Нещо като отговорност
Ладислав Цветков, June 2, 2009
Разгорелият се скандал около два юбилея и тържественото им отбелязване в деня, когато загинаха 17 души, е класически пример за това, не до колко ние като народ сме състрадателни и до къде е стигнал колективният ни цинизъм. Не за това става въпрос.
Преди време, на семинар на една политическа сила, фоторепортери снимаха един от политиците как играе хоро или кючек. Естествено снимките бяха публикувани. Тогава въпросният политик се възмути от това. Кога публичните фигури у нас ще разберат, че когато не правиш нещо, то просто няма как да бъде публикувано?
Проблемът около скандала и начина, по който той се развива и най-вероятно ще завърши, е в това кой как носи отговорност у нас. Малко предистория. В местността Бакаджика на връх Спасовден по един нелеп начин загиват 16 души, по-късно още един, други са ранени и част от тях са транспортирани в София. На мястото на инцидента пристига президентът Първанов, премиерът Станишев и двамата, рамо до рамо, говорят тъжни, известни и, най-вече, дежурни неща. До тук нищо особено. Изказана е и похвала за добрата кординация между отделните звена, работещи по случая, за причините. Но защо се стига до пътуване с нещо като автобус, но, по скоро - нещо като камикадзе, не се говори. По-късно е обявен ден на траур. Инцидентът изцяло е погълнал вниманито на медиите. Да не чуеш или разбереш за случилото се е практически невъзможно. Злощастният ден върви към края си - репортери стоят пред Пирогов, показват на живо как пристигат линейки с пострадали, говорят за жертви и описват за пореден път какво се е случило.
Независимо от това, столицата живее своя живот дори, докато пристигат линейките от Ямбол, ескортирани от полиция, накичени коли с абитуриенти надуват клаксони и ни най-малко не се интересуват от случващото се. Така е. Животът не спира. И ако за хората, които не са публични фигури, какво ще правят си е техен избор и въпрос на лично разбиране, това не се отнася за политици, магистрати и служители на държавна издръжка.
Полицеиският юбилей доведе до оставка на заместник министър. Оставката е подкрепена от самия министър-председател Сергей Станишев. Подкрепена е и от министър Михаил Миков. Тя е факт. Случилото се е оспорено, говори се за благотворителност, не за юбилей. На 2 километра от мястото, отново юбилей. Този път на висш магистрат. На тържеството се оказва осъдилият тържеството на подчинените си министър Михаил Миков. Официално той заявява, че е бил за малко, за да поднесе букет. В строго охраняваната резиденция “Лозенец” няма журналисти, така че кратък или продължителен е престоят, само може да гадаем.
Ще завърша с това, с което започнах. Никога не се радвай на чуждо нещастие. След всичко случило се, без съмнение, остава един въпрос. Каква е разликата, между присъствието на заместник министър от МВР на тържество и присъствието на министъра на друго тържество в ден, обявен от институциите за трагедия и впоследствие довел до национален траур?
Друг въпрос е колко важен е Софийският апелативен съд и неговият председател? Това е тема, която най-вероятно ще остане под сянката на разразилия се скандал.