euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

По повод гласуването на Бюджет 2010 и някои символични изказвания на министър-председателя Бойко Борисов, както и на неговия заместник и министър на финансите Симеон Дянков, euinside се допита до мнението на икономиста и управляващ съдружник в Industry Watch Георги Стоев.

euinside: Как коментирате сравнително оптимистичните данни, които финансовият министър изнася за изпълнението на бюджета за тази година?

ГЕОРГИ СТОЕВ: На първо място трябва да се каже на какво се дължи укротяването на дефицита. Моето лично мнение е, че става въпрос за решително съкращаване на разходи, а не толкова за подобрена събираемост на данъците, каквото се чува в подкрепа на министъра. Според мен, става въпрос за ситуация, която беше относително политически трудна - просто дефицитен бюджет - трябваше да се реагира веднага, трябваше да се съкратят разходи едва ли не на другия ден от влизането в офис на новата власт. И, от тази гледна точка може това да го изтълкуваме като положителен резултат, нещо като успех на това правителство. Но, нека не забравяме, че това са краткосрочни успехи. Догодина ще дойдат новите искания за пари на различни групи, ще има още по-голям натиск върху хазната. Тоест, дългосрочно проблемът тепърва ще трябва да се решава.

euinside: В този смисъл се изказва и Иван Костов, който смята, че ситуацията ще бъде много тежка догодина, а пък есенната прогноза на ЕК казва, че поне още 2 години ще имаме бюджетен дефицит. По този повод финансовият министър се похвали, че ще сме единствената държава в ЕС без свръхдефицит. Но, в крайна сметка, става ли ясно от какво ще се финансира този дефицит и наистина ли догодина може да очакваме много по-тежка ситуация?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Понеже чета макрорамката на правителството, тя предвижда реален спад на икономиката от 2%, само че това, което пропускаме, когато анализираме тези цифри е, че номиналният спад - това, което всъщност е важно за бюджета - в левове каква е икономиката, не реално - номиналният спад е по-голям. Той е 4.8%. Поне така, както е заложен в очакванията за БВП. Това означава, че икономиката, измерена в левове или в евро ще се свие с приблизително 5% догодина и, успоредно с това свиване на икономиката като пари, бюджетът очаква да расте. Това или е твърде оптимистично очакване за това, че можеш да изземеш по-голяма част от дохода в икономиката и да го налееш в хазната, или просто има някаква, да я наречем, грешка в прогнозите на МФ. Традиционно, когато се свива икономиката, очакванията за приходите в бюджета би трябвало да са в посока свиване. На този фон на макроикономически очаквания, може би бюджетът е по-скоро оптимистичен, отколкото реалистичен.

euinside: Това може ли да изиграе някаква лоша шега или ще се наложи актуализация на бюджета?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Те със сигурност ще го актуализират. Просто традицията е такава, че всички очаквания обикновено се правят относително консервативно, когато става дума за икономическия растеж. Може да се окаже, че той не е толкова лош. Може да се актуализират и някои други параметри. Но, по-интересното е, например, ако първите 6 месеца бюджетът покаже, че излиза на минус по начина, по който е записан в закона, какви ще са реакциите на управляващото мнозинство? Защото, тази година видяхме, че в крайна сметка политическите негативи ги понесе миналото правителство. Дойде г-н Дянков на власт и каза тук е един батак, общо взето заварих такова положение, че нямам много политически избор и трябва да режа. И хората, мисля, че го разбраха.

Политическата подкрепа не беше загубена при реформите на разходите, които бяха предприети краткосрочно. Въпросът е в средата на 2010, ако се предприеме подобен ход, което включва съкращаване на администрация, на някои публични проекти, субсидии, изобщо все на доходите на хора, които зависят от бюджета. Нека не забравяме, че тези хора, в крайна сметка също формираха част от избирателния вот на ГЕРБ и ще дойде моментът, в който ГЕРБ ще трябва да взимат непопулярни решения. Тогава ще бъде сложно.

euinside: А, има ли още какво да се реже?

ГЕОРГИ СТОЕВ: О, разбира се. В икономика, в която държавата е 40% от регистрирания БВП, има много какво да се реже. Просто не искам да ги изброявам като приоритети, защото в крайна сметка, решението кое да се отреже първо е политически въпрос. Всеки, който влезе във властта трябва да има някакъв списък от 1 до 20 кое ще реже първо, ако иска да запазва макроикономическата стабилност в тези условия.

euinside: В този смисъл това ново правителство, според Вас, има ли ясна визия какво точно трябва да предприеме, защото, както и Вие казахте, догодина то няма да може да се оправдава с предишното?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Близо 150-те страници, които бяха представени преди 3 седмици - това не е достатъчно. Те биха могли да се тълкуват като програма за управление, но в онези сектори, които имат най-тежка нужда от реформи - като започнем от здравеопазването, минем през публичните услуги, финансирането на сектори като образованието, пенсионната система, присъствието на държавата в енергетиката, инфраструктурни проекти, транспорт и т.н. - има един набор, може да са 5, може да са 10, където реформите са най-наложителни и там искаме да видим повече конкретни неща.

Искаме, когато се говори за здравна реформа да се говори с дати, в които ще бъде демонополизирана НЗОК, ще бъдат приватизирани болници, ще бъде даден избор на пациента къде да се осигурява и къде да получава здравни услуги. Когато говорим за пенсионното осигуряване, трябва да се говори с конкретни дати кога държавата ще се оттегли от финансирането на пенсиите на мнозинството българи. Странно е, когато една партия идва с пълно мнозинство да управлява, без конкретна политическа програма за 4 години. Защото, едно е да гасиш пожари - месец за месец - съвсем друго е 4 г. - трябва да знаеш какво да правиш, за да запазиш фискалната стабилност по-дълги години. Аз, поне, така разбирам нещата от политическа гледна точка.

euinside: От политическа гледна точка имам чувството, че вече доста правителства имат страх да предприемат реформи в тези сфери, за които говорим - здравеопазване и образование и тези проблеми се натрупват като лавина. Дали това правителство ще има сили да предприеме нещо, още повече, че то не е правителство на мнозинството?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Да, в известен смисъл не е, но аз бих казал, че формално не е правителство на мнозинството. В крайна сметка, подкрепа за разумни реформи винаги ще се намери от голяма част от политическия спектър. Така че, въпросът по-скоро е кой ще инициира тази реформа. Досега нямахме такъв министър на здравеопазването, който да предложи реформаторски модел. А, на всичкото отгоре трябваше да получи и някакъв кредит на доверие от така наречената професионална общност - БЛС, която е една гилдия, монополизирала общественото мнение върху сектора.

В момента има някакъв шанс да се получи пробив в системата, но според мен, трябва да се промени както мисленето на ниво министър на здравеопазването - вместо министър, който идва от професионалната общност, тъй като той има интерес да защитава статуквото - имаме нужда от аутсайдер, от човек, който идва отвън, с визия как да се промени модела. Не е нужно той да е лекар, разбира се, тази история с професионалистите в енергетиката, лекар в здравеопазването и учителка в образованието, мисля, че трябва да сме го преживели този етап. Това липсва в сегашното управление.

euinside: А тогава, как тълкувате изказването на премиера, че българите са склонни да дават повече пари за ремонт на колата си, а не за здравеопазване? Един вид - прехвърляне на отговорността от лекарските съсловия към пациентите да плащат повече.

ГЕОРГИ СТОЕВ: Това, първо, не е вярно, защото, ако съберете всички разходи, които правят пациентите нерегламентирано, т.е. като подкупи в сферата на здравеопазването, може би, ще излезете с по-висока сума, отколкото плащате за смяна на масло и зимни гуми. От друга гледна точка, държавният монопол върху голяма част от активите в системата, всъщност блокира голяма част от потенциала да се реализират частни инвестиции в сектора. Това означава, че, ако предприемач и лекар се обединят в строежа на нова болница и искат да купят скенер, който струва 1 млн., те ще искат да имат пациенти, които да идват и да плащат не само цената на техния труд, но и амортизацията на скенера.

Обаче, този пациент избира да отиде в държавната болница, да плати подкуп на лекаря, който покрива неговия труд, но не покрива амортизацията на скенера в държавната болница. Държавната болница се декапитализира, накрая има дефицит, липса на средства, липса на скенер, липса на достъп до високо платената услуга, а частният сектор просто не инвестира, защото има нелоялна конкуренция от държавния сектор. И се получава така, че имаме желанието да инвестираме в здравеопазване и да харчим в здравеопазване много повече, отколкото за автомобили, но просто не ни позволяват.

euinside: Понеже говорехме и за образование, имаше скандал и тук, когато финансовият министър нарече учените от БАН "феодални старци" и че няма да дава пари за тях, защото икономиката има повече нужда от пари. Но, в крайна сметка в ЕС от години се говори за икономика на знанието, така че добре ли е поставен разговорът?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Според мен, да се тегли чертата между науката и икономиката е неразумно. Все пак, смислената наука - тази, която носи много полезно знание, винаги ще има пазарно търсене за нея. Тоест, когато имаш някакъв пазар на знание, би могъл да финансираш както приложните изследвания, така и фундаменталните изследвания - тези, за които на пръв поглед няма незабавно приложение в стопанството и на пазара. Разликата между нашия модел, който е, разбира се, тежко монополизиран от държавата и, да речем, модела в САЩ, където университетите са тези хъбове, които привличат мозъците и там се ражда новата наука, е основно във връзката между университета и стопанството и пазара, каквато в България липсва.

Просто между БАН и икономиката няма никаква връзка. Всяка една инициатива, която върне науката обратно в икономиката ще е добре дошла. Това, може би, ще е копиране на модел от някоя друга страна - увеличаване на финансирането на университетите, когато става дума за научни изследвания, но това трябва да върви ръка за ръка със съкращаване на финансирането за БАН, колкото и да е трудно да го приемат хората там.

euinside: Добре, но тази липса на връзка между науката и бизнеса, изисква ли непременно някакво държавно регулиране, т.е. държавата да каже на учените и бизнеса “хайде, свържете се”?

ГЕОРГИ СТОЕВ: В никакъв случай. Проблемът е в изкривяването на пазара на труда за научен труд. В момента, в който един учен си вземе докторската степен от българския университет пред него обещанието за топло място в БАН срещу труда в частния сектор или частично part-time в университета или частния сектор, може би, голяма част от хората избират топлото място в БАН, което е гарантирано, субсидирано ...

euinside: Тоест, проблемът е манталитетен?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Проблемът е, че държавната субсидия изкривява предлагането на труд. В момента, в който аз изляза като най-големия работодател на научни кадри, всеки един малък научен център трябва да се конкурира с институтите на БАН. Например, аз искам да назнача двама икономисти, ще трябва да им предложа не само по-добра заплата, но трябва да им предложа толкова добра заплата, че да ги убедя да работят при мен качествено, пълноценно, на пълен работен ден, а не както се работи в БАН при леките бюджетни ограничения.

euinside: А бизнесът в България проявил ли е досега нужда да ползва научни кадри?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Аз не случайно с това започнах, че наистина е възможна реализация в приложните изследвания - там, където науката непосредствено се реализира на пазара на стоки и услуги, където патенти просто се превръщат в стоки и те се продават на пазара. Стойността на стоката финансира обратно научните изследвания. Не съм сигурен, че България е толкова богата икономика, че да може да си позволи огромни инвестиции във фундаментални изследвания, например в квантовата физика, в астрономията, в науки, които по-скоро биха подобрили базата за бъдещи научни и приложни изследвания, отколкото да се реализират директно на пазара.

Не съм убеден, че ще се намери частно или каквото и да е финансиране за такива начинания в една малка икономика. От тази гледна точка, са хубави всички общоевропейски инициативи, които финансират, да речем, ускорителя на частици и подобни проекти, които на пръв поглед нямат пряко стопанско приложение, но там се събират парите на европейските данъкоплатци, финансират се такива начинания с идеята, че един ден ще се подобри знанието в областта на физиката.

euinside: Какво може да се направи в посока подобряване на производителността на труда, тъй като, според есенната прогноза на ЕК, тя продължава да е ниска у нас, а заплатите са прекалено високи на фона на производителността?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Наистина, последната година показа интересен парадокс. Официалната статистика отчете ръст на заплатите, средно с 11% до септември, а успоредно с това виждаме спад на производителността в това, което ние наричаме материални индустрии - това са промишлеността, добива и енергетиката. В общи линии всичко без строителство, услуги и земеделие. Интересното е, че той се свива като производителност с нещо от порядъка на 15% до септември, а заплатите растат с 11%. Единственото логично обяснение, за което аз се сещам е, че съкращението на заетост през последната година, които не бяха малко - около 120,000 работни места бяха основно в онези работни места, които получават по-ниски от средните доходи.

Това означава че, средната заплата, чисто статистически, изглеждаше по-голяма, защото ако имаме двама работници и единият получава 700 лв., а другият - 300, средната работна заплата е 500 лв. Обаче, ако уволниш този, който получава 300, средната скача на 700, без да се се променила заплатата на този, който получава 700. Дори да я намалим от 700 на 600, статистиката пак ще отчете ръст на заплатата от 500 на 600. То е малко абсурдно, когато мерим тези средни стойности, защото, чисто икономически това, от което има сисъл за пазара на труда е пределната производителност - ако наема още 1 работник, колко ще произвежда той, а не средно колко произвеждат работниците. И аз ще съм склонен на този новия работник да му плащам някаква заплата, която не е по-висока от това, което той ми произведе.

euinside: Държавата може ли да стимулира по някакъв начин повишаването на производителността или това трябва да се остави на пазара?

ГЕОРГИ СТОЕВ: Държавата, на първо място, може да не пречи много. До момента, до който имаме пазари, които са силно регулирани и там има повече бариери пред влизането на нови играчи, като сектора на енергетиката или пък имаме пазари, където трудно излизат стари играчи - по-ниско ефективни, с по-ниска производителност, да речем - металургията. И в единия, и в другия случай имаме проблем с преливането на работната сила от ниско производителния към малко по-високо производителния сегмент.

В момента, в който се премахнат подобни бариери, потокът на работна сила започва по-лесно да се прелива от единия в другия бизнес или от сектор в сектор. Не случайно, ако погледнете България като ниво индустрия ще видите, че най-висока производителност в последните години беше точно в секторите, където имаше най-лесен вход и изход - като мебелите, храните, традиционно тези, които наричаме лека промишленост. А, най-ниска производителност имахме в сектори като добивната промишленост, разни производства на метали - все неща, които са натоварени от синдикати, от сложни политически игри и все неща, където, ако се случи нещо с някой завод, хората излизат по улиците, протестират пред МС.

Тоест, колкото по-малко пречки, толкова по-бърз ръст на производителността на труда. Нека не забравяме, че България от гледна точка на капиталите, продължава да е изключително бедна страна. Тоест, капиталът на 1 лице, заето в икономиката е десетки пъти по-малък от капитала в Белгия или Германия. Така че, от тази гледна точка, трудно е да сравняваме човека, който работи в завода за килими в Сливен с този, който работи в завода за авточасти в Брюксел. Затова България тепърва ще привлича инвестиции много по-бързо от други европейски икономики.

В Холандия няма да спрат да се вливат инвестиции, но в България на глава от населението трябва да влизат повече, за да догоним холандците, например. Това, което държавата може да направи е максимално да облекчи достъпа на инвеститорите до българския пазар, максимално да се опита да реши проблеми, които инвеститорите намират като най-сложни като: наемане, уволняване, високи данъци, осигуровки, проблеми при започването на строеж.

euinside: Другият момент, вероятно е, да има предвидимост в управлението - не, както сега, да се предлага идея и после да се отстъпва от нея.

ГЕОРГИ СТОЕВ: Със сигурност е хубаво да има дебат по всяка идея. Както се казва, нека 3 пъти да мерим и 1 път да режем. Много по-добър вариант е, отколкото да предлагаме, да приемаме и след няколко месеца да променяме законите. В много по-добрия вариант е да се мисли преди да се правят някакви експериментални политики. Но пък, от друга страна, бизнес-средата в България е обсипана с проблеми, така че бързината също е от значение. Хубаво е да има дебати, хубаво е да правим дискусии с работодатели, синдикати, така наречените заинтересовани страни, но в един момент часовникът тиктака и някой трябва да вземе политическото решение какво да правим с най-важните сфери в икономиката.