсъжданията за промените в климата. Има нова Стратегия за ВЕИ (възобновяемите енергийни източници), имате специален пост Министър на енергетиката и климата и твърде задълбочена позиция преди срещата в Копенхаген (на която се очаква да бъде сключено новото споразумение за промените в климата, което да замени протокола от Киото и всички досегашни договорености, б.р.). Защо е така?

НИК ЛИЙК: Мисля, че това е така, защото ние вярваме, че сега е много важно време за действие. Преди няколко години излезе докладът "Стърн", който ясно показва, че макар проблемът с климатичните промени да има цена, тя ще бъде много по-висока, ако не предприемем никакви действия. Така че, в наш икономически интерес е да действаме сега. В Копенхаген ще поискаме съвсем ясно амбициозна и ефективна сделка и вярваме, че ако не говорим и не прилагаме на практика, това, за което говорим, то няма да ни помогне в преговорите с другите страни. Затова се опитваме да направим всичко възможно, като индивидуална страна, да намалим отрицателните последици върху климата.

- Права ли съм да си мисля, че този път, за разлика от предишните опити за глобално споразумение, като протокола от Киото, има много повече политическа воля от всички глобални играчи?

НИК ЛИЙК: Аз не участвам в преговорите в Копенхаген и съм винаги оптимист. Така че, се надявам да се получи добра сделка. Това не означава, че няма да има тежки преговори, разбира се, че ще има. Всеки трябва да се бори за собствените си интереси. Ще видим какво можем да получим, но атмосферата е много добра и се оптимисти.

- Откога Великобритания има специален пост Министър на енергетиката и климата?

НИК ЛИЙК: Това е нова позиция, но, всъщност, имахме и преди министър кабинета, който отговаряше за промените в климата и сега просто сменихме името. Това е промяна, когато Гордън Браун въведе, след като пое поста министър-председател (юни 2007).

- Вероятно с цел да се подобри координацията или нещо друго? Каква беше идеята?

НИК ЛИЙК: Създаването на поста със сигурност целеше и подобряване на координацията, но също и, за да гарантира, че правителството ще събере на 1 място икономически, енергийни и екологични експерти, които да мислят в 1 посока. Ние във външното министерство играем своята роля като преговаряме с европейските ни партньори и с други страни. Мисля обаче, че промяната на името има и още една цел и тя е да изпрати ясни послания за това колко са важни за правителството и Великобритания промените в климата. И, може би, има малко политика в това - да може хората да чуят твоето послание и то да е ясно. Сменихме името на министерството, за да покажем, че фокусът вече наистина се е изместил върху промените в климата.

- Какъв % от енергията, която Великобритания консумира, е от ВЕИ и правителството субсидира ли инвестициите в тях?

НИК ЛИЙК: Ние не се справяме толкова добре като България по отношение на ВЕИ. Нямаме предимствата на България като потенциал за производство на хидроенергия, за отглеждане на растения за енергия, за геотермална, вятърна или слънчева енергия. Всъщност мисля, че България има реален потенциал да бъде един от европейските лидери във ВЕИ. Ние не сме толкова добре. В момента ползваме по-малко от 3% от нашата енергия от ВЕИ, което е увеличение от само 1.8% през 2007, така че, правим каквото можем. Имаме ангажимент до 2020 да използваме 15% от енергийния ни микс да е от ВЕИ. Голяма част от нея ще дойде от приливна енергия и крайбрежен вятър. Мисля, че точно тук е предимството на Обединеното кралство, тъй като имаме много голяма брегова линия.

Разбира се, предоставяме помощ, но това не е чиста субсидия. Заради ангажиментите ни за ВЕИ, за които вече споменах, доставчиците на електричество, които са лицензирани във Великобритания, трябва да увеличават постоянно пропорцията, за да може да им бъде удължен лицензът. Има и други схеми на директни помощи, данъчни мерки и други подкрепящи механизми. Така например, токът, произведен от ВЕИ не се облага с данъци. Според мен, догодина, вложенията във ВЕИ може да надхвърлят 1 млрд. паунда, което е много пари. Това не са директни субсидии, а мерки, които се вливат директно в икономиката, за да накарат повече хора да инвестират във ВЕИ.

- Великобритания изглежда твърдо убедена, че нововъзникващите пазари трябва да направят повече, за да съкртят парниковите газове, но отговорът им е, че развитите страни трябва да платят по-висока цена и да поемат по-големи ангажименти. Това не прави ли трудно постигането на компромис?

НИК ЛИЙК: Най-лесно се пести, когато се строи чисто нова електрическа централа или фабрика, защото по-лесно се вкарват най-новите технологии в новото строителство, отколкото да се адаптира стара технология. Смятаме, че, ако схемите за търговия с въглерод работят както трябва, тогава ще се появят нужните средства за прехвърляне на технологии от развитите държави към развиващите се и така да им се помогне да изпълнят ангажиментите си, тъй като същността на схемите за търговия с въглеродни емисии е, че съкращенията се правят там, където са най-икономически изгодни и евтини.

Със сигурност е вярно, че климатичните промени представляват фундаментална несправедливост, тъй ксато по-голямата част от въглерода в атмосферата е там заради индустриализираните държави, а места като Африка ще пострадат повече от климатичните промени, но това не им пречи да имат роля в предотвратяването им. Затова искаме в Копенхаген да се стигне до споразумение, което да реши проблема с неравенството и да предостави нужния трансфер. Търговията с емисии е един от вариантите, но е също така е вярно, че развитите страни трябва да плащат. Не по-малко вярно е и това, че развиващите се държави предоставят благодатна почва за въвеждането на нови технологии заради масовото строителство там. И, разбира се, в крайна сметка няма никакво значение откъде ще дойде 1 тон въглерод - дали ще е Детройт или Лусака, 1 тон въглерод в атмосферата си е 1 тон въглерод в атмосферата.

- Смятате ли, че новият законопроект на САЩ, ако бъде одобрен от Сената, ще промени значително търговията с въглеродни емисии?

НИК ЛИЙК: Новият законопроект, сам по себе си, не е глобална схема за търговия с емисии. Това, от което се нуждаем е свързване на най-различните схеми, които съществуват - европейската система ЕТС, американската и останалите, така че да създадем финансовите трансфери, за които вече говорихме така, че въглеродните емисии да бъдат съкратени където е най-евтино, най-икономично и най-лесно да се направи. С други думи, американският законопроект е стъпка в правилната посока, но сам по себе си не решава проблема.

- Да, но предвид факта, че предишното американско правителство не беше толкова отворено към промените в климата, не е ли това все пак значителен напредък?

НИК ЛИЙК: Струва ми се, че САЩ по времето на Джордж Буш бяха често критикувани, но понякога несправедливо, тъй като, макар на федерално ниво шумът, който идваше от федералното правителство да не беше винаги стимулиращ, все пак ако погледнем това, което стана в САЩ в щати като Калифорния ще видите, че в много отношения са много напред в намаляването на въглеродните емисии. Така че, със сигурност е добра новина, че всички тези усилия вече минават и на федерално ниво, но следващият етап е през Копенхаген и международните процеси да създадем нещо по-глобално.

- ЕС се съгласи да съкрати емисиите си до 30% до 2020, ако бъде сключено глобално споразумение в Копенхаген. Това достатъчно ли е като имаме предвид, че учените препоръчват най-малко 40%?

НИК ЛИЙК: Дали това е достатъчно е много труден въпрос. Според нас е важно съкращенията да са глобални и достатъчни да ограничат повишаването на глобалната температура до около 2 градуса по Целзий. Надяваме се това да е достатъчно. Но, със сигурност има риск и да не сме прави, защото науката не може да гарантира, че ако например продължим да отделяме емисии със същото ниво, ще получим температурно увеличение от точно 5.8 градуса. Просто е невъзможно това да се изчисли. Според нас, 30% съкращения до 2020 г., ако има подобни съкращения и в глобален план, биха били правилни. Във Великобритания сме поели ангажименти до 2050 и ми се струва, че и светът е хубаво да погледне отвъд 2020 г.

- България и някои други нови страни-членки на ЕС биха могли да бъдат определени като нововъзникващи пазари заради това, че е доста по-изостанала икономически, особено в пика на кризата. В рамките на ЕС възможна ли е някаква допълнителна помощ? Например за повече инвестиции във ВЕИ, пречистващи инсталации и т.н.?

НИК ЛИЙК: България със сигурност не е нововъзникващ пазар. Аз работих за ЕК за Африка преди да дойда тук и разликата в развитието на страните от Африка и страни като България е грандиозна. Така че, България не е нововъзникващ пазар. Но, в ЕС системата за търговия с емисии беше създадена точно с тази цел - да направи съкращенията, където те са най-евтини и икономически изгодни и, ако това е в България, фантастично! Според мен, България има реален потенциал да произвежда ВЕИ. Освен това в ЕС на разположение на България е и рамковата програма "Изследвания". Имаме твърде много финансиращи схеми, от които България може и трябва да се възползва.

- Британското посолство в София си има собствена екологична политика. Ще ни разкажете ли по-подробно за нея?

НИК ЛИЙК: Правим малки промени. Имаме екологична система за наблюдение и, на базата на данните от нея, изчисляваме какъв е отрицателният ефект от нашата работа върху околната среда и търсим начини да го намалим. Съвсем скоро предстои да публикуваме вторият ни годишен доклад, в който ще видите много сериозни намаления на въглерода, който отделяме. Що се отнася до ресурсите и отпадъците, изчислихме, че миналата година сме купили около 2,000 тона хартия, но сме успяли да рециклираме 5,000, което показва колко много влиза в посолството без да сме купували. Което се отнася и за куп други неща. Това, което направихме е да идентифицираме как се отразява нашата работа на околната среда и да набележим мерки. Хората се фокусират предимно върху факта, че посланикът Стив Уилямс се води на кола-хибрид или върху това, че аз ходя с колело на работа. Това наистина са симпатични неща за обществеността, но ние правим и други доста важни неща.

Така например, сме нагласили климатиците на една и съща температура, за да не се получават големи температурни разлики като се влиза от една стая в друга и това има значение. Скоро ще свържем резиденцията на посланика към централното отопление, за да не използваме вече нафта. Има толкова много неща, които може да се направят относително лесно, просто и това пести пари. Така че, това е печеливше, както и да го погледнем.

- А финансирате ли някакви екологични проекти в България?

НИК ЛИЙК: `Ако имате предвид двустранно финансиране, то намалява все повече и повече, тъй като Великобритания внася огромни суми в бюджета на ЕС - пари, които идват в България. Ще ви дам само 1 пример - в настоящия бюджетен период (2007-2013) само Великобритания е внесла пари само за България на стойност над 1 млрд. евро, което е равно, грубо, на годишната стойност на разходите на Форин офис с всичките му посолства по целия свят. Това са огромни инвестиции, които идват в България и се надяваме, че голяма част от тях ще бъдат използвани за екологични проекти. Миналата година имахме малък проект, чиято цел беше да улесни предоставянето на информация на бизнеса за климатичните промени като възможност за бизнес, тъй като ние по този начин гледаме на нещата. Според нас, светът ще премине към нисковъглеродна икономика и онези компании, които направят крачка натам първи, ще имат значително конкурентно предимство.

- Като представител на държава, която очевидно обръща сериозно внимание на промените в климата, как ви се струва България в това отношение?

НИК ЛИЙК: България вече ползва прилично количество енергия от ВЕИ и има възможности за още повече. Имате добри хидро проекти. Освен това България е съгласна с нас, че ядрената енергия е част от енергийния микс, но не е решението, което търсим и има компании тук, които са заинтересувани от отглеждането на енергийни култури, тъй като има страшно много свободна земя. Слънчевата енергия пък е сфера, в която можете да бъдете водачи. Сигурен съм, че правителството ще види всики тези възможности и България ще се възползва от тях.

- Не е ли обаче преминаването към нисковъглеродна икономика скъпо в наши дни? Някои експерти казват, че преминаването към зелена икономика може да струва много работни места, а някои бизнеси може и да фалират, особено по време на криза.

НИК ЛИЙК: 880,000 души във Великобритания работят в тази сфера, а секторът вече струва около 4 трилиона евро глобално, тъй като създава ужасяващо много работни места. И това е заетостта на бъдещето. Според мен, именно във време на рецесия трябва да се търсят сфери на инвестиции, които ще ни изведат от рецесията. Новите технологии са много подходящи за такива инвестиции и си мисля, че нисковъглеродната икономика ще бъде силата, която ще ни извлачи от рецесията и ще бъде в основата на икономическия растеж след нея. Така че, сега е най-подходящият момент за действие и определено не смятам, че по какъвто и да е начин политиките за опазване на климата са свързани със загубата на работни места. Дори вярвам, че нисковъглеродната икономика създава много повече и много по-добри работни места, отколкото се губят при схемата за търговия с емисии.

Защото компаниите, които губят от търговията с емисии са, на практика, неефективни. Те използват остарели технологии и удължаването на живота им е не само лошо за природата, но и самите работници, които пропускат възможността да започнат нова работа с по-ефективни технологии. Наскоро посетих ТЕЦ "Марица" край Стара Загора, както и новите централи "Марица", които са много по-ефективни от старите. Българското правителство иска да направи от "Марица" първото тестово място за улавяне и складиране на въглерод, което е фантастично. Това е отличен пример за ново строителство с нови технологии, което води до растеж и може да ни извади от рецесията.

- Така е, но в същото време има много стари заводи и фабрики в България, които трябва да инвестират много, за да бъдат по-ефективни, а това прави продукцията им неконкурентна.

НИК ЛИЙК: Бих оспорил това, тъй като те и без друго са неконкурентни. Старите фабрики не са конкурентни не само заради количеството въглероден диоксид, което отделят, но и заради стойността на продукцията им. И това е проста пазарна икономика. Мисля, че за това да се обвиняват промените в климата не е коректно. В края на краищата една стара и неефективна фабрика не е нищо повече от стара и неефективна фабрика, докато новата и по-ефективна фабрика винаги ще бъде конкурентна. Това е положението.

- Звучи така лесно, като го обяснявате, но изисква доста време май?

НИК ЛИЙК: Когато бях в "Марица" наскоро си говорихме за това колко време ще отнеме за това улавянето и складирането на въглерода да се превърне в стандарт в новопостроените захранвани с въглища електроценрали в Европа или по света и те казаха, че може би за около 15 години. Тогава им казах, докато им разглеждах прекрасната сероочистваща система, преди колко години щяхте да ми кажете, че технологията, която не отделя серен двуокис в атмосферата е невъзможна и те казаха - преди 10 г. Така че, технологиите се развиват изключително бързо. Нуждаят се само от нашата подкрепа като държава, индустрия или индивиди. Невероятно е колко креативен и иновативен е светът. Според мен, наличието на изкопаеми горива ни е направило мързеливи и затова не сме развили новите технологии досега.

- Ще бъде много интересно да видим как ще се справят онези държави, които имат огромни количества изкопаеми горива, след като възобновяемата енергия надделее.

НИК ЛИЙК: Не мисля, че някога ще се откажем изцяло от изкопаемите горива. Важното е да имаме по-сериозен енергиен микс, да горим горивата по чист начин. Да вземем въглищата - потенциалът за улавяне и складиране на въглерода ще направи въглищата много ефективно и чисто гориво вбъдеще. Все още сме далеч от това, защото трябва да разработим необходимата технология, но трябва да разберем как тя работи и да създадем стимули за индустрията да инвестира в нея. Според мен именно схемата за търговия с емисии ще постигне това. Тоест, ако инвестираме в такива технологии, енергията, която произвеждаме от тях ще бъде много по-евтина. Така ще можем да си ползваме въглищата, но енергията от тях ще е много по-евтина, защото няма да се налага да плащаме за въглеродните кредити.

Така, с оптимизъм и поглед в бъдещето завърши разговорът ми със заместник посланика на Великобритания у нас Н.Пр. Ник Лийк. Остава само да се окаже, че наистина сме достигнали критичната точка, за да започнем да мислим и работим по-екологично и с поглед в бъдещето.