Да откриеш Русия
Аделина Марини, February 16, 2007
Пътят на развитие на Русия напоследък все повече започва да провокира медиите, хората и най-вече политиците на Запад да реагират сякаш с един глас. Все по-често слушаме за началото на нова Студена война, за нова надпревара във въоръжаването, за съвсем непосредствено предстоящият политически и икономически терор на Русия и така нататък и така нататък. Не съм съгласна с този прочит на фактите. За да подкрепя думите си, предлагам да върнем времето назад тогава, когато е била „изобретена” Източна Европа по думите на професорът от Харвардския университет Лари Улф, автор на книгата „Изобретяването на Източна Европа”, за която сме говорили нееднократно по „Хоризонт” по повод трънливия път на България към членството в Европейския съюз. В основата си тази книга представлява сборник документи за откриването на Източна Европа – Русия, Полша, балканските славянски народи и описването им от символите на Просвещението, дръзнали да пътуват през тези мрачни земи. Мисля, че ако направим този преход във времето, ще ни бъде по-лесно да си дадем сметка на какво се дължи отношението на Западната цивилизация в лицето на Европейския съюз и Съединените щати към Русия. Естествено, с тази ретроспекция съвсем няма да изчерпаме причините, които стоят зад реакциите от изминаващата седмица.
И така, Западна Европа е тази, която изобрети Източна като своя второстепенна част през 18-ти век, епохата на Просвещението. Същото това Просвещение с интелектуалните си центрове в Западна Европа култивира и прегръка новото схващане за „цивилизацията”, неологизъм от 18-ти век, и цивилизацията открива своя придатък на същия континент, в сенчестите изостанали земи и го нарича варварство. Такова е, пише Лари Улф, изобретяването на Източна Европа. То процъфтява като изключително мощна идея от 18-ти в. насам и не само съответстваше на реториката и реалиите на Студената война, но определено надживя краха на комунизма и оцеля в обществената култура и нейните ментални карти”, край на цитата. По-нататък авторът цитира „Човешка комедия” на Балзак, където пише, че „Украйна, Русия, Дунавската равнина, с една дума славяните, са съединителното звено между Европа и Азия, между цивилизацията и варварството”. За това, което е Русия тогава в разцвета на Просвещението, се говори, че е имитация на развитата цивилазация, което принуждава представителите на „оригиналната цивилизация” да заявят в лицето на Кондорсе, че „стадия на цивилизация, достигнат от най-просветените, най-свободните, най-непредубедените народи като французите и англо-американците”. По-нататък професор Улф продължава: „Русия може да се е отказала от военната си доминация над Източна Европа, но не тя може да отхвърли идеята за Източна Европа, защото не тя я е изобретила и наложила. Идеята за Източна Европа е изобретена в Западна Европа, в епохата на Просвещението и Русия е включена в тази идея. Русия бе обект на същия процес на откриване, сравнение, снизхождение и интелектуално завладяване, бе локализирана и идентифицирана по същата формула: между Европа и Азия, между зивилизацията и варварството. Днес защитниците на тезата за Централна Европа са се заели да сринат интелектуално потискащата идея за Източна Европа, да реабилитират Чешката република и Унгария, може би Полша и дори Словения. Но до етикета Източна Европа вероятно ще продължава да се прибягва, за да се увековечи изключването на останалите, да се запазят различията, подхранващи собствената ни идентичност”, пише професорът от Харвардския университет в книгата си „Изобретяването на Източна Европа”.
Ако приемем, че Съветският съюз за нас е бил колонизатор, както и за всички негови бивши републики, то тогава друго полезно четиво се оказва „Постколониалната теория” на Лийла Ганди. Книгата засяга изключително важни проблеми в мисленето на постколониалните общества, а и на колонизаторските спрямо тях. Трудно ми е да избера кое от всички неща, които съм си избрала, да цитирам тук, затова предпочитам да се спра на коментара на Ганди върху „Ориентализмът” на Едуард Саид: „Ориентализмът е първата книга, в която Саид безмилостно сваля идеологическите маски на импераиализма. В този смисъл нейният действителен принос в антиколониалните изследвания се състои в старателното, дори до известна степен пресилено, излагане на взаимоотношенията между колониалното знание и колониалната власт. Книгата предполага, че „ориентализмът” – или проектът за преподаване, писане и изследване на Ориента – винаги е бил важно когнитивно допълнение и стимул за имперските приключения на Европа в хипотетичния „Изток”. Тя заявява, че по странен начин западният стил на доминиране, преструктуриране и контролиране на Ориента е неизкоренима част от западния стил на изучаване и мислене за Ориента. С други думи, нейният отговор за това как е бил спечелен Изтокът предполага да преразгледаме някои от начините, по които Изтокът е опознат. Точно тук смятам да спра, защото темата, която изследва по-нататък книгата и която е важна част от индологията, е изключително голяма. Смятам обаче, че на този етап е достатъчно да се върнем на тезата за начина, по който „цивилизованият” Запад мисли за „варварския” Изток. И отново ми се ще да прибегна до книгата на Лийла Ганди, където тя цитира Джон Фроу: „Истинският проблем е този за възможното място на критическата мисъл в капиталистическото общество – т.е. в едно общество, което се стреми да впрегне знанието, в една или друга степен, директно в трупането на печалба. Всеки път, когато срещнем пространства на изключване от логиката на натрупването на капитал, тези етически и естетични пространства изчезват пред една по-тотализираща рационалност”. Край на цитата.
Ако се върнем отново на речта на Путин и вземем предвид всичко казано до момента, можем да кажем, че от 1 страна Русия е исторически и културен субект, който се развива по свой собствен път, различен от този, начертан от Просвещението за Запада. Впрочем, различен от Просвещението път поемат и Съединените щати, които се изграждат в разгара на Просвещението в Европа и по този начин пропускайки го. Така стигаме до основната ми теза в случая, че Съединените щати и Русия са двете страни на една и съща монета. И двете държави преследват своите геополитически интереси със средства, които намират лесно критици. И двете държави имат върху какво да работят във вътрешно-политически план. Но, когато говорим за това, че Русия използва своите ресурси за политическо сплашване, трябва да припомним причините за високите цени на петрола – нашествието на Съединените щати в Ирак, при това нашествие с доста измислени аргументи впрочем. Тук е мястото може би да споменем и за икономическото чудо, че доларът все още съществува на валутните пазари. Според Кенет Рогоф, също от Харвардския университет, време е да си зададем въпроса Ще си плати ли доларът сметките? Причините за този въпрос Рогоф намира във факта, че заедно с лихвите за минали дефицити сметката на Америка за миналата година ще е над 800 милиарда долара или около 6.5 % от БВП. Има обаче и един шокиращ факт, пише Кенет Рогоф и той е, че Съединените щати заемат повече от 60 на сто от излишъците на няколкото водещи страни – Китай, Япония, Германия и държавите от ОПЕК. Останалите страни едва ли получават много в замяна на инвестициите си в американската икономика. Напротив, пише още Рогоф, те обикновено получават по-малко, отколкото Америка от международните си инвестиции. За сравнение, Русия много сериозно работи по връщането на външните си дългове. Оттам насетне някак логично идват думите на руския президент, че не вижда основателна причина да субсидира никого с ниски цени на газа, след като би могъл да продава на пазарни цени. Бихме могли да сложим на кантара всяка критика и всеки аргумент и да мерим, но съм сигурна, че всеки трезво мислещ човек го прави така или иначе, без да се поддава на определено незрелите твърдения, че руските изедници са тук да ни тормозят. В този смисъл са и експресните социологически проучвания в Германия, които показват, че две трети от германците са съгласни с Путин по отношение на позицията му към Съединените щати. Според допитването 68 на сто от гражданите на Германия са съгласни с изказването на Путин, че Съединените щати се опитват да наложат концепцията за еднополюсен свят. При това други 62 % са заявили, че не споделят опасенията на редица западни политици, че резкият тон на изказването на Путин е свързано с нарастването на военната мощ на Русия, която може да представлява заплаха за Запада. Официалната позиция на Германия не се различава много от тази на нейните граждани. НАТО трябва да се вслуша в призива на Путин за преговори по планирания от САЩ противоракетен щит на територията на бивши комунистически държави в Европа, заяви заместник министърът на външните работи на Германия Гернот Ерлер. В края на миналия месец Вашингтон покани Прага и Варшава да започнат преговори по разполагането на части от американския противоракетен щит на чешка и на полска територия. Става дума за радиолокационна станция в Чехия и за база или бази с ракети-прехващачи в Полша. Големият въпрос тук е защо на САЩ им е необходим "ядрен чадър" в центъра на Европа? И този "чадър" наистина ли ще пази? Тези въпроси задава Юри Михалков във вестник „Сега” миналата седмица. Управляващите и в трите страни, най-вече американските представители, се надпреварват да убеждават, че щитът е предназначен срещу ракети на страни като Иран или Северна Корея. Че ще укрепи сигурността не само на Полша и Чехия, но и на Европа. Те особено подчертават, че ядреният чадър в никакъв случай не застрашава Русия, нищо че ще бъде отворен под носа й. Доводите на Вашингтон се пукат като детски балони, ако погледнете картата на света. Вярно, един противоракетен щит е по-ефективен, когато е колкото се може по-далеч от територията, която брани. Затова е понятна амбицията на Вашингтон да изнесе противоракетния чадър на хиляди километри. Той би се намирал по средата на дистанцията между Иран и САЩ. Да допуснем, че след 15 години Техеран се сдобие с междуконтинентални балистични ракети и ги изстреля срещу САЩ. Първата съюзническа държава, от която американската ПРО ще може да пресрещне тези ракети, е Турция. Вашингтон обаче не прави и намек да разпъне противоракетния си чадър там. Други съюзнически държави, от чиито територии могат да се свалят иранските ракети, са Италия, Франция или Испания. САЩ обаче не планират и там свой щит.
Затова, когато говорим за Русия, може би е по-добре да се въздържаме от крайни съждения или, най-добре, за да избегнем поддаването на мозъчна промивка, ще е хубаво да се придържаме във всяко едно отношение към поговорката - не гледай треската в окото на другия, а погледни гредата в своето. Това важи с пълна сила в свят, в който се налага световният ред да се сменя на всеки 20 години.