Глобално управление
Аделина Марини, May 11, 2007
Църковна организация направи предложение за подобряване ефективността на международните институции за по-ефективен подход към редица глобални проблеми като миграцията, бедността и промените в климата. Става дума за създаването на глобално управление, но не правителство. Глобалното управление е форма на подход към международни глобални проблеми, без обаче да се създава глобално правителство. С други думи това е предложение за създаване на по-тясно сътрудничество сред съществуващите международни организации с цел въвличане на националните правителства за по-ефективно решаване на глобалните проблеми и за изграждане на по-широкообхватна международна институция, наречена Група за глобално управление, съставена от държавните и правителствени ръководители на определена група страни. Идеята е на Комисията на епископалните конференции на Европейската общност, католическа организация, участваща активно във формирането на политиките на Европейския съюз с предложения и идеи. За начало, авторите на идеята решават да използват механизма на работа на международните институции като Международния валутен фонд и Световната банка, тъй като това гарантира, че най-важните икономики в света ще бъдат представени, но от друга страна ще бъдат въвлечени и останалите страни по света. Организацията вече публикува и доклада си за състоянието на глобалното управление за миналата година. Един от съавторите му е Щефан Лунте, помощник на генералния секретар на Комисията на епископалните конференции.
ВЪПРОС: Каква е целта на създаването на Глобалното управление, лошото функциониране на вече съществуващите международни организации или нещо друго?
ЩЕФАН ЛУНТЕ: Не са достатъчно ефективни дотолкова, че не могат да предложат осъществими методи за борба с бедността по света, разрастващото се неравенство, свързано с глобализацията, не е достатъчна работата по промените в климата. Ние нямаме достатъчно международен престиж, ако щете, за да се борим ефикасно срещу международния тероризъм, така че според мен има няколко аспекта, по които съществуващите механизми не работят достатъчно ефективно.
ВЪПРОС: В първата глава на Доклада за глобалното управление за миналата година се говори за религии и общото добруване. Какви са резултатите от проучванията и каква е ролята на религията, когато говорим за общото благо по принцип?
ЩЕФАН ЛУНТЕ: Главният извод е, че се нуждаем от консенсус по определени основни ценности и най-важната от тях е уважаване на човешкото достойнство. То включва освен цялата личност, така и всеки човек по целия свят. Уважаването на човешкото достойнство трябва да бъде общата начална позиция. Оттук, религиите по света, независимо дали християнския свят или други религии, трябва или могат да помогнат за разпространяването на тази концепция на глобалното управление, която можем да наречем ценностен консенсус.
ВЪПРОС: Как може да бъде постигнато това, след като знаем, че мюсюлманският свят обикновено се затваря в себе си, когато стане дума за споделяне на ценности?
ЩЕФАН ЛУНТЕ: На мен ми е малко трудно да говоря за Мюсюлманския свят. Хубаво е да се научим, че няма такова нещо като мюсюлмански свят - има просто различни форми за изразяване на Исляма и според мен ние трябва да въвлечем онези мюсюлмани, които са отворени да споделят тези общи ценности.
ВЪПРОС: Едно от големите предизвикателства, посочено в този доклад, е международната миграция. Защо?
ЩЕФАН ЛУНТЕ: Защото не може повече да продължава това бедни страни да губят почти половината от младото си поколение, при това по-добрата половина. Ако наистина искаме да се борим с бедността, трябва да се гарантира, че най-добре образованите хора на една бедна страна, да речем в Африка, останат там. Според мен е необходимо да преосмислим целия въпрос за международната миграция, защото за богатите и развити държави е важно да привличат имигранти, при това много добре образовани, от друга страна обаче, това засилва неравенството между бедни и богати държави, защото с напускането на качествените хора от бедните страни, те стават още по-бедни.
ВЪПРОС: Какво е решението тогава?
ЩЕФАН ЛУНТЕ: Решението може да бъде реални, разумни действия за подпомагане на онези страни, от които има силен отлив на хора. Трябва на тези хора да бъдат предложени реални алтернативи у дома. Да вземем за пример Европейския съюз, където имаме помощи за регионално развитие, структурни фондове. Това е важен аспект на европейската интеграция - страните в Европейския съюз, които са слабо развити, получават помощи и се развиват с цел изравняване с богатите и развитите.
ВЪПРОС: В заключението на вашия доклад се посочва, че в известен смисъл 2006-та е годината на пропуснатите възможности в международен аспект. Разкажете малко повече за това заключение!
ЩЕФАН ЛУНТЕ: Става дума за кръга Доха - преговорите за премахване на търговските бариери пред развиващите се страни, за пропуснатия шанс за реална реформа на ООН, за ограничения успех в реформирането на институциите, създадени в Бретън Удс - това е Международният валутен фонд, а също и за недостатъчната работа по създаването на международна организация за опазване на околната среда, завършва Щефан Лунте, помощник на генералния секретар на Комисията на епископалните конференции на Европейската общност, съавтор на доклада за глобалното управление за миналата година.