С Гърция е на правен компромис или теория и практика на грешките
Аделина Марини, February 25, 2010
Членството на Гърция в еврозоната е било политическо решение, защото всички са били наясно с икономическите проблеми на Гърция. "Дори публичните показатели тогава говореха, че с Гърция е направен абсолютен компромис - те нито покриваха дълга, бяха на над нивото на публичните задължения към БВП, не покриваха и показателите за устойчивост, макар че такива критерии де факто не съществуват. Изрично е казано обаче, че освен че трябва номинално да покриеш маастрихтските критерии, трябва да има и изисквания за устойчивост на тези показатели", разказва пред euinside бившият заместник министър на финансите от квотата на НДСВ Любомир Дацов. С него обсъждаме както ситуацията с Гърция, така и желанието на България колкото се може по-бързо да влезе в ERMII.
Според него, много трудно европейските чиновници може да бъдат излъгани за финансите на която и да било държава. Още по-малко България може да бъде заподозряна във фалшификация на данни, по простата причина, обяснява г-н Дацов, че досега бюджетите на страната са били винаги с излишък и не е нужно да се прикрива дефицит. Същевременно обаче, той е на мнение, че увеличение на правомощията на Евростат (те да могат да одитират данните на страните-членки) е много добра идея, защото води до още по-задълбочена европейска интеграция.
Същевременно, настоящото правителство е първото, което си позволява да прикрива дефицит, твърди Дацов. Нещо повече: "Това, което те направиха, според мен е ужасно глупаво, да не кажа, че в условията на криза е подсъдно. Те първо финансираха скрития дефицит чрез заеми от самите фирми - един вид фирмите кредитират правителството. Но това има други, много по-големи икономически измерения, защото математическите модели, които ползваме ни показват едни допълнителни 20,000 работни места загуба, извън тренда на самата криза, фалит на незнам-колко си фирми, загуба допълнително на икономически растеж".
На въпроса дали все пак вина няма и предишното правителство, което е съставило нереалистичен на фона на кризата бюджет, бившият заместник финансов министър обясни, че всъщност голяма част от изпълнението на бюджет 2009 г. е бил в ръцете на новото правителство. Като голям гаф г-н Дацов определи решението на Симеон Дянков да върне ДДС на фирмите почти веднага след встъпването му в длъжност, което е вкарало тези пари директно в дефицита - около 160 млн. лв.
Той обаче призна, че правителството на Станишев е изтеглило авансово 420 млн. лв. за капиталови разходи. Според Дацов обаче, 400 млн. на фона над 20 млрд. бюджет няма макроикономическо влияние. Дори напротив, тези пари са стимулирали икономиката и са смекчили удара върху бизнеса.
Що се отнася до поети повече ангажименти, отколкото бюджетът може да разплати за 1 година, каквито обвинения отправи настоящият кабинет към бившия, Любомир Дацов припомни, че животът не започва отначало с всяко ново правителство. Има разходи, които са започнати от предишното, ще се плащат от настоящето, а е възможно да се довършват и от следващото. Единствените разходи, които е можело да бъдат орязани, са консумативи и частично капиталови разходи, но, по думите на г-н Дацов, това е причина и за задълбочаване на кризата.
"Така че, не се знае кой какво по-голямо зло е направил, защото, да, може би временно си спестил, спирайки някакви пари - не си похарчил едни пари и какво от това? Какво си направил? За следващата година ти си загубил икономически растеж, защото еди-колко си на брой фирми са загинали", добави още бившият заместник министър на финансите и настоящ заместник председател на НДСВ.
И, тъй като започнахме с Гърция, но се спряхме да анализираме дали има аналогии с България, по-нататък с Любомир Дацов отново се върнахме на европейски терен, за да обсъдим икономическата ситуация в ЕС не само на фона на Гърция, но и в глобален план. Според Дацов, Европа страда сериозно от недостиг на конкурентоспособност.
"Виждате какво се случва в Азия, САЩ се възстановяват много по-бързо, те дори контролират играта, както се казва. Единствено, като че ли, от глобалното разместване Европа губи в тази позиция. И, частично е от неумението, ако щете, да не делим стари и нови членки, да не вървим и отстояваме единни позиции и да крачим с единни крачки. Според мен, създаването на такива важни органи, където трябва да има единна политика и единни стандарти, е много приемливо и е една добра стъпка. Така че, аз приветствам ЕВРОСТАТ да има малко по-големи функции". Прилагането на единни стандарти и единното третиране е политически проблем, смята още Любомир Дацов.
И за пример за неравностойно третиране той даде още Италия, която и в момента е с повече от 120% от БВП публичен дълг - дори по-висок от гръцкия, който е 113% от БВП засега (по най-новите данни на Евростат, дългът на Италия в момента е 105.8%, б.а.). Не случайно Румъния и Унгария също бяха сред най-тежко пострадалите заради кризата държави, именно заради високи нива на публичен дълг. В момента Унгария е със 72% публичен дълг от 60%, изисквани в Пакта за стабилност и растеж. За сравнение публичният дълг на България към момента е 14.1 на сто, по данни на Евростат.
Именно заради тази, както Любомир Дацов я нарече, мека политика euinside попита и него дали всичко това означава, че Пактът за стабилност и растеж не се прилага с пълна сила. Многократни са случаите, когато страни със свръхдефицит не са били глобявани, въпреки че точно това е наказанието, което трябва да им се наложи. Мнението на икономиста обаче е, че понякога не е разумно да се налагат глоби. "Аз смятам, че големи изключения не са правени в последните 2 години, а пък и всеки, който е бил във финансовата сфера знае, че е много важно какви послания отправяш към пазара. Защото, без да има някакъв значим проблем, едни допълнителни и малко пресилени мерки могат да навредят много повече на пазара, отправяйки некоректно разбрани послания към инвеститорите и това да създаде нов и по-голям проблем".
В заключение бившият заместник-финансов министър препоръча на настоящото правителство да се възползва от опита на предишните, особено по отношение на усилията за членство в еврозоната. В момента, смята той, кабинетът действа на принципа "проба-грешка", което е ненужно, а и вредно. Причината досега България да не е в чакалнята - валутния механизъм - е прекалено високата инфлация, предизвикана от икономическия растеж през последните години и не се дължи на някаква некадърност или некомпетентност на предишните правителства, припомни още Любомир Дацов.