euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

euinside: Първо, ми се ще да поговорим за енергийните проекти в България. Някак си, имаше доста говорене преди изборите, а сега изведнъж, всъщност се оказа, че по всички проекти, които и Вашето правителство договаряше, изведнъж се започват отново. Как Ви се струва това?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Преди изборите имаше правене, сега има говорене. Това е разликата (смее се). Нормално е едно правителство, ново, което идва, да влезе в час, да преразгледа, да види какво до този момент е договорено. Не е нормално да се сменят непрекъснато приоритетите на държавата, но, разбира се, никой не може да задължи, особено като става въпрос за дългосрочни проекти, които няма как да станат за 3 или 4 години, но няма как и да задължи някой новото правителство да бъде ангажирано с решения на старото. Така че, е нормално правителството да огледа и, ако иска още един път то с експерти или публично да обсъди смисъла от тези енергийни проекти.

Това, което ме притеснява повече е, че започна говоренето преди обсъждането. Още преди, самите министри и премиерът казаха, че не са се запознали с проектите, обаче даваха оценки - това ще се спре, не няма да се спре, това ще се пусне, това ще е частно, това няма да е частно, това ще продължим, друго няма да продължим ... Проблемът е, че това са големи проекти, за които търсим и значителни инвеститори и, за които има много голяма конкуренция и в региона, включително. И, говоренето по този начин пречи. Аз няма да се изненадам, ако утре и големи инвеститори като RWE и по “Южен поток” и “Бургас-Александруполис” кажат: “Ами виждаме, че при вас не сте сигурни, че искате точно този проект” и да се откажат. Даже да се окаже, че ние сме преценили, все пак, че ги искаме.

България може да използва логиката при тези проекти, защото България има сравнително малко неща, които може да използва, за да създаде сравнителни предимства в ЕС. Надали може да сме водещата страна по нови технологии, по развитие на космическата техника, но можем да използваме географското си положение, можем да използваме политическите си възможности в нашия регион и да направим нещо за ЕС, за европейската политика, с което да си повишим цената и да увеличим възможностите за страната ни.

Ние дълго обсъждахме предишния мандат и във външно министерство кои са тези области, така стигнахме до транспорт и енергетика.Това са области, които България има такова място, че трудно би могла да бъде заобиколена. Не, че не може и не, че не се е случвало преди това. Но, ако имаме една активна политика, каквато се стремяхме да имаме през последните години, то това ще ни донесе резултати. Същото се отнася и за Черноморската политика - абсолютно нова за ЕС, която започна с влизането на България в ЕС. Така че, тука смисълът е по-дългосрочен и смисълът е кое това нещо, което можем да направим по-добре от всички останали в ЕС.

euinside: Сега, понеже казвате транспорт, но, реално, пак трябва да започнем от кота нула, защото ние трудно можем да се похвалим с някаква добра пътна инфраструктура. Тя ще изисква много инвестиции.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Точно така и в областта на транспорта, според мен, този приоритет не трябва да се забравя, но той е по-дългосрочен. В смисъл това, което трябва да се случва и ние започнахме много по-активни, включително частни, инвестиции в пристанища, летища, пътната инфраструктура, жп транспорта в страната. Това не става за 2 или 3 години. Това са дългосрочни проекти, които, до голяма степен, зависят и от България само. Разбира се, важно е във всяка една страна как се изгражда инфраструктурата, но, ако България общо взето добре разпредели усилието си, аз съм сигурен, че след 1 десетилетие ние ще сме страна с една от най-добрите инфраструктури в тази част на Европа.

Има една огромна японска инвестиция, тя е заем - последния заем, който взехме от Япония при изгодни условия за двете пристанища Варна и Бургас за петорно увеличаване на контейнерния капацитет на тези пристанища, имаме средства, които работят за увеличаване на скоростта на жп превозите - целта е да стигнат до 160 км средна скорост, включително товарните превози през България. Това са проекти, по които се работи, има финансиране и те ще отнемат няколко години. Но, в областта на енергетиката, бих казал, че има това, което казват на английски window opportunity, това е прозорец на възможности, действително - той се отваря и, ако не я използваш след това се затваря. Докато няма срок, в който може да направим пристанище Варна и Бургас, ако не се включим в някой от големите енергийни проекти, просто той ще мине покрай нас. Много важно е в момента да говорим точно за енергетика.

euinside: В този смисъл, постоянното говорене за това, че ЕС трябва да има единна политика в областта на енергетиката - скоро мисля, че ЕП гласува една такава резолюция - може ли скоро да се случи и това, по някакъв начин, да размести нашите приоритети?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Миналата седмица, действително, един от вносителите, междудругото, беше Кристиян Вигенин, тази резолюция беше внесена и тя беше гласувана от Парламента. Въпросът е да си представим какво е обща енергийна политика. Някой ще каже има обща енергийна политика, друг ще каже - въобще няма такова нещо. Преди години се е говорило за обща енергийна политика и тогава се е разбирало, изключително, ядрената енергетика. Тази тема е била приключена, поради разногласията в този период по развитието на ядрената енергетика и сега от няколко години, включително с много активното участие на България, тази тема отново се поставя. И то, се поставя в съвсем друг аспект - тук се говори за диверсификация на пътища, за диверсификация на доставчици на енергийни ресурси, за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници, които дават повече независимост.

Говорим за сигурност на енергийната инфраструктура, затова и в НАТО се поставя този въпрос. Съвсем различен е подходът днес и аспектът. Целта е енергетиката, която все повече се превръща в геостратегическа тема и с нея се прави политика от големите държави, да бъде така структурирана в Европа, че Европа да не зависи от 1 или 2 доставчици, а да има достатъчно енергия, за да може да си развива икономиките и да може да използва пазарните условия и либералните условия за най-добри цени за доставка на енергия. Това е крайната цел. България може да намери едно, мисля, че много солидно място в една подобна Европа.

euinside: В този смисъл говоренето, като че ли, започна много късно у нас, особено в контекста на новото споразумение за климатичните промени, от което голяма част е именно новите видове енергийни източници и, също, един добър начин за финансиране е търговията с квоти. У нас, обаче, сякаш не се говори много за това и не е много ясно доколко ние сме се възползвали от това?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Това е така, за съжаление. И аз си мисля, че едно от нещата, които трябва да се направят максимално бързо, е да се направи енергийна борса в България. Ние в предното правителство аз бях ръководител на една работна група, която разработи различни модели на енергийна борса. Видяхме опита в няколко страни. Стигнахме до извода, че най-добрия вариант е в Германия енергийната борса, европейската енергийна борса в Дрезден, на която да се търгуват енергийни ресурси, електроенергия и сертификати за емисии, включително. Една тема, която се оказа страшно чувствителна и търговията с електроенергия, и търговията със сертификати за много от производителите и, няма да скрия, че България имаше много силна съпротива срещу създаването на един такъв пазар. Убеден съм, че енергийната борса е нещо, което трябва да се направи. То е елемент от пазара, който трябва да се създаде.

euinside: Откъде беше тази съпротива?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Съпротивата беше основно от тези, които са монополисти, които не обичат да има отворен пазар. В областта на търговията със сертификати това е Министерството на околната среда, което си представя, че то ще контролира цялата тази търговия - колкото по-малко това се случва, толкова по-добре. От гледна точка на електроенергията, съпротивата идваше от НЕК и, по-специално, от това предприятие Енергийни системи в рамките на НЕК, което осигурява технически, всъщност, търговията. В смисъл, ако си купите ток от ТЕЦ “Варна”, то ще ви продаде ток в София, няма да го пренася от Варна. То организира този клиринг. Но, това не е пазар, не е борса, това е държавно предприятие.

Така че, то просто трябва да бъде един, може би, от акционерите на тази борса. Идеята ни беше, както стана и фондовата борса в България, да бъде с мажоритарно държавно участие, за да може да се структурира и да заработи, след което държавата постепенно вбъдеще да се оттегли от този пазар и участниците в него да си управляват правилата. Оттам дойде съпротивата. Надявам се, признавам, че не успях и хората, с които работих, не успяхме да се преборим с нея, но това е нещо, което трябва да стане.

А, по отношение на ВЕИ, ние не трябва да надценяваме техните възможности. България има цели, в рамките на ЕС, който си е поставил за цел 20% от производството на електроенергия да бъде от ВЕИ до 2020 г. Тази обща цел е разбита на цели за отделни страни, за България това е 16%. Ние в момента имаме някъде около 10-11, понеже повечето е водна енергия и зависи от годината, дъждовете, до 12% може да стигне. Не сме толкова далеко от тези 16%, но проблемът е, че ресурсите са ограничени. Ние не можем да забучим навсякъде ветрогенератори в страната. Не само, защото е грозно, но и защото няма достатъчно вятър за тях. Има интерес от големи инвеститори към изграждане на вятърни паркове, има вече изградени няколко големи инвестиции - една от тях вече работи, японската на Мицубиши, американски фирми има, италиански фирми има, които работят много активно в областта и то с големи паркове.

Но, не може да надценяваме много възможностите. Може да се правят големи проекти в бъдеще, също един проект, който обсъждахме включително с румънската страна, но той е един достатъчно голям, за да отнеме доста време - това е да се направи един голям хидровъзел на р. Дунав и да се използва за производството на енергия от вода, но това е, действително, огромен проект. Той е свързан с корабоплаването по р.Дунав, с екологията, с такъв подход към него, че да се запазят всички тези баланси, които ги има и е достатъчно скъп. Затова е далечна перспектива. Това, което имаме в момента е повече вятърни паркове, повече проекти със слънчева енергия - трябва да сме наясно, че те са скъпи и бавна е инвестицията в тях и държавата тръгна много активно да дава стимули, да субсидира, на практика. Тя и в момента цената е много по-скъпа. Но, не трябва да очакваме, че много скоро България ще стане една държава, която ще си живее от вятърна или слънчева енергия.

euinside: Добре, за външната политика - без да искам да правя някакви оценки, но сякаш, откакто има нов външен министър, може би все едно нямаме външна политика. Някаква насока липсва ли?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Не, аз съм последният, който ще критикува новия министър, още повече, че има 2 месеца работа, а във външната политика нещата стават бавно. Външната политика е 1 от областите, при които трудно човек може да изработи приоритет и да го довърши в рамките на 1 мандат и, затова, много се надявам, аз съм и говорил с г-жа Желева България да продължи отново същата логика - къде е тази европейска политика и в рамките на НАТО, където България може да има действително принос. Не да следва другите страни, а да е водеща в изработването на тази политика. Това е, безспорно, Западните Балкани и това е, също безспорно, Черноморското сътрудничество, връзките с Кавказките страни, страните от бившия СССР, с Русия, връзките с Централна Азия. Това са стратегически райони, много важни за Европа, в които България има и географска близост, и познания. Даже България е единствената страна в Европа, която има преки фериботни връзки с Грузия, Украйна и с Русия, която тази година се отваря.

Това нещо трябва да се използва - не само в политически план, трябва да се използва за развитие на инфраструктура, за развитие на търговия, гражданското общество и на обмена на гражданско общество. Аз се радвам, че в ЕП сега се създава една нова парламентарна асамблея - тя ще е третата - ЕП ИОНЕСТ се казва. ЕП и парламентите на шестте страни, които участват в източното партньорство. Това е форум, на който се събират парламентаристите от тези страни - в случая от ЕС, от Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Азербайжан и Армения и обсъждат важни въпроси. Негов председател, от името на ЕС, ще бъде Кристиян Вигенин.

Така че, тук действително България има силна възможност да очертае тази нова структура, да сложи основните ориентири на европейската политика в този регион. Според мен, това трябва да прави българската външна политика. Разбира се, да е лоялен партньор към нашите партньори и в НАТО, и в ЕС, да участва пълноценно в операциите, а не да се опитваме да се измъкнем и, някак си, така да не направим това, което правят всички останали, но и да помислим за областите, в които ние, действително, можем да бъдем водещи. Така страната си създава и авторитет.

euinside: А сега как стоят нещата в ЕП, при тази разноцветност, която се получи. Има ли много различия, спорове?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Разликата между ЕП и националния парламент, за мен е нов опит, въпреки че познавам добре европейските институции - съвсем по друг начин е погледът, когато ги гледаш отвътре. ЕП работи различно от националните парламенти по това, че много често се търси съгласие между основните политически групи, без да има голяма коалиция или нещо, което ние виждаме в страната - трайни връзки между партиите. По важни въпроси големите групи, в случая Народната партия, на Социалистите, Либералите имат голяма група, Зелените - също, се стремим да търсим общо решение, консенсус, което е важно за Европа.

Тук не толкова, въпреки че в парламента е важен и партийният интерес, разбира се, но е важен и европейският интерес и всички го оценяват. Когато се разпределяха позициите в ЕП, например, разпределянето на комисии, на постове, на председателски, заместник-председателски места, се направи от всички заедно. Втората половина на мандата председател на ЕП, както и миналия ЕП, ще бъде социалист, въпреки че социалистите са втора група. Въобще, има този дух и съзнание на европейския приоритет, на европейската ценност. И това е една от разликите от националните парламенти, където имаме мнозинство, имаме опозиция и нещата са ясни - малко са въпросите, по които те могат да си говорят. Друга разлика е свързана с избора на Европейска комисия.

ЕК, за разлика от националното правителство, избрано от парламента, действително се предполага, че тя трябва да има европейски приоритет - тя трябва да защитава интересите на самия съюз. В нея има представители на различни политически партии и нормалното е Комисията да намира подкрепа не от мнозинството, а да намира подкрепа от всички основни политически групи. Така че, тук също не говорим, че ЕК е правителството на мнозинството така, както е в националните парламенти. Всички тези особености, наред с партийната безспорна във всеки един парламент тема, поставят общия интерес. Защо всички ние сме тук в ЕП? За да защитим интереса на европейските граждани.

И тук аз си мисля, че много важно нещо, което някои по време на предизборната кампания не го приемаха - тук е мястото да се защити и българския интерес, включително, в рамките на общия европейски интерес. Ние не защитаваме европейския интерес по принцип. Ние сме избрани от България - българите имат конкретни въпроси, конкретни проблеми. ЕС има конкретни механизми, с които може да отговори на тези проблеми и точно това е европейската политика - европейските граждани да разберат, че те са защитени от Съюза.

euinside: Така е, обаче хората продължават да се отдръпват все повече от този процес - както европейския, така и националния. Ето сега последният пример са изборите в Германия - много хора казват: “Нямаме доверие на тези хора” и все по-малко ходят да гласуват и на европейски, и на национални избори.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Е, в България не беше точно така - на последните избори се появиха нови хора и гражданите казаха - имаме доверие на тези хора, даже и да не ги познаваме. Аз имам трудности да изброя имената на 10 или 15 видни парламентаристи. Сигурен съм, че ще ги научим. Затова е демокрацията - като не харесваш един, избираш друг. Въпросът е, ако не харесваш цялата система. Тогава обаче какво предпочитаме? Някоя друга система?

euinside: Не, въпросът не е в това дали харесваме един или друг, а в това решенията, независимо кой ще ги взима, да имат някаква последователност. Да вземем за пример България, която е изключително контрастна - непрекъснато се сменят приоритетите, правят се нови и нови заявки, след това се оказва, че не може да се сменят в процеса вече на работа на новото правителство. Не са ли всички тези сигнали, на фона на да ги наречем с шаблона “предизвикателствата”, пред които всички сме изправени, не отблъскват ли те хората, всъщност?

ИВАЙЛО КАЛФИН: Те са предизвикани от гласуването на хората. В смисъл, в България избирателите решиха да имат абсолютно нови хора в управлението. Даже с риска да не ги познават всички, да не знаят всичко за тях и т.н. И ги сложиха там. Сега, аз едно от нещата, които не приемам, е отричането изначално, виждали сме го преди години това - всичко, което е направено досега е страшно лошо и ние сега, добре че дойдохме, ще почнем да правим хубави неща. Ще поработят малко и ще видят, че не е така, че България вече 20 г. се развива по някакъв път и, ако някъде сме се развили успешно, то е защото има последователност в политиката. Тогава, когато едно правителство и, отвън погледнато най-добре се вижда, започне непрекъснато да сменя приоритетите, после идва следващото - ами, не се получава резултатът или се получава много бавно.

Затова България, така общо взето, се мъкнеше на опашката на страните от Източна Европа. Слава Богу обаче, сме в челото на страните от Балканите. Вече, така, важно е да знаем с кого да се сравняваме и че не сме в позицията на страните от Западните Балкани. Така че, ако искаме, действително, да има постоянство, то трябва всеки един, който дойде на власт, да си сложи своите приоритети, да прецени кои са предишните, но не е задължително всяко нещо да го хвърля на боклука и да го отрича. Но, това е резултат от гласуването на хората. Аз не мога да се сърдя на българския избирател, че си е избрал правителство, за което аз имам маса претенции и забележки, но то е избрано, то ще работи.

euinside: Виждам, че имате книжка “Турция в Европа” - имаше ли някакъв страх у нас през последните години да говорим за Турция в Европа.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Имаше, да. Не, имаше някакъв комплекс в България. Това е една книжка от септември, съвсем нова, която е издадена от така наречената Независима комисия по Турция. Това са политици, интелектуалци, които се занимават с въпроса: “Доколко Турция може да се присъедини към ЕС”. Изпратена ми е с писмо от Марти Ахтисаари, който е председател на тази Комисия. Не всичко, което пише тук е приемливо за мене. Това са, така, независими политици, които най-общо казват, че Турция трябва максимално бързо да влезе в ЕС. Аз си мисля, че ние имаме в публичното разбиране някакво притеснение да говорим за членството на Турция в ЕС.

А, според мен нещата са ясни - Турция е светска държава, мюсюлманска, но светска. Ние нямаме интерес, нашият съсед, Турция е огромен съсед в сравнение с нашите размери, да бъде ислямска държава, да бъде производител на ислямския фундаментализъм. Това е страшно опасно за България да си имаш такъв съсед. Нашият интерес е Турция да се движи към тези ценности, за които тя политически заявява, че се движи, а това са възприемането на европейските ценности. Така че, процесът на преговори на Турция с ЕС е нещо, което е изключително полезно и там, където има очевидни резултати, те трябва да се случат.

Това, което не е приемливо обаче за България, е Турция да заобиколи правилата или да наложи собствени правила, понеже е голяма страна. Всяка една голяма страна, сещам се и за Полша даже в нашата група, казва: “Не, не, там има едни правила, но ние сме толкова големи, че пък ние имаме нашите претенции”. Това не е редно. Ако Турция, според мен не трябва да се премахва перспективата й за членство в ЕС, но тя трябва да положи всички усилия наистина да стане една европейска държава, в която да няма притеснения и проблеми дали се казва Турция или се казва Испания, или Холандия, или някоя друга.

euinside: А обсъждали ли сме тази теза с европейските Ви колеги? Например, Франция е доста против.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Франция е против, защото логиката на президента Саркози, междудругото и в Германия сега с резултата от изборите, мисля, че ще има връщане назад по отношение на ентусиазма Турция да върви към европейско членство, че един път завърти ли се един механизъм, той накрая произвежда резултат. Един път Турция, започнала преговорите, тя ще ги приключи и ще стане член, независимо дали изпълнява условия и т.н. Само че, Турция е кандидат от 40 г.

Тя от 40 г. е в един процес за кандидатстване за членство, така че аз не мисля, че това е един процес, който задължително има срок и страната е член само затова, защото е влязла в този механизъм. Не бих се съгласил по никой начин с мнението на Саркози. Защото, действително, за мен е много важно Турция да бъде мотивирана при тази дълга процедура за членство си представяме, че и политическата, и публичната мотивация не може да бъде от най-високата. Ако ние чукаме на една врата в продължение на 40-50 години и тя седи затворена, незнам колко дълго ще продължим да чукаме на нея.

euinside: Именно, защото вече се забелязва в Турция някакво изтощение от целия този процес и от това разнопосочно говорене.

ИВАЙЛО КАЛФИН: Не бих казал, че Турция си е загубила ентусиазма за европейско членство. Действително, на политическо равнище, се използва този аргумент. Включително, премиерът им казва “ние няма да чакаме вечно”, нормално. Всеки един политик мисли с мандата си, той мисли в рамките на това какво той може да направи, докато е на власт. Но, мисля, че в Турция има много дълбока оценка, че Турция не би могла да бъде, за нея е добре тя да се движи към ЕС.

Междудругото, през последните години това, което направи турското правителство, освен реформите във вътрешен план, те се стремят изключитено активно да станат някакъв вид посредник в диалога с мюсюлманските държави - между мюсюлманските държави и Европа, между мюсюлманските държави и САЩ, вътре в конфликти на мюсюлмански държави. Бяха много активни по отношение на, примерно, Сирия и Ливан, бяха много активни по отношение на Ирак - той е и съседна за тях страна. Въобще, Турция се стреми през последните години да си изгради физиономията на страна, която е мюсюлманска, но която е възприела политиките, ценностите на западния свят, което е положително според мен.

Интервюто можете да гледате и на видео тук.