Защо се влошиха отношенията на Запада с Русия
Аделина Марини, November 5, 2007
Ако в България преди години държавата беше смазала фирмите на известните ни като мутри, а в наше време ги наричаме вече олигарси, щяхме да получим аплодисменти от Европейския съюз, може би и от Съединените щати и щяхме да служим за пример на всички бивши съветски сателити. Когато Путин направи това обаче, той се превърна в авторитарен политик, изгубил доверието на Запада. Защо това е така? Защото България колкото и да се хвали с геостратегическото си положение, със същото могат да се похвалят Турция, Гърция, дори Западните Балкани. Не по-малко стратегически са Украйна, Берарус и т.н. Фундаменталната разрика според мен се състои в размерите и наличието на ресурси. Русия има огромни неразработени газови и нефтени находища. Икономиката й след разпадането на Съветския съюз беше в окаяно състояние, като началото на съсипването й можем да отнесем до края на Втората световна война. И може би, за да разберем трудните отношения между Русия и Запада трябва да се върнем в периода след Студената война, когато още Горбачов направи първите стъпки за сприятеляване със западните демокрации. Впоследствие Елцин бе припознат като реформатора, отхвърлил окончателно комунизма и като партньор на Съединените щати и Европа. Той даде възможност на много, станали известни като олигарси, да купуват предприятия, медии, да създават бизнес, с който Западът можеше добре да си партнира и да се възползва. Руската обществено-политическа традиция обаче изисква друг тип управление. Самото общество сякаш не е готово за този тип демократичен живот, към какъвто по еволюционен път са достигнали западноевропейските държави и Съединените щати и към какъвто ние, източно-европейските страни, се стремим с цената на огромни усилия. За да не говоря наизуст, ще цитирам едно проучване, което бе публикувано тази седмица и в него се твърди, че 35 % от анкетираните предпочитат съветската форма на управление. Всичко това по повод решението на правителството в Москва да замрази цените на някои основни стоки като хляба, млякото, прословутия кефир. Настоящата форма на управление се одобрява от 27 на сто, а само 19 процента искат демокрация от западен тип. Според мен, точно този обществен феномен е нещото, което западните демокрации и политиците в Европа не разбират. Или както казват някои анализатори, към Русия трябва да се подхожда като към същество с европейска глава и азиатско тяло. Естествено, когато настана кризата с газовите доставки за Беларус и Украйна, в Европа и Вашингтон настана паника, че Русия започва да извива ръцете на Запада, за да демонстрира мускули. Истината винаги е някъде там, но е факт, че що се отнася до Украйна – тя купуваше газа на цени, вътрешни за Русия, а тя съвсем не се държи като вътрешна, а напротив – стремежите й са периодично към конфронтация и трайно отделяне от руското влияние. Естествено, когато пазарните тенденции повеляват, може би не е толкова нелогично доставчикът да адаптира цените към настоящите реалности. И тук продължава да е странно защо все пак Западът се изплаши толкова много от спирането на кранчето до увеличаване на цените? Личното ми мнение е, че защото Европейският съюз не беше подготвен за икономическия бум, който настъпи в Русия. Не беше подготвен за връщането на държавния контрол върху ключови сектори и отказът от чужди инвестиции в тях. Историческата памет кара Русия да бъде предпазлива, когато става дума за контрол над стратегически ресурси. И именно тук идва сблъсъкът. Ако дадено находище например е частно, на чужди инвеститори, тогава Русия няма да има контрол върху него и средствата от него. Същевременно, тя няма да може и да използва тези ресурси за лостове за постигане на целите си. Неразбирането, според мен, е точно в това защо Русия толкова държи на ресурсите си. Защото на този етап те са всичко, което тя има. Все пак, за разлика от Съединените щати, Европейският съюз е по-умерен в критиките и нападките срещу Русия, но това съвсем не е заради повече разбиране, а по-скоро съюзът така работи – с меката сила, много диалог и преговори. Вероятно има и елемент на страх. Последната среща на върха между Русия и Европейския съюз доказа това. На тази среща станаха ясни две неща:
1. Русия не приема за аргумент нарушенията на човешките права и заради това създава неправителствена организация с правителствена подкрепа, която да следи за спазването на човешките права в ЕС. Новата структура ще бъде базирана в Брюксел.
2. Енергетиката е част от пазара и когато условията позволяват това, ще се правят и съответните договорености между ЕС и Русия.
Всякакви други спорове, породени от едно или друго, ще бъдат решавани на парче. Такъв спор беше отказът на руските ветеринарни власти да допуснат полско месо в страната. Мотивите, впрочем, бяха съвсем основателни – месото, което Полша беше внесла в Русия, беше с изтекъл срок на годност, но вече бившето правителство на Качински, реши да използва Европейския съюз, за да се зъби на стария си враг Русия. От това загубиха всички. По-важното е обаче, че всъщност покрай тези дребни спорове, не останаха достатъчно добре чути и разбрани аргументите на Русия, а това е вредно.