Защо лисабонският договор трябва да бъде приет незабавно?
Аделина Марини, January 6, 2009
В края на своето шестмесечно председателство на Европейския съюз, френският президент Никола Саркози намекна, даже направо натвърди, че може би трябва да се измисли механизъм, чрез който Франция да продължи да влияе върху следващите шест месеца, които от първи януари пое Чехия. Една от основните причини за това искане не е само желанието на френския държавен глава да управлява. Сериозен аргумент в неговото желание е това, е Чехия няма почти никакъв опит, особено на международно равнище, което ясно се доказа от гафа, който външният министър на Чехия допусна преди страната му да поеме председателството, а след това и говорителят му, в първия ден от чешкото председателство. Двамата обявиха последователно, че израелската военна операция в Ивицата Газа е резултат от отбранителната политика на Израел. Именно от подобен тип гафове Европейският съюз трябва да се пази като дявол от тамян. И съм почти убедена, че това е част от мислите, които Саркози е имал предвид. Има и още един много важен аспект - представете си, че България беше поела председателството на Европейския съюз в момент, когато се развива с непредсказуеми последици конфликтът в Близкия изток и когато украинско-газовата криза, макар и циклична, се ожесточава.
Успяхте ли вече да си го представите? Още не? Ами спомнете си тогава как президентът Георги Първанов посети няколко държави, притежаващи страшно много природен газ като Туркменистан, Казахстан и така нататък. Отстреля един застрашен вид козел и това е. В същото време обаче, когато Украйна ни спря газа, държавният ни глава не можа да направи нищо друго, освен да призове към икономии на природен газ. Отделно от това, България се оказа единствената държава, членуваща в Европейския съюз, която не се е оплакала от намалените количества газ, въпреки че изпълнителният директор на Булгаргаз съобщи своевременно на българското общество, че се отчита намаление на количеството и то в момент, когато чешкото председателство на Европейския съюз твърдеше, че става дума само за спад на налягането, а не за спад на количествата. Разбира се, подобни разминавания са предмет на прости изчисления, ако се включи факторът време. Та, да се върна на представата, ако България беше председател на Европейския съюз. Една от възможните причини София да не се оплаче в Европейската комисия от намалените количества природен газ и то при положение, че България е една от най-зависимите от руския природен газ държави, може да бъдат изключително топлите отношения на сегашното правителство с Москва. Те, видимо са едностранни, след като Русия не се трогва и на този етап премиерът Сергей Станишев само е поръчал разговори с руския и украинския премиер.
Не по-малко интересно щеше да бъде, ако България беше председател на Европейския съюз в момент, когато са спрени или замразени европейските фондове за България заради корупция. Представяте ли си как председателството отива например в Македония или Хърватия и обяснява как скоро няма да постигнат членство в Европейския съюз, ако не се преборят с организираната престъпност и корупцията? Или пък си представете заседание на министрите на регионалното развитие в Брюксел, на което се обсъжда бюджетът за регионално развитие за следващата година и тогава неизбежно ще трябва Асен Гагаузов да се срамува, ако това разбира се му е възможно, че България ще е може би единствената, която няма да може да се възползва от пари, заради все още нерешените проблеми и постоянните съмнения, често основателни, за корупция при възлагането на поръчки за изграждане на големи инфраструктурни обекти. Представям си също и заседание на министрите по земеделските въпроси, което ще бъде председателствано от министър Валери Цветанов, който се радва на уискито, подарено му от протестиращи земеделци, докато самите фермери не могат да се възползват нито от пари по САПАРД, нито от пари по общата селскостопанска политика заради многото откраднати пари и многото нерешени проблеми в Разплащателната агенция.
Да изброявам ли още? Мисля, че няма нужда. И това е достатъчно, за да стане ясно, че Лисабонският договор трябва да влезе в сила максимално бързо, за да се избегне държава като България да поеме някога председателството на Европейския съюз, а както виждаме и с Чехия на съюза няма да му е много лесно и затова вероятно се налага френският президент Никола Саркози да ходи отделно в Близкия изток, за да защити поне интересите на Франция. Но започнем ли така поотделно да си защитаваме интересите, за какво ни е нужен на нас, а и на света Европейският съюз?