България не е дорасла за членство в ЕС
Аделина Марини, August 14, 2005
Нощта на юристите, както я окачествиха медиите, след като основна тема беше бил ли е Сергей Станишев премиер или не, имал ли е право да гласува собствения си кабинет или не и други подобни юридически казуси, беше в същност източник на удивление и онемяване за повечето чуждестранни дипломати и гости на Народното събрание след 15 години общо взето стабилно развитие на демокрацията. Същата тази нощ в парламента беше и посланикът на Швейцария Рудолф Кноблаух. Първото му впечатление от юридическата нощ е, че всичко това е част от растежа. Eто и разговор с Негово превъзходителство:
- Посланик Кноблаух, в онази хаотична нощ в българския парламент, Вие казахте в кулоарите, че всичко, което става в момента в България е част от политическата еволюция. Какво точно имахте предвид?
РУДОЛФ КНОБЛАУХ: Всяка демокрация си има своя процес на учене. Първо трябва да кажа, че абсолютно уважавам българската демокрация. България е демократична, има си своите правила, българите не се нуждаят от съвети, но може би е добре някои факти да бъдат изтъкнати. Ще ги обобщя в 5 пункта. Най-напред, през последните 15 години, няма нито едно преизбрано правителство, защото винаги е имало алтернатива. През 2001-ва година царската партия се появи като алтернатива, а днес, при последните избори нямаше нова алтернатива, с изключение на "Атака", но тя не е алтернатива. И така, вие разполагате с парламент от седем партии, можеха да бъдат и повече, ако системата беше различна. На трето място, това означава, че се нуждаете от коалиция. Интересното е, че всеки говори за нуждата от коалиция, но не съм сигурен, че хората, политиците действително разбират какво точно означава това - че това значи компромиси за хора и програми. Оставам обаче с впечатлението, че на този етап единственото важно нещо е кой какъв ще бъде. Така че в краткосрочен план не виждам алтернатива - партиите трябва да се обединят и да се опитат да сформират коалиция, колкото се може по-широка. Четвъртият пункт е да се запитате в дългосрочен план дали настоящата избирателна система действително е подходяща за България. В пресата имаше доста публикации по въпроса и затова мисля, че по-нататък България ще трябва да помисли за промяна на системата, така че отново да е възможно по-малко партии да бъдат представени в парламента, но да има ясно мнозинство. Последният пункт, който според мен е най-важен, алтернативата, която е налице в момента не са предсрочни избори, защото повече или по-малко ще се запази същия състав на парламента, а е много възможно екстремистите например да станат повече.
- Мислите ли, че пътят, по който вървим в момента действително ще ни отведе до зрелостта на западните демокрации и до това, което в същност най-много интересува хората - техния стандарт на живот?
РУДОЛФ КНОБЛАУХ: За мен това са два отделни въпроса. Да вземем например стандарта на живот. Според мен той има нещо общо с политическата система и политическата зрялост, но преди всичко той е последица на работеща социално-ориентирана пазарна икономика. В този смисъл смятам, че България е на правилния път. Другата част на въпроса е за западната демокрация, западните стандарти. Да, мисля, че сте на път към западните стандарти, но те означават освен това и определен начин западно мислене. И тук не съм особено сигурен, че това го има тук. Това, което чувствам тук в България, извинете ме, че го казвам, сякаш съм в Ориента. Не гледам на това негативно, но за мен е малко трудно да разбера каква е политическата логика в България. И точно това имам предвид като казвам, че когато говорите за западна демокрация, трябва да имате предвид и нуждата от приемането на някои манталитетни стандарти.
- И така стигаме до въпроса, който винаги задавам на чуждестранни дипломати и гости - ще го задам и на вас посланик Кноблаух - членството в Европейския съюз не е само въпрос на приемане на законодателство, но и на манталитет, така ли е?
РУДОЛФ КНОБЛАУХ: Абсолютно и с отговора на предния ви въпрос става още по-ясно. За мен в случая с България въпросът е предимно за манталитета. Има обаче и нещо друго - представите. Вие имате своя си представа за това какво е Европа, какво може да ви донесе тя, бъдещето ви политически и икономически, социално. И точно заради това повечето българи искат да се присъединят към Европа. Но Европа е също така и комплект правила, инструкции и тези неща трябва също да се имат предвид. Много държави, които са се присъединили към Евросъюза са осъзнали след това, че нещата опират наистина до правилата и директивите. Важно е българите да не забравят, че Европа не е само мечта, но и реалност, с която за съжаление трябва да се живее всеки ден.
- Пак във връзка с манталитета, по време на престоя Ви в България кое е нещото, което ви впечатли най-много - едно хубаво и едно лошо, извън политиката?
РУДОЛФ КНОБЛАУХ: Нека започна с хубавото - това, което наистина ме впечатли и в интерес на истината не очаквах да го открия тук, е любезността на хората, тяхната гостоприемност, откритостта им. Когато човек мисли за Балканите се сеща за различни неща и наистина бях изненадан. Идвал съм като турист и преди, но не бях живял в тази част на света, та бях изненадан от това колко хората в същност са европейци в добрия смисъл на думата. Отрицателното, да, може би липсата на дисциплина. Не ме разбирайте погрешно, но да вземем за пример спазването на правилата за движение, за паркиране - никой не ги спазва. Според мен животът на всички ще бъде малко по-лек, ако всеки спазва правилата. Имате добри закони, добри правила, но много хора не ги спазват и това е според мен един от негативните аспекти на страната ви.
- Да сменим темата, Швейцария не е член на Европейския съюз, защо?
РУДОЛФ КНОБЛАУХ: Защото швейцарците не искат на този етап да стават членове на Европейския съюз. Имахме няколко референдума, които не бяха конкретно за присъединяването, но ясно показаха на швейцарското правителство, че швейцарският народ не е готов все още. Много са факторите за това, но според мен два са основните - първо швейцарците се страхуват, че ще загубят демократичните си права, което донякъде е вярно, но не е толкова важно, както изглежда на пръв поглед. Обаче това е, което хората мислят. Второто нещо са парите. Швейцария е просперираща богата държава и ако стане член на Европейския съюз ще трябва да плаща доста висока вноска. А вие знаете, че когато се гласува за нещо, което изисква бъркане в джоба ви, ясно е, че ще кажете "не, защо ми е това".
- Швейцария винаги е била неутрална през по-голямата част от историческите събития на континента, от тази позиция как оценява Швейцария проблемите в Европейския съюз в момента, Конституцията и изобщо бъдещето на съюза?
РУДОЛФ КНОБЛАУХ: Знаете ли, много са дискусиите за неутралитета в Швейцария и мисля, че ние донякъде надценяваме стойността на неутралността. Така или иначе обаче, тя ни е осигурявала спокойствие, когато Европа е била във война, били сме защитени от бедствието на войните. Мисля, че това се е впило дълбоко в душата на швейцареца. Що се отнася до Европа - тя в момента е в криза, която е много свързана с морала, ценностите и с правилата и директивите. Според мен, без да навлизам в подробности, е хубаво, че Европа разбира, че поетият курс не е добър за всеки. Имам предвид, че Европа се опитва да се разшири и същевременно да задълбочи интеграцията. Тези две неща накуп са прекалено много и си мисля, че Европа трябва да избира между това да се разширява отвъд България и Румъния или да изгради по-задълбочена и интегрирана Европа. Двете неща накуп са твърде скъпо и трудно мероприятие. От швейцарска гледна точка, швейцарците разсъждават върху това как биха могли нещата да бъдат леко коригирани и според мен цялата история е добра за нас, защото ще ни накара да повярваме отново, че едно от основните качества на Европа е солидарността, общата визия за бъдещето.
Разговорът ми с посланик Рудолф Кноблаух ме подсети за книгата на Лари Улф "Изобретяването на Източна Европа". Може би авторът е имал предвид второто значение на "източен" - ориенталски. Но, дори и така да е, сигурно има начин да употребим това така, че да носи положителен смисъл.