Докладът на ЕК за България
Аделина Марини, September 25, 2006
Кое ще бъде хубавото на този доклад? Че в най-общи линии ще запази статуквото у нас и няма да изисква по-резки движения от обичайното. С други думи, реформите ще трябва да продължат, за да се достигнат онези минимални критерии, които са ни поставили преди много години и които са преценени на база нашите възможности. Въпрос на друг разговор е, че и тези критерии ни се оказаха вповече. Кое обаче ще е лошото на този доклад? Че той продължава да ни държи в изолатора от останалия свят и неговите все по-нарастващи изисквания.
На 21 и 22 септември в Хелзинки се проведе конференция на тема "Глобализираме се: предизвикателствата пред базираната на знанието икономика". Вероятно за много от вас тази тема звучи по-скоро научно. Само че не е. Глобализацията е реалност и то не от вчера или от онзи ден, просто този процес се разви по-бързо отколкото всички прогнозираха. Най-неподготвени обаче се оказаха две сериозни сили в световен мащаб - Европейският съюз и донякъде Съединените щати. Поредният етап от глобализацията бе ускорен от бързото развитие на информационните и комуникационни технологии, както и ръста на големите азиатски икономики. Глобалната икономика задава нови условия за икономическото и социалното развитие на всички страни, независимо от техния размер, население или етап на развитие.
Принципен аспект от това явление е, че зависимостта на отделните страни една от друга и основните супранационални (наднационални) актьори ще нараства. Икономическият растеж, структурните реформи и благосъстоянието са базирани на иновации, ноу-хау и научни изследвания. Фирмите и компаниите стават все по-глобализирани, разработват конкурентни иновационни среди и привличат международни експерти, които могат да издържат на темпото и на новите изисквания.
Защо за нас това е лоша новина? Защото ние изобщо дори не сме и помислили за това. Да, вярно е, че прилагаме не особено връодушевено Лисабонската стратегия, чиято основна цел беше да направи европейската икономика, забележете икономика, а не икономики, най-конкурентноспособните в целия свят до 2010-та година. Това не само, че не стана, но и преди година и половина Европейският съвет прецени, че целта 2010-та е непостижима и остави постижението на стратегията за неопределен срок. В България обаче, както винаги не гледаме по-далеч от носа си и затова дори не сме се и замислили да вложим малко усилия в промяна на Лисабонската стратегия или поне в частта й, която засяга прилагането й у нас. Винаги сме разчитали, че всъщност ние няма да се присъединим към Европейския съюз, а той ще ни осинови и понеже сме малки и незначими и някак няма да натежим на Европа да ни тегли.
Затова и концентрираме говоренето си върху усвояване на структурните фондове и върху изпълнението на минимума критерии, така че да не изгубим и това. Ако погледнем обаче какво става в Унгария, която не е единствената, но й пролича най-много, трябва да ни стане ясно, че тези иначе доста по-напреднали от нас държави, имат сериозни проблеми, които очевидно са замитали с голямата метла под килима и сега от течението на глобализацията, килима се надигна. Можем само да гадаем какво ще стане с нашата икономика, когато течението повдигне нашата черга. По-големият проблем обаче е, че ни остава да реформираме нещо друго, което стои в основата на всички останали реформи, а именно манталитета. И сега се сещам за един цитат във в-к "Капитал" в статия за подозренията за непрозрачност в конкурса за частни съдебни изпълнители. Пред вестника анонимни провалили се на конкурса казват така:
"Различни независими източници, пожелали анонимност, казаха че "са чували за искането на подкуп". Посочените суми се разминават - "10-20 хиляди евро", "50 хиляди лева", а трети дори говорят за плащане преди и доплащане след конкурса". "Чувал съм за подобно нещо. Бях готов да платя, но не успях да се свържа с подходящия човек", пояснява искането друг и допълва: "такава сума като частен съдебен изпълнител в София се изкарва изключително бързо". Едва ли има нужда да споменавам повече, но докато го има този феномен, реално първокласно членство в Европейския съюз няма да има. По този въпрос обаче имаме сериозно разминаване с Европейската комисия - тя твърди, че има корупция, а ние я замеряме със статистически данни.