Инициативата на добре организираните граждани
Аделина Марини, April 29, 2010
Спомняте ли си протеста на група български майки пред Народното събрание против допускането на генно-модифицирани организми в България? Ако не си спомняте, това е обяснимо, защото ставаше дума за малък протест от не повече от 200-300 майки. Те все пак успяха да влязат в новините и да завъртят тежката машина на обществения натиск. Но, само у нас и, май, само временно - до следващия опит, когато може въпросните майки да не разберат за готвените промени в законодателството, които да доведат до допускане на ГМО в България.
Какво ли щеше да стане обаче, ако тези майки можеха да се свържат със свои съмишленици в ЕС? Все пак става дума вече не за общо население от 7 милиона души, а за над 450 милиона! Това е въпросът, на който в следващите кой знае колко години ще трябва да отговори Гражданската инициатива, заложена в Лисабонския договор. Тя дава възможност за гражданска законодателна инициатива, ако се съберат един милион души в подкрепа на дадена кауза от определен брой страни-членки, както вече euinside писа.
Инициативата безспорно е много интересна, но дали защото регламентът по нея все още не е готов или по други причини, прилагането й на практика изглежда малко мътно. Точно затова потърсихме и експертно мнение - на политолога Владимир Шопов, който е и автор на blogeurope. Според него, тази инициатива е не просто за гражданите, тя е за добре организираните граждани. Защото, без силата и инфраструктурата на добре организираните и гъсти мрежи от различни граждански структури, малка група ентусиасти надали ще успее да постигне успех.
Нещо повече, казва още Владимир Шопов: "Аз лично имам притеснения, че тази инициатива може да бъде използвана и от други различни типове организирани интереси, които имат сериозни бюджети, лобизъм. Със сигурност ще се появи изкушение тази инициатива да бъде използвана, за да може да се вдигне някаква тема, която да препраща към конкретни организирани интереси в рамките на Европа".
Същевременно обаче, политологът смята, че друга основна цел на гражданската инициатива е да провокира дебат по европейски теми, независимо дали те ще се превърнат в законодателство или не. Независимо от това обаче, е важно с годините инициативата да има успех. "Ако се окажем след 5 години с 15 стартирани такива процедури, нито една от които не е стигнала до логичния завършек, това ще делегитимира самата инициатива", казва още г-н Шопов.
Успехът е повече от желателен, защото инициативата е заложена в Лисабонския договор и нейн провал би означавал реформиране на договорите, което на този етап никоя страна-членка не иска, дори и заради доста по-тежкия казус с Гърция. Владимир Шопов припомня изключително трудния процес на ратификация на настоящия договор, както и дългия процес на писането му.
В процеса на разговора ни обаче, политологът става още по-скептичен: "А и честно казано, аз мисля, че целия този консенсус, който стоеше зад въвеждането на такъв тип механизми като гражданската инициатива, постепенно започва да се разпада на ниво политически елити, защото европейската политика вече стана много сложна, много играчи има в нея, започна да става доста непредвидима и мисля, че самите национални правителства малко започват да се притесняват от нея".
Интересно ще бъде също да се проследи и реакцията на европейските политически партии, защото гражданската инициатива на практика заобикаля нуждата политическите партии да служат като посредник за прокарване на европейски политики в името на гражданите. Така гражданите ще добият усещането, че могат директно да влияят върху европейската политика.
"И друго нещо, което е интересно - какво ще бъде отношението на европейските политически партии към този механизъм. И да видим дали по някакъв начин, чрез различни организации, които са по-близки към една или друга европейска политическа партия няма да се опитат да използват този механизъм, за да повдигнат определени теми. Така че, едва сега започваме истински да осмисляме последствията и реалните ефекти от влизането в сила на Лисабонския договор", заключава политологът.
Още в самото начало на нашия разговор обаче той спомена, че самата поява на гражданската инициатива, предизвикваща крайни реакции (от надежда до скептицизъм) е всъщност резултат от осъзнаването на европейските политици, че в Европа е налице демократичен дефицит. Въпросът е да не се окажат верни опасенията, че това е поредната мъртвородена инициатива, заложена в Договора само, за да осигури спокойното му приемане от европейските граждани.
В крайна сметка обаче, ако се върнем на майките, протестиращи срещу ГМО, има и още един извод, който е неизбежен - ако самите граждани не откликнат на дадената им възможност за законодателна инициатива, то тогава няма закон, който да ги принуди да бъдат граждански активни. И тогава няма да има на кого да се сърдят, ако други, по-активни групи, прокарват собствените си интереси.