Посещението на Джордж Буш в София
Аделина Марини, June 7, 2007
Може би без преувеличение може да се каже, че по време на двата си мандата, американският президент Джордж Буш възстанови по целия свят спомена за Студената война. Като започнем с това, че поради особеностите на американската избирателна система, Джордж Буш спечели с почти нищожна преднина пред съперника си, бившият вицепрезидент на Бил Клинтън, Ал Гор и завършим с вече ниския му рейтинг в Съединените щати, а и по света, година и половина преди края на втория му и последен мандат. Буш беше избран за президент на най-голямата доскоро суперсила в света в края на 2000-та година, но встъпи официално в длъжност през януари 2001-ва година. Само няколко месеца по-късно, администрацията му се изправи пред първото си сериозно изпитание, което всъщност се превърна в основа за политиката му в последвалите години. След атентатите от 11-ти септември 2001-ва година, Джордж Буш възстанови идеята за превантивния удар, която после се преля в доктрината за изпреварващ удар. За атентатите бе обвинена терористичната мрежа „Ал Кайда”, чието основно гнездо бе базирано в Афганистан. Това беше причината за започването на операция срещу талибаните в Афганистан, доведе до свалянето им от власт и до днешната продължаваща нестабилност на тази страна. Подкрепата за тази операция бе международна, с основно участие на НАТО.
Впоследствие администрацията на Буш реши, че Ирак е друга основна заплаха за американската сигурност и разпореди операция с кодовото название „Шок и ужас”, довела до свалянето на Саддам Хюсеин от власт и до влошаването на и без друго напрегнато положение в района на Близкия изток. Войната, продължаваща и до днес в Ирак доведе и до рекордно покачване цените на петрола и няма признаци скоро да приключи. Особеното в този случай е, че макар в Афганистан Буш да получи подкрепата на международната общност макар и при малко свършен факт, за Ирак Съединените щати действаха едностранно, без да се съобразят особено много с възраженията на много партньори на американците. В Съвета за сигурност на ООН бяха представени лесно оборими доказателства за наличието на химически оръжия в Ирак, така и не намерени до днес, а впоследствие бе лансирана и тезата, че Саддам Хюсеин подкрепя „Ал Кайда”. Равносметката е хиляди загинали от американска страна и десетки хиляди иракчани. Друг аспект от политиката на Съединените щати под ръководството на Джордж Буш е липсата на какъвто и да било напредък по решаването на израелско-палестинския конфликт. И малкото, което бе постигнато при предшественика му, Бил Клинтън, бе заровено изцяло. Вашингтон подкрепяше мълчаливо действията на израелските власти в лицето на твърдолинейния премиер Ариел Шарон, който все още е в кома.
Отношенията с Иран, включен още в самото начало на президентството на Буш в оста на злото, заедно със Северна Корея и Ирак, също се обтегнаха значително, основно заради нежеланието на Съединените щати да водят каквито и да било преговори с Техеран, където по времето на президенството на Буш, на власт дойде твърдолинейния Махмуд Ахмадинеджад. Може би тук е мястото да отчетем и един плюс на политиката на Буш по отношение оста на злото и това е постигането на споразумение за прекратяване на ядрената програма на Северна Корея в замяна на помощи за изграждането на ядрени електроцентрали и храна. Като червена точка можем да сложим и отказа на Либия от ядрената й програма и поетапното й приобщаване към международната общност.
Липсата на далновидност у администрацията на американския президент доведе и до сериозно охлаждане на първоначално повече от топлите отношения между Вашингтон и Москва. Рзполагайки със стари данни за лошото икономическо и политическо състояние на Русия, Съединените щати подцениха този свой партньор и предприеха действия, които доведоха до реставрация на елементи от Студената война. Първата стъпка, довела до това беше еднолично обявеното излизане от Договора за противоракетната отбрана, което разгневи Русия. След това, през 2002-ра година Буш обяви и пусна в действие дългооспорваната система за противоракетна отбрана. В момента се водят преговори за разполагането на елементи от системата в Полша и Чехия под претекст за отбрана срещу евентуално ракетно нападение от Иран, независимо от твърденията на експерти, че Техеран не разполага с ракети с толкова голям обсег на действие. Това беше и последната капка, която преля търпението на Русия.
Що се отнася до отношенията с Европейския съюз, американската администрация опита старата римска тактика „Разделяй и владей”, когато бившият вече министър на отбраната Доналд Ръмсфелд раздели Европа на нова и стара, като в новата попадаха новоприсъединилите се страни-членки на Европейския съюз, България и Румъния, които се оказаха разкрачени между ангажиментите си към Брюксел и топлите връзки със Съединените щати, смятани за освободители от комунистическата диктатура. Ябълката на раздора в трансатлантическите отношения се оказа войната в Ирак, довела до сериозно захлаждане на отношенията между Съединените щати, Германия и Франция. Тогава Вашингтон обяви създаване на коалиция на желаещите за участие в Ирак. България е една от желаещите страни, което е и причината да бъде смятана за надежден, макар и малък и неособено финансово способен, партньор. Начертаният от българските власти дневен ред на посещението на Буш у нас обаче ще покаже доколко България е осъзнала геополитическото си положение, както и интересите си.