euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

ЕК представи тази седмица своето предложение за разширяване обхвата на БВП като измерител на икономиката. euinside помества мнението на старши икономиста от институт "Отворено общество" за тази идея:

euinside: Как приемате идеята на ЕК да се разшири обхватът на БВП, за да включи и други индикатори?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Всъщност има много такива идеи, включитено френското правителство е възложило на една работна група да представи доклад за бъдещето на измерването на икономическите показатели. Въпросът не може да се реши толкова лесно с едни подписи или една промяна, защото това е, както в едно семейство, няма един показател, който да измерва благосъстоянието на това семейство. И доходът е важен, богаството, задълженията и средата, в която живее, т.е. дали живее в центъра на София, дали живее на мръсен въздух или в планината. Т.е. има много показатели, които показват различни неща и няма как да бъдат заменени с един-единствен, който да показва всичко.

euinside: От съобщението на ЕК става дума точно за това - към БВП от догодина пилотно да бъде включен и екологичен индикатор, който да мери изменението на климата и използването на енергията, въглеродния отпечатък, генерирането на отпадъци. Доколко това може да добави към общата картина на БВП?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Честно казано има голям проблем с национален измерител, защото, да кажем, в центъра на София е едно положението, а в някое село в Родопите е съвсем друго. Да кажем, че в България като цяло е по-добре запазена природната среда, няма да бъде правилно. В сравнение с Франция ние вероятно имаме повече гори и повече природа, но, от друга страна в София е точно обратното - няма никаква природа, няма паркове, замърсено е. В този смисъл един индикатор за цялата страна незнам доколко може да отрази цялото разнообразие в различните райони на страната. По-скоро ми се струва, че ще е трудно.

По-добре ще е да се прави на регионален принцип, което вече наистина може да покаже качество на живот и да допълни индикатора за БВП, защото ясно е, че в София доходите са най-високи, но и качеството на живот, от гледна точка на чиста природа, не е най-добро. На други места в България пък е обратното - има много добра природа, обаче няма високи доходи, защото нищо не се произвежда. Тези две неща, ако могат да се съвместят, но на регионален принцип, ще бъде по-показателно за самата страна. Иначе някои индикатори могат да се направят национални. Да кажем, за въглеродния диоксид или подобни неща. Друг е въпросът доколко те са показателни, защото, на практика, те зависят от вида на индустрията и вида на икономиката и, съответно една страна, в която има само туризъм ще изглежда по-различно от страна, в която има само индустрия, без двете да са кардинално различни като икономика.

euinside: Именно това е въпросът с включването на тези екологични измерватели, че всъщност по-развитите държави, които вече имат някакви мерки за пречистване на въздуха, чиста енергия, биха изглеждали по-напред, защото инвестират в нови зелени технологии.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: То това е въпросът - как ще се измерват, защото, от друга страна, ако се гледа индикаторът замърсяване на човек от населението, тогава пък всички развиващи се страни ще изглеждат по-добре, защото на човек от населението те отделят по-малко, отколкото САЩ или Европа, защото по-богатите държави имат по-висока интензивност на автомобили, самолети, индустрия. В този смисъл важно е кой ще победи в този дебат, защото, ако питат развиващите се страни те ще поискат да се мери на човек от населението и тогава САЩ и Европа ще излязат най-зле. Развитите пък ще кажат, че искат да се мери като обща абсолютна стойност. Така че, ще има вероятно и политически импликации, както повечето международни въпроси.

euinside: А що се отнася до по-точното отчитане на разпределението на благата и социалното неравенство, има ли как да се измери по-точно?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Това е сложен въпрос, защото зависи какво се включва, каква територия, какви страни. Ако Европа се включи изцяло, ще има много неравенства в благата, защото България е най-бедната страна, 10 пъти по-бедна, да кажем, отколкото Ирландия или Люксембург. Така ще се окаже, че в Европа има много голямо разделение между бедни и богати. Друго е, ако се гледа на национално ниво, тогава Европа ще изглежда по-добре. Същото е и за други страни. Естествено една страна, сама по себе си ако се разгледа, ще има доста по-малко неравенства, ако се сравни с някоя друга, която е 10 пъти по-бедна от нея. Европейците обикновено избягват да правят този вид сравнения, въпреки че е европейска инициатива, всички статистики са на национално ниво и се избягват генерализациите. Защото по индикатора бедност, би трябвало всички в България да се считат за бедни.

euinside: А има ли значение какво се гледа, защото в документа на ЕК пише, че трябва да се обхване здравеопазването, образованието, достъп до услуги, инфраструктура, жилища?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Това е много важно, междудругото, ако стане, особено за образованието, защото това е един от най-големите проблеми. Освен няколко международни индекса, които се опитват да правят някакви сравнения, всъщност е много трудно да се види качеството на образованието в отделните страни. Така че, ако се въведе подобна статистика би могла много да помогне, за да се види развитието на сектора и да се види кои страни са по-назад или по-напред. Но, тук има голям проблем, защото как се измерва, да кажем, качеството на образованието в страни, които имат различни езици, различни азбуки, различни системи на образование? Независимо от това, е много важно да се върви в тази посока, защото, в крайна сметка, освен краткосрочните индикатори като заплати, доходи, БВП, има и по-дългосрочни, които всъщност, може би, са по-важни - като инфраструктура, образование, качество на живота, среда, които определят след 10-20 г. коя страна ще се развие по-добре.

euinside: То точно това е интересното, защото при образованието, например, какво трябва да мерим? Някакъв резултат или самата образователна система?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Обикновено идеята е да се мери доколко децата могат да четат, да пишат, дали разбират естествените науки. По-нагоре е по-сложно какво точно се мери, как се мери и как става международно стандартизиране. Т.е. ние в България можем да си мерим някакви тестове, защото имаме единна образователна система, но как как да сравним нашите тестове с германските или финландските, това е сложно. С университетите, според мен, ще е най-трудно и, затова, няма някаква международна класация за качество.

euinside: В крайна сметка не би ли трябвало да се гледа отражението на образованието върху икономиката - това, което на нас много ни липсва - произвеждаме хора, които не можем да ползваме в икономиката или обратното - нямаме подходящи хора за нуждите на икономиката, т.е. образованието да се гледа като полза за икономиката?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: По принцип това е идеята. Въпросът е, че няма как пряко да наблюдаваме как се отразява качеството на образованието върху икономиката, защото върху нея влияят други неща. Например, съдебната система, дали бизнес-средата е добра, влияе дори паричната система. С други думи, много неща влияят върху икономиката и не можем да наблюдаваме директно 1 индикатор как се отразява. Затова трябва да се намерят междинни показатели, които да ни покажат тази връзка, която не можем пряко да измерим. Обикновено в образованието се мери директният резултат, т.е. като излизат децата от съответното ниво, дали са научили съответните базови неща. При по-горните нива е доста по-трудно оценяването, но пък си заслужава да се работи в тази посока.

euinside: Ако трябва да обобщим, всъщност излиза доста трудно да се включат нови индикатори към БВП в близките няколко години, които да дадат наистина реална представа за това една държава къде се намира спрямо останалите?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Да, това е едното нещо. Но, от друга страна, има нужда от такива по-различни и по-дългосрочни индикатори, които да надграждат върху чисто финансовия аспект, който дава БВП, защото, пак, ако дадем примера със семейството, неговият доход през месеца може да е много висок, но това не означава, че след 10 или 20 г. ще бъде висок, или че семейството живее здравословно, или че продължителността на живота му ще бъде дълга, нивото на образование ще бъде високо. Така че, има нужда да се оценяват и други неща, освен финансови индикатори, които обаче не могат да ги заместят. Както размера на заплатата не може да бъде заместен от никакъв друг индикатор, защото все пак това са парите, които позволяват на това семейство да живее и да харчи, така и в икономиката не може да се премахне, но може да се добавят други неща. Те ще покажат дали и доколко харченето на парите отива за неща, които дългосрочно подпомагат развитието.

euinside: Да, защото в крайна сметка, идеята на това, което са написали от ЕК е да се получи една по-цялостна картина, която да подпомогне по-точното определяне на политиките както на европейско равнище, така и на национално. Аз обаче, съм скептична по отношение на България - дали една такава по-цялостна картина, може да подпомогне взимането на по-правилни решения за развитие в по-правилна посока?

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ: Аз, в някаква степен, съм по-голям оптимист, защото в България точно такива неща имат значение - да ни вкарат в някаква класация, да се види колко сме зле и това принуждава политиците нещо да направят. Обикновено, в България, у политиците и у интелектуални кръгове има едно такова усещане, че България едва ли не е нещо уникално и не трябва да го променяме. Но, ако се види в някаква обективна класация как това ни поставя на последно място и не се развиваме добре, се дава възможност за действие. Най-често това сме го виждали по отношение на индикатора за бизнес-среда. Дълги години местните бюрократи твърдят, че ние сме едва ли не най-добрите в света, но като се сложим в класация, направена от Световната банка или друга подобна институция, се вижда, че ние всъщност сме най-зле в света. Това вече обръща натиска върху политиците и те успяват да прокарат неща, които бюрокрацияте е спирала. Мисля, че има значение измерването, особено сравнено с други страни.